Министерският съвет прие Стратегически план за развитие на културния туризъм, който да превърне България в страна с развит културен туризъм. За реализацията му ще бъде създаден постоянно действащ съвет.

Страната е районирана на 13 области на културния туризъм, всяка от които ще предлага специфичен продукт от исторически, културни и природни забележителности.

Това ще бъде първата реална клъстърна политика. Стратегията ще е достъпна за областните управители и местните общини - на този етап 148 на брой, които имат възможност да кандидатстват по мярка 3.1 за културните атракции по оперативната програма за регионално развитие, за която се предвиждат 82 млн. лв.

За следващите схеми от оперативната програма в областта на културата са планирани други 193 млн. лв.

Стратегията ще използва публично-частното партньорство за изграждане на посетителски центрове, хотели, музеи, съобщиха на специална пресконференция зам.-министрите на икономиката и на културата Иво Маринов и Тодор Чобанов.

Проектът е разработен с експертната помощ на Италия и е приложен богатият опит в областта на културния туризъм и привличането на туристи от цял свят, обясни посланикът на Италия Стефано Бенацо ден преди официалното посещение на премиера Силвио Берлускони. От българска страна през тези три години на разработване на стратегията освен настоящият зам.-министър д-р Чобанов са участвали проф. Станислав Станилов, проф. Божидар Димитров, и др.

Документът подрежда културните ценности в България, които включват повече от 300 археологически обекта.

Съществуващите пътища, пристанища и летища са неподходящи за логистичните и транспортни нужди на страната, се казва в документа, който предлага план за инвестиции за модернизиране на инфраструктурата с цел подобряване на туристическия продукт.

Според специална анкета сред 43 български и чуждестранни туроператори 18% от тях разглеждат културния туризъм като добро предложение за продажба, следван от продуктите "слънце и море", "български вина и кухня" и "религиозни обекти". Като слаба страна на българския туризъм се посочва недостига на професионално подготвен и квалифициран пресонал.

Страната е разделена на 13 културни области, наречени ЛоКуС:
- ЛоКуС 1 - Велика София - София не само като административен център, но и като културна столица в Европа.
- ЛоКуС 2 - Долината на царете - интегриране на специализирани събития за постигане на бърза популярност.
- ЛоКуС 3 - Възрожденският град - в близост до Велико Търново и заедно с Пловдив е една от двете възможни културни столици на България.
- ЛоКуС 4 - По бреговете на Дунава – Плевен и Русе и р. Дунав като естествена свързваща ос.
- ЛоКуС 5 - Каменно сърце - дестинация основно за български туристи
- ЛоКуС 6 - Старите столици - на основата на уникалността на Мадарския конник с цел промяна на характера на туристическите посещения от екскурзии към културно преживяване.
- ЛоКуС 7 - По бреговете на Черно море - развитието на културния туризъм следва да се търси в допълване на рекреативните оферти.
- ЛоКуС 8 - Странджа планина - има значителен потенциал по отношение на екологичния и културния сектори благодарение на природните, исторически и културни ресурси.
Стратегията предвижда в кратък срок да се реализира едно събитие, върху което да се концентрира потенциала, а в средносрочен период – да се предложи алтернативно настаняване и специализирани продукти.
- ЛоКуС 9 - Мечът и Кръстът - базира своята стратегия върху популяризиране и утвърждаване на уникалния символ на територията Перперикон
- ЛоКуС 10 - Пловдив и Римската империя - богат на културно и историческо наследство
- ЛоКуС 11 - Портата на Родопите - възможност за постигане на водеща позиция чрез разнообразяване на зимните оферти и намаляване на сезонността.
- ЛоКуС 12 - Големите планини - лидер в зимния ски туризъм, ограничаване на сезонността.
- ЛоКуС 13 - Вкаменената гора - локално туристическо търсене.