В отговор на задачата за Мултифункционален вторичен столичен център урбанистичното решение на арх. Гергана Тилева и арх. Васил Шарланов визира най-общо три основни направления на разсъждение:

1 Изграждането на вторичен столичен център предполага създаването на обширна добре премерена и организирана зона на обществено обслужване. Следвайки естествената надлъжна ос на терена, обемно-пространствената и функционална организация се развива около централен градски парк.
Той плавно преминава в съоръжения за обществено ползване (пазар, магазини, поща, медицински пункт, развлекателен център, училище, арт галерия, културен дом). Около тази така образувана комплексна зона на обществено обслужване се подреждат както специализирани функционални зони (правителствен център, изложбена палата, научно изследователски център), така и смесени функционални зони (офиси, жилища, хотели със съответните обслужвания).

2 Проектът предлага специфично моделиране на околната среда, създавайки уникална характерна пластика, подчинена на естествения релеф. Овладяването на терена е постигнато чрез оформяне на основни нива/тераси на застрояване.
Предоставена е възможност за интересна "игра във височина" : прекарване на улици под парк, частично откриване на подземни нива, преминаване парк върху озеленени покриви, амфитеатрално преодоляване на височина.

Пространствено-обемната организация разработва структуриране чрез зелените пространства, осигурено от централен *зелен* гръбнак и постепенно проникване на *зелени* ръкави в структурните единици. Проектът предвижда също създаване на множество водни площи, различни по форма и предназначение, както и продължението на река Въртопо.

3 Урбанистичната концепция е оформена въз основа на идеята за единна хомогенна система от публични пространства, изградена от градски парк, централен форум, обществени (вътрешно комплексни) площади, вътрешни дворове. Поради терасовидното разположение на застрояването с цел плавно преодоляване на височината, са предвидени множество рампи и амфитеатрални площади.

Богатото разнообразие на публични пространства допринася за високо качество на градската среда. Публичното пространство е предпоставка за социална интеграция и сплотеност на живеещите. С качеството на живот, което предлага, то е най-висш израз на демокрация. Свободата на публичното пространство трябва да бъде защитавана по същия начин, както и свободата на словото.