Koнĸypc „Сгради и вътрешни пространства” e чacт oт шecтoтo издaниe нa Aĸaдeмия ГPAДЪT 2019 и дo жypиpaнe дocтигнaxa 85 yчacтници, възпитаници на Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия, ВСУ „Любен Каравелов“, Лесотехнически университет, София, Нов български университет, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Politecnico di Milano, UCL- The Bartlett School of Architecture, Technische Universität Munchen, University of Portsmouth, United Kingdom, Националния лесотехнически университет на Украйна (НЛТУУ), гр. Лвов, СГСАГ „Христо Ботев”, София.

Проектната разработка на Иван Василев представлява опит за развитие и усъвършенстване на архитектурното пространство на кино Космос в Пловдив, като основен носител на художествени стойности и качественото му изменение в диалог с първоначалната концепция. С оглед обективното възприятие и дефиниране на ценностите, подхода към намеса е предшестван и от съпоставителен анализ на подобни във функционален и стилов аспект сгради.

Архитектурата от края на петдесетте и началото на шейсетте години, към която се причислява и разглежданата сграда, е белязана с динамиката на времето си и сравнително бързото формиране на „нов“ творчески подход, базиращ се на функционалните дадености, органиката на мястото и лаконичното геометризирано третиране на обемите. Проектираните сгради след края на т.нар. украшателска архитектура от петдесетте, поради спецификата на материалната си среда, сградостроителните възможности и липсата на абсолютен модел за подражание, успяват за краткия период от 3-4 години (до 1960-61) да изградят набор от специфични изразни средства, предпоставка за развитието на собствен художествен стил. Именно към тази преходна и твърде разпознаваема архитектура следва да отнесем и Кино Комсомол, а обекта на опазване да се търси в конкретиката на нейния стилов език.

Сградата заема ключова позиция в стиловото формиране на нашата архитектура от шейсетте не само поради гореизложените особености на историческия период, но и поради наложилите се от функционалната програма сравнително едри, четливи обеми и пространства. Именно големите обществени сгради, строящи се през началото на десетилетието, се превръщат в своебразен генератор на детайли, форми и обемно композирани групи, съставляващи азбуката на българския архитектурен рационализъм. Характерно за строящите се по това време кинотеатри и културни домове е внедряването в композицията на фрагменти от отделни стилови и смислови регистри – на традиционната статична, дори ордерна архитектура от една страна и на призматичните обеми и преливащи се пространства на европейския рационализъм (интернационал), от друга.

До голяма степен убедителното присъствие на архитектурната творба зависи от успешния и осмислен баланс между тези полюси на влияние и логичното обвързване на обекта с обкръжаващата го среда. Що се отнася до кино Космос, при плановото и обемно решение е използвана познатата от по-ранните културни домове със зрителни зали проста композиция от едри призматични обеми, помещаващи основните функции. Характерен и разпознаваем момент е контактната зона между обемите и тази между тях и терена. Тук все още раздвижването в план е слабо, контактите са с цялата стена на призмата и характерното блокиране на обемите един в друг, както и тяхното стъпване върху терена с целия фасаден фронт. Новото и „модерното“ в тази архитектура присъства най-забележимо в смисловия акцент – остъкления обем на фоайето на горно ниво, превръщащ се в основен композиционен и семантичен репер на цялото прилежащо пространство.

Критичен момент при определянето на границите и спецификата на намесата е йерархичното структурирана на отделните елементи от композицията. В конкретиката на тази сграда, той се проявява основно в начина на третиране на обема, съдържащ акцентиращото остъкляване и отнасянето на кухата призма към целостта на обекта (системата). С оглед правилното „прочитане“ на фасадната композиция, необходимо е да се отбележи че известната от западноевропейските (петдесетте) и съветски (шейсетте) кинотеатри схема с остъклен правоъгълен участък е проведена само на ниво фасада, като последната е пластично оформена в система от планове – преден, среддни и заден. Пълното провеждане на решението предполага наличието на основния „кух“ призматичен обем, помещаващ зрителната зала и кулоарите непосредствено зад остъкляването (реф. Кино Изток, София; кино Интернационал, Берлин). Поради особеностите на парцела, а и поради все още силната връзка с планови схеми от предходни стилови периоди, тук „рационалистичното“ обемно фрагментиране е проведено само привидно върху традиционен корпус-носител, а залата стои встрани от витрината. В подкрепа на казаното може да се посочат и решенията на страничните фасади чрез пиластри, даващи мощен вертикализъм, както и горния завърщек на обемите, решен със стряха.

