Швеция поставя борбата срещу климатичните промени и икономическата и финансова криза в центъра на вниманието като председател на Европейския съюз.
Това съобщи министър-председателят на страната Фредерик Рейнфелд пред група акредитирани в Брюксел журналисти, поканени в Стокхолм за тържествата по случай поемането на председателството на Европейския съюз от Швеция, което започва на 1 юли. 
Във връзка с тях утре тук пристига Европейската комисия в пълен състав.

Отдавна обръщаме най-сериозно внимание на климатичните промени и имаме голям опит в развитието на икономически изгодни технологии, щадящи околната среда. Искаме да споделим този опит с останалите страни от Европейския съюз, каза шведският премиер.

Според него до 2020 г. Швеция трябва да получава 50 на сто от потребяваната енергия от възобновяеми източници - вятър, вода, слънчево греене. Важно е Европейският съюз да работи за постигане на амбициозно международно споразумение по климата на конференцията в Копенхаген през декември.
САЩ и Китай изхвърлят 50 на сто от вредните емисии в света в атмосферата и трябва да бъдат привлечени към тези усилия, изтъкна той.

Като отбеляза, че Швеция има също сериозен опит в противодействието на финансови и икономически кризи, тъй като е преживяла такава криза през 90-те години, шведският премиер изрази готовността на страната си да използва този опит начело на Европейския съюз, да действа за засилване на контрола във финансовата сфера и да съдейства за изготвяне на стратегия за "излизане на Съюза от кризата".
Все пак той не посочи кога може да се очаква това.

Срещата на министъра на външните работи на Швеция Карл Билд с журналистите премина изцяло под формата на въпроси и отговори по проблеми на Европейския съюз и ролята на Швеция като негов председател до края на тази година.

За пръв път наскоро получих увереност, че силите на интеграцията в Европа започват да надделяват над силите на разделението, но този процес няма да се развива от само себе си, а иска подкрепа. Швеция, заедно с балканските страни в Европейския съюз - България, Гърция и Румъния, трябва да съдействат за интегрирането на Западните Балкани в съюза. Ако това се провали, ще е неуспех не само за Швеция като председателка на Европейския съюз, а и провал за целия съюз, изтъкна той в отговор на въпрос на БТА.

Карл Билд, който ще председателства Съвета по общи въпроси и външни отношения на Европейския съюз през следващите шест месеца, посочи, че външната политика на съюза е придобила много широки измерения и трябва да се вземат мерки за нейното структуриране.

Запитан дали проявява интерес към поста "външен министър" на Европейския съюз, какъвто ще бъде създаден, ако бъде одобрен Лисабонският договор, той не отговори конкретно, но заяви, че дълбоко се интересува как ще се структурира постигането на външнополитическите цели на Европейския съюз в бъдеще.