Година на дракона и мола
2012-2013 може и да не бъдат по-активни като новооткрити обекти от 2009-2010, но поне ще бъдат близо
Кой не обича да пазарува? Строителните предприемачи обещават в края на 2012 г. изборът на коледни подаръци да е далеч по-голям, отколкото през 2011. Е, най-късно 2013 г., ако някой от тях се забави по различни причини, каквито случаи вече имаше.
И за разлика от сега съществуващите молове този път офертите ще бъдат по-разнообразни от обичайното – с повече възможности за прекарване на свободното време в гледане на кино, срещи с приятели или дори увеселителни влакчета.
| 700 хил. кв.м Приблизителният размер отдаваеми площи в молове и търговски паркове в България 76 кв.м на хиляда души е средното съотношение между площи в търговски центрове и население, около една трета от средното за Европейския съюз според Cushman&Wakefield 0 кв.м Новозавършени молове през 2011 г. 360 хил. кв.м Отдаваема площ на моловете, предвидени за завършване до края на 2013 г., включително при размразяване на някои от проектите |
Финален спринт
2012 е годината на финалния спринт за поне четири мола – два в София и два в Бургас. "Двата нови търговски проекта, които са предвидени за доставка през 2012 г. ("Парадайз център" и "България мол"), ще увеличат наличните търговски площи с още 123 хил. кв.м. В същото време започнаха изкопни работи за "Саут ринг мол" (до ИКЕА), който при завършването му ще добави нови 72 хил. кв.м", отбелязва консултантската фирма MBL/CB Richard Ellis в обзора си към третото тримесечие на миналата година.
В София се очаква удвояване на наличните търговски площи от сегашните близо 300 хил. кв.м до 2013 г.
"Галерия Бургас" и "Странд Бургас" са двата проекта, които ще утроят сега съществуващите под 30 хил. кв.м в единствения мол в морския град.
Реколта 2012 може да се окаже дори по-богата от рекордната 2010 г., когато към пазара бяха добавени почти 350 хил. кв.м отдаваема площ.
Състезанието между всички тях е важно, защото, който убеди първи търговските вериги да отворят магазини при него, ще ангажира финансовия и управленския им капацитет, отслабвайки позициите на конкурентите.
Бързооборотни магазини
С известно отклонение от тази тенденция веригите магазини за бързооборотни стоки като супермаркетите и дрогериите продължиха масираната си експанзия. Carrefour ще се вклини в пазара с обекти в повечето нови молове в София (засега със сигурност в "България мол" и "Парадайз център"), оспорвайки още повече исторически силната позиция на "Пикадили" в сегмента. Освен това последва Billa и "Пикадили" в магазините в кварталите.
"Друг сегмент, който се разшири в първата половина на 2011 г., бяха дрогериите, посочиха от Colliers, където две активни вериги дрогерии увеличиха местоположенията си – DM отвори седем, а Lilly – единадесет нови обекта", посочват от Colliers International.
Заедно с търговците с храни те внесоха оживление, от което центровете на градовете се нуждаеха с оттеглянето на много от модните търговци и непостоянството при ресторантите и заведенията.
След откриването на софийския си обект IKEA гледа към Варна, където предстои откриването и на строителен хипермаркет bauMax. Големите играчи вероятно ще променят поведението на традиционните си конкуренти в своите сегменти, принуждавайки ги да се разширят към места, на които големите не могат. В следващите години не е изключено да видим и "направи си сам" магазин в мол.
Модерно
Макар че отстъпи от темпото на разширяване на търговските центрове в последните години, оставяйки след себе си свободни площи и падащи наеми, модната търговия отново ще бъде един от гвоздеите в новите проекти. А и не само в тях. H&M влиза през 2012 г. с най-малко три магазина в съществуващи търговски центрове, разпростиращи се на по 2000 - 2500 кв.м площ. Inditex задълбочи присъствието си с подписването на договори за магазините Zara и Bershka в "Галерия Бургас". Британската марка Peacocks отвори първия си обект чрез франчайз партньор в София, а New Look се очаква да бъде въведена от гръцкия търговец Fourlis тази година.
"Международните търговци, които търсят място за установяване на първите си магазини в страната, се интересуват като цяло от първокласни проекти за молове в столицата и категоризират други местоположения в страната за допълнителна кратко- до дългосрочна експанзия", каза консултантската фирма Forton.
Наемите: плъзгане надолу
Наемите продължиха да се понижават под натиска на търговските вериги, които склоняват да подпишат договори само ако видят наистина изгодна възможност, казват консултантите.
Според "Райфайзен имоти" средният наем (включително големите наематели) е бил малко под 22 евро на кв.м в София към средата на годината. "В провинцията наемните стойности останаха под значителен натиск, тъй като по отношение на заетостта малко търговски центрове могат да се сравняват с тези в столицата, и то при средно много по-ниски нива на наемите", пише агенцията.
По данни на Colliers International към средата на годината свободните търговски площи в столицата са били около 4% от наличните, а наемите – с около 10% по-ниски от 2010 - 35 евро на кв.м за магазини от 100 кв.м.
Спадът и високите равнища на неотдадени площи поставят под въпрос новото строителство. Броят на проектите, които е възможно да бъдат реализирани в бъдеще, плавно намалява с влизането на няколкото нови в етап строеж и с нестабилната средносрочна перспектива пред пазара.
| Банките са новите играчи на пазара Банките се сдобиха с по-значителна роля в инвестициите в търговски центрове през 2011 г., след като при няколко проекта длъжниците нарушиха кредитните си споразумения за покритие на текущите плащания по заемите с приходи от наеми. "Марково тепе" в Пловдив беше първият, който последва съдбата на "Мол Варна" и беше продаден от кредитора на неназовани инвеститори. В края на годината стана ясно, че по тази пътека върви и "Сентрал мол" във Велико Търново, първият съвременен търговски център извън София. В хода на годината стана известно, че собствениците на "Сити център София", недовършения "Галерия Варна" и работещия от края на 2010 г. "Галерия Стара Загора" също са сред застрашените, ако не се споразумеят с банките, които са ги финансирали. Но такава опасност вероятно стои и пред други проекти, които не са заработили навреме или в които незаетостта още е на високи нива. |
| Молът като начин на живот С продължаващото предлагане поставянето на ясна граница между проектите става все по-видима тенденция. "Парадайз център", който ще се отличава с увеселителните си съоръжения, и "Странд Бургас" с ресторантския си пасаж са най-забележителните примери за т.нар. лайфстайл центрове, които ще се опитат да привлекат потребители с по-ярки предложения за прекарване на свободното време за цялото семейство. Междувременно "България мол" продължава да държи на позиционирането си като център за среден и висок клас мода, доколкото това е възможно при ограничения брой потенциални наематели на пазара. |