В момента не търсим руско финансиране, а европейско съучастие в проекта АЕЦ "Белене". Това заяви на кръгла маса в парламента на тема АЕЦ "Белене" заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова.

Не е тайна, че на България беше предложена финансова помощ от страна на Руската федерация, но е факт, че България такава помощ не е приела, каза Христова.

Факт е също, че България няма как да осигури, нито пък финансово да гарантира подобно финансиране от страна на Русия, което налага да се търси европейски стратегически инвеститор, каза тя.
След оттеглянето на компанията RWE България е единствен собственик на проекта АЕЦ "Белене", на Русия не са предлагани дялове и не предлагаме, заяви още Христова, цитирана от БТА.

Мая Христова посочи, че сегашното правителство е заварило проекта в стартирала, но неясна фаза.
От RWE се отказаха от проекта, без да им е оказан какъвто и да било натиск - липсата на европейска визия и липсата на финансова рамка, както и икономическата криза доведоха до отказването на този инвеститор, посочи заместник-министърът.

При това положение правителството реши, че е абсолютно необходимо да бъде направена ревизия на проекта, отбеляза тя.

Христова припомни, че 4 млрд. евро е първоначално обявената стойноност на централата, но това е оценка на договора по инженеринг, строителство и доставка на оборудване.
Има още много разходи, които трябва да бъдат пресметнати и най-вече ескалационните коефициенти, посочи Христова, като е сигурно, че сумата ще се увеличи с още поне 2 млрд. евро и крайната стойност на централата ще е много по-високса от обявените 4 млрд.

Не е правено проучване дали има пазар за реализиране на произведената енергия, а определящо за извършването на инвестиция е да се знае каква ще е нейната възвръщаемост,
това засега не е ясно, коментира Христова.
Затова бе належащо да потърсим независим консултант, който да проучи пазара, да създаде икономическа и правна рамка.

По думите й след като вече е похарчена голяма сума е добре да се види дали може нещо да се напрви по проекта. Без прозрачност и наличие на инвестицонна воля от страна на ЕС няма да се продължи, заяви Христова.

По отношение на сигурността на доставките диверсификацията е нашето верую, коментира още заместник-министърът.
Христова посочи, че ще се изградят газови връзки с Гърция, Румъния и Сърбия, а България участва активно в проекта "Набуко".

Трябва активно да се инвестира и в диверсификация на електроенергийната независимост чрез изграждане на далекопроводи за връзка със съседните страни, кътегорична е тя.
Енергийната ефективност е друг начин за постигане на сигурност, но досега не е направено почти нищо, каза още Христова.
Създадени са само енергийни одити, това не е достатъчно и трябва да се ускорят действията по повишаване на енергийната ефективност, смята Христова.

В отговор на въпрос за разформироването на Българския енергиен холдинг Христова посочи, че в момента се обсъждат какви да са вариантите за прегрупиране на компаниите в него.
Тя коментира, че идеята за окрупняване на електроенергийния сектор е само една от възможностите.
Няма да има забавяне на енергийните проекти заради разформироването на БЕХ, категорична бе Христова.