Проектната разработка се стреми към допълване на рационалистичния замисъл на сградата, към неговото логическо „изчистване“ и провеждане в пълнота, доколкото архитектурната субстанция позволява. Концепцията се отнася с необходимото уважение към художествената стойност на съществуващия образ, като работи главно с промяна в детайла и осъвършенстване на обекта до съответствие с неговия абстрактен композиционен модел.

Извеждането на геометричната композиция като първостепенен формоопределящ фактор е възможно чрез преработване на фасадните повърхнини и лишаването на обемите от някои техни пластични харастеристики – стрехи и корнизи, надребняване на детайла, неактуално към стила прозоречно членение и т.н. Опирайки се на тезата, че сградата е еманация на логически и геометричен модел, концепцията предполага свеждането на прозорците, стените, витрините, покривните бордове, еркерните плочи и т. н. до три основни композиционни примитива – плътен, полуплътен (ажурен, лъже-ажурен) и прозрачен (остъклявания) – с различна степен на материалност. Местата и начините на прилагане на всеки от тях следва заложената в самата обемно-пространствена композиция геометрична логика.

Сред основните, до момента нерешени, проблеми на ситуацията остава физическото ограничаване на публичното (площадно) пространство и въвеждането на ясна организационна система в него. Въздействието на сградата до голяма степен се губи поради невъзможността за добро и сюжетно развито възприятие, както и поради липсата на така необходимите за всеки обект на рационализма планове на възприемане – близък и далечен и възможността за разкриване на геометрията в ракурс. Проектната разработка предлага решение на проблема чрез пестелива градоустройствена намеса и ограничаване на площадното пространство от запад (при съществуващ калкан). Предвижда се построяване на покрит или полупокрит обем със силно хоризонтирано членение, спозващ заложените от сградата на киното височини и пропорции. Рамкирането на площада позволява въвеждането на втора организационна ос и пълното овладяване на плоскостта на терена като пропорции и подходи. От функционална гледна точка подобен анекс към сградата безспорно би изиграл положителна роля за оживяване на пространството поради заложената гъвкава планировка и присъщата му мултифункционалност. Изграждането на лентовидна структура обвързваща обемно киното с улицата изгражда динамично възприятие в перспектива, залагайки близък план при преминаване по тротоара.

Идейното решение отдава необходимото значение на комфорта на посетителите, имайки предвид че основната част от тях ще бъдат ползватели главно на публичните площи пред сградата. Пространството е сепарирано в отделни зони, като комуникацията е съсредоточена в две перпендикулярни направления. Предвижда се многофункционална зона за провеждане на събития, която бива отделена от улицата чрез озеленяване и остъп навътре към сградата.

Основен обект на така формиралия се локален център е главната комуникационна ос, развиваща се успоредно на павилионния обем и водеща до главния вход на сградата. Преминаването по нея предполага поетапно отделяне от уличното пространство със своя мащаб и динамика и въвеждане в зона с различен порядък – репрезентиращ социално-значимата и културна функция на обекта. Ефектът на смислово разделяне и категоризация на направлението е подсилен и чрез предвиденото между оста и сградния обем водно огледало, изпълняващо и функцията на естествен охладител през по-топлите дни от годината.

Решението на сградата и прилежащото й пространство се характеризира с проектна гъвкавост и набелязва с голяма доза конкретика направленията за развитие и техническа разработка на обекта. То дава възможност за прецизиране според нуждите на ползвателя и възложителя, както и времеви толеранс за изпълнението на строителните дейности. Концептуалният проект е разработен с оглед възможността за обособяване на относително завършени етапи от изпълнението или за неговата частична реализация.

Останалите визуализации от проекта на Иван Василев може да откриете ТУК

Проектите на всички участници в конкурс „Сгради и вътрешни пространства” може да разгледате ТУК

Конкурсните проекти се оценяват от жури, включващо доказани архитекти и инженери и представители на водещите компании в сектора. Награда на публиката ще се присъди на проекта, получил най-голяма подкрепа на Facebook страницата на конкурса. Награждаването ще бъде на 17 октомври, Sofia Event Center, от 17:30 ч. до 19.00 ч. Партньори на Академия ГРАДЪТ 2019, са:  Джи Пи Груп, Алукьонигщал и Аурубис България.   

Инициативата „Академия ГРАДЪТ”, стартирала през 2014 г., е отговорът на "ГРАДЪТ Медиа Груп" на нуждата от комуникация между поколенията професионалисти, създаващи съвременните градове и сгради по света и у нас. Конкурсът стимулира и поощрява комуникацията между различните поколения архитекти и инженери, които да споделят и предават своя професионален и житейски опит в най-важния и труден момент от професионалната реализация на младите български архитекти и инженери по света и в България – напускането на студентската скамейка и първите години в професията.