Ако си представим нормативната уредба на една държава като един голям гардероб, то българският е пълен с износени дрехи, по които кръпките са стотици и затова отдавна са за изхвърляне.

Като Закона за обществените поръчки. Кръпките по него са станали повече от допустимото - цели 20 на брой. Толкова са измененията и допълненията, публикувани в Държавен вестник от първото му обнародване през 2004 досега.
"Законът става все по-сложен. Ние вече трудно се ориентираме в постановките на закона и сроковете", коментира Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара.
Сега на дневен ред е 21-ата му поправка. Тя е в отговор на критиките на Европейската комисия, която поиска мерки срещу злоупотребите с обществени поръчки.

Законът обаче не дава гаранции, че нещата ще се променят. В него има повече промени в полза на възложителите (най-вече държавата и общините) и по-малко в полза на изпълнителите и данъкоплатците. Всъщност спокойни могат да бъдат само европейските данъкоплатци, защото всички процедури с европейски пари вече ще минават през предварителен контрол. Това няма да важи за останалите поръчки, финансирани от българския бюджет.

"Ние искахме нов закон. Ако помните, това обещаваше и правителството през декември. За съжаление обаче нито им стигна смелостта, нито времето да го направят", коментира Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България, която е член на КРИБ.
Той и други представители на бизнеса смятат, че промените решават проблемите предимно на администрацията и общините, но не пресичат възможностите за измами.
"С тези изменения се подпомагат общините, като се опростяват процедурите за тях. Ние искаме промени, насочени към условията на провеждане на търговете, да се избегне нелоялната конкуренция, да се провеждат прозрачно процедурите, да се предотврати възможността за нагласени конкурси", допълни Бойков. Има и няколко доста спорни промени.

Още по темата четете в новия брой на вестник "Капитал".