Г-н Кънчев, в началото на 2009 година беше създадена "Национална компания индустриални зони" като част от правителствените антиризисни мерки, на какъв етап от развитието си се намира тя?
Предприехме няколко типа действия. Първите бяха институционално-административни и в момента компанията е със сформиран екип, защото е от голямо значение да разполагаме с точните специалисти.
Всички знаем, че чуждестранните инвестиции бяха нещо изключително актуално и модерно през последните няколко години, но от друга страна, огромна част от тях бяха насочени в сферата на недвижимите имоти. Това от своя страна ограничава броя на специалистите, които са се занимавали със стимулиране на инвестиции в промишлеността и високите технологии.
Направихме сериозни проучвания, за да идентифицираме точно какъв продукт се изисква от нас, какви са тенденциите, да направим анализ и стратегия за развитие на компанията, което беше свързано не само със стратегическото й развитие, но и с инвестиционната политика.
С други думи, написахме си добре домашното, с оглед на преценяване на правилните инвестиции, което предполага предприемане на определи мерки за маркетинговото развитие на компанията.

Това означава ли, че компанията вече има развита маркетигова стратегия и какво включва тя?
Отчасти да. Ние не считаме, че една стратегия трябва да бъде строго фиксирана и следвана сляпо. Живеем в доста динамично време, в което държавните икономики и инвеститорите непрекъснато сменят своя профил.
През последните няколко месеца проведохме множество срещи с чуждестранни и местни инвеститори, и сигналите които получихме са различни. В началото на периода установихме, че немалко индустриалци бяха по-скоро уплашени от кризата, отколкото реално засегнати от нея. В същото време постоянно следяхме данните от Националния статистически институт, чиито последен анализ показва, че през март 2009 година, промишленото производсто е със 7.7% по-голямо от предходния месец.
Наред с това почти всички проучвания за сектора на недвижимите имоти у нас показват, че единствено индустрилните площи остават незасегнати от кризата.
Но аз искам да направя важно уточнение - ние не сме компаня, която се занимава с недвижими имоти. Нашата основна цел е да доведем качествени стратегически инвеститори. Индустриланите площи, които развиваме и ще развием, са само един междинен етап, който помага на този процес. Стремежът ни е да привлечем качествени инвеститори в сектора на високите технологии и продуктите с висока добавена стойност.

Базирайки се на проведените разговори към момента, атрактивна инвестиционна дестинация ли е България и имате ли заявен интерес?
Ние проведохме доста срещи и контактът с инвеститорите беше направен чрез посолствата в България на различни страни, повечето членки на Европейския съюз. Направи ми впечатление, че доста гръцки компании имат интерес да инвестират у нас.
Опередлено за нашите съседи ние сме интересно и привлекателно място. Те изтъкват всички известни макроикономически фактори, като ниския корпоративен данък, стабилната банкова система, ние сме много стабилни и като кредитен пазар. Не бих искал да изтъквам като предимство евтината работна ръка, защото според мен това може и да е преимущество в кризата, но принципно не е голям плюс.
Съществува огромен проблем с намиране на качествени терени, който до известна степен е свързан и с административтите бариери. А ние сме механизъм, който ще даде възможност на инвеститорите да започнат директно работа, свързана с тяхната дейност и да не се занимават с администриране, преотреждане на терените, с довеждане на инфраструкутра, която е свързана с много дружества и процедури по присъединяване.
Част от нашата стратегия се основава на терени, които имат такъв потенциал, някои от тях са съществуващи държавни предприятия, което е свързано с основата ни стратегия, защото ние искаме средствата, които изразходваме, да бъдат свързани с изграждането на инфраструктура, а не за закупуване на парцели.

Как ще избирате районите, в който ще се изграждат зоните? Дали това ще се случва след заявен инвеститорски интерес, при зададени предварителни параметри и изисквания?
Процесът е двустранен. От една страна оценяваме активите, които можем да предложим, а от друга сме изготвили, в резултат на разговори с кметовете от всичките 28 области в България, сериозна база данни с подходящите терени.
Процесът ще бъде доста динамичен, защото много от нашите съседни държави упяха да привлекат много сериозни инвеститори и ние имаме много да наваксваме.

По отношение на терените имате ли вече изработена методология?
Все още има привлекателни и достатъчно големи терени. Минималното изискване по отношение на терените и според нашата стратегия е 300 дка. Разбира се това е доста относителен критерий, като се взимат и много други условия, като наличието на определен тип инфраструктура до този терен.
Методологията ни се основава на добрите практики в съседните държави и в региона като цяло. Тя следва основната ни цел, която е на финала в тези зони да има инвеститори, а не да съществуват терени, които да стоят необитаеми.
Освен това се срещнахме и с някои от пионерите в развитието на частните зони в България, защото се стремим да презентираме страната като цяло, а не да правим маркетинг само на нашите зони.

Формите на нартньорство, които имате намерение да използвате са свързани с реализирането на публично-частни партньорства, като условието е държавното участие да не е по-малко от 51%.
На този етап стратегията ни е свързана с развитие на държавни и общински терени. Направили сме първите стъпки и се развиваме като холдингова структура с бившите свободни безмитни зони във Видин, Русе и Свиленград.
В момента текат предварителните одити и правим оценка на потенциала за инфраструктурно развите. Именно те ще бъдат и първите индустриални зони, които ще предлагаме. На базата на публично партньорство стартираме работа и в района на Варна, като бих искал да подчертая, че това се случва след заявен интерес от страна на китайски инвеститори. С други думи, нямаме никакво намерение да правим самоцелни инвестиции.
На този етап публично-частното партньорство ще бъде развито на етап работеща индустриална зона. Първоначално дружеството ще бъде собственост на държавата с конкретната община, като държавното участие е чрез търговското дружество "Национална компания индустриални зони".
Разработили сме и правилата, чрез които ще бъдат избирани съответните инвеститори. Те ще използват зоните след сключване на дългосрочен договор за наем или използвайки право на придобиване, след изпълняване на определен инвестиционен ангажимент.

Направени ли са вече предварителни оценки на тези терени и съответно в какъв обем ще е инвестицията в тях?
Оценките са направени и в момента оценяваме възможностите им за развитие. Те вече са част от нашата стратегия за развитие и от маркетиговата ни политика и по отношение на международните форуми.
Интересното е, че след като стана известно, че ние ще работим с вече съществуващите зони, започнахме да получаваме много писма от вече опериращите в тях инвеститори, изразяващи намерение за разширяване на производството с до 100%.

Имайки предвид по-сложните кризисни условия, имате ли изработена методология, чрез която да бъде определяна надежността на бъдещите инвеститори?
Разработили сме методология, която изисква писмо за намерения. Имаме и изискване за банкова гаранция.

По време на антикризисната конференция BalREAct, която се проведе в края на месец април, някои специалисти в сектора на недвижимите имоти изразиха мнение, че развивайки този тип политика, държавата ще се превърне в конкурент на частните инвеститори?
Смятам, че ако ние изпълним своите цели, по-скоро ще помогнем на частните инвестироти, а не обратното, защото цялата ни маркетингова стратегия се основава на принципа, че България е добро място за инвестиции. Има различен тип инвеститори, които имат различни търсения.
Факт е, че големите стратегически инвеститори винаги търсят форми на държавна гаранция, а държавата е най-сигурният партньор. Така например при срещи с инвеститори от Близкия Изток, установихме, че първото нещо, което ги интересува са гарнциите, които могат да получат, а не толкова обемът на самата инвестиция.
Това означава, че трябва много да се работи и в посока положителния имидж на компаниите, които работят в България.