Борбата с икономическата логика на настоящия кабинет и прехвърлянето на проблемите на следващите правителства тази седмица взе поредната си жертва - пазарът на зелена енергия.

За последните няколко месеца инвеститорите в соларни панели и вятърни перки бяха нарочени за спекуланти, перачи на пари и двигател на задаващия се зелен балон.
Премиерът Бойко Борисов обяви, че ако ядрената енергетика в България спре, цената на електричеството ще скочи 18 пъти заради енергията от възобновяемите източници. 

Причината за настоящия завой срещу зелената енергия е доста по-прозаична. В България балон още няма. В сочената за пример Испания например, вятърните генератори и слънчевите панели формират над 10% от електропроизводството. В България - едва 1.6%. Пране на пари в зелените технологии вероятно има, но ако това е причина за ограничаване на някой бизнес, то по-логична цел би била хазартът.

Колкото до цените, те наистина са високи, това се признава дори от представители на индустрията. Но че зелените технологии ще доведат до шоков ръст на цените, е просто несериозно да се говори. За последната година средната месечна сметка от 200 kWh e натежала с 1.8 ст. заради увеличаването на зелената надбавка в цената на електричеството.

Целта е естествено да се ограничи ръстът на цените на електроенергията. Миналата година мишената бяха електроразпределителните дружества, сега е ред на зелените инвеститори. Естествено, че правителството не трябва да позволява произволен ръст на цените и очевидно зелената енергия има нужда от корекции. Но ако идеята беше да се спре хаосът в секторът, то с приетия тази седмица Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) това не се случи. С него обаче строителството на нови зелени енергомощности става почти незвъзможно.

В сферата на зелените инвестиции битуват три огромни илюзии, които тази седмица се въплътиха в промените в ЗЕВИ.

Първата от тях е свързана с трудните за асимилиране заявени 18 хил. мегавата бъдещи вятърни (ВятЕЦ) и фотоволтаични централи (ФЕЦ). Еквивалентът на 18 ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй", които едва ли не само чакат да бъдат присъединени към електрическата мрежа, едва ли някога ще видят бял свят.

Втората голяма илюзия е за огромното влияние на зелената енергия върху сметките за ток. Тя започна да се изтъква от правителството от края на миналата година, когато стана ясно, че се изчерпват възможностите за поддържането на цената на тока ниска. Така започнаха да се търсят "резерви" по веригата. Истината обаче е, че зелената енергия оскъпява електроенергията едва с 0.3 ст. на киловат, а слънчевата и вятърната дори по-малко. При средна сметка от 200 kWh на месец това прави 60 ст., от които соларните панели и перките формират малко над 50%.

Третата голяма илюзия е, че страната почти е изпълнила изискванията на Европейския съюз към 2020 г. 16% от потребената енергия да бъде от възобновяеми енергийни източници. Според министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков през изминалата година 15.6% от произведената енергия е от ВЕИ. По данни на Евростат за 2009 г. обаче, където се гледа делът на зелената енергия в крайното потребление, процентът е едва 6.2.

Още по темата четете в новия брой на вестник "Капитал".