Представете си баснята за орела, рака и щуката, но с още две животни - например кон и къртица. Представете си и какъв хаос би настанал в този случай.
Е, може и да не си го представяте, а просто да разгледате водния сектор в България, който се управлява от 5 министерства – на околната среда, на земеделието, на регионалното развитие, на икономиката и енергетиката и на здравеопазването.

Затова министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев обяви отново една своя стара идея - цялото управление на водите да се съсредоточи в държавна компания по примера на Националната електрическа компания.
Необходимостта от по-добра координация в сектора всъщност е ясна от години и Плевнелиев даде един красноречив пример: през лятото на 2007 г., която беше богата на валежи, стотици населени места за пореден път останаха на воден режим, докато в същото време вецовете работеха на максимум и България изнасяше ток.

Към това могат да се прибавят и още парадокси: водата не достига в много населени места, а в същото време загубите в остарелите ВиК мрежи в страната са между 55 и 70%.
В някои общини като Добрич, където водата по принцип е скъпа, защото се изпомпва, пък загубите достигат невероятните 90%.

Идеята за държавна водна компания е и на министерството на околната среда и появата й е свързана с подготовката на единна национална стратегия за развитие на водния сектор, каквато България още няма.
Още през есента министър Нона Караджова обяви, че стратегията ще е един от приоритетите на управлението й и има вероятност да бъде създадена нова структура, която да окрупни сектора.

Друг вариант за бъдещото управление на водите, обсъждан в момента, е национална агенция, която да съсредоточи управлението на водните подсектори – водоснабдяването и големите язовири за питейна вода, язовирите и системите за напояване в земеделието, производството на хидроенергия, ВиК мрежите и т.н, обяснява Владимир Стратиев, шеф на кабинета на екоминистъра Нона Караджова.
Той дава пример с Турция, където има единен орган за управление на водите.

"Това са все още само идеи, засега нямаме решение какъв трябва да бъде моделът – търговско дружество или институция, но при всички случаи, ако приемем, че една структура ще управлява сектора, няма да правим механично окрупняване на собствеността и управлението, това не би подобрило ситуацията", коментира Стратиев.
В момента собствеността на инфраструктурата – язовирни стени, отводнителни системи, водохващания и др., е разпокъсана сред ведомствата.

По думите на Стратиев трети вариант е институция с комплексен режим на управление, в която да влизат представители на всички министерства, които ръководят сектора в момента.

Подробности четете в новия брой на вестник "Капитал".