България е богата на културно наследство с регистрирани около 40 000 недвижими културни ценности, повечето от които са в тежко физическо състояние. В последните две десетилетия се допусна разрушаване на уникални сгради паметници на културата. Притежанието на културна ценност се превърна в бреме, не в привилегия. От финансова гледна точка е по-скъпо да възстановяваш, отколкото да изграждаш наново.

За активизиране на частния интерес са необходими икономически стимули и програми от страна на държавата, общините и международни донори, както и възможностите на публично-частните партньорства.

Проблемите са много - административната уредба е променяна многократно, законите имат допълнения и промени, които са описани в различни наредби, допълнения и т.н. Не се отделят средства от държавата за популяризиране на недвижимото културно наследство и събуждане на обществения интерес към неговото опазване.
Необходима е национална визия за опазване и развитие на културното наследство. За инвеститорите и собствениците на недвижима културна ценност да се разработи наръчник за първите стъпки за успешна реализация на инвестиционното му намерение.
Данъчните облекчения, които съществуват и за които се говори като нови допълнителни възможности в подкрепа на собствениците на сгради - паметници на културата, не са за пренебрегване, но не са достатъчни. Необходимо е "споделяне" на грижата с държавата, респ. общината, чрез поемане на т.нар. оскъпителни сметки за фасадната реставрация и пр.
Рецептата за успешното интегриране е в интегрирания подход.

В панела, посветен на статута на паметниците на културата, участваха (от ляво на дясно): управляващият партньор на "Градът медиа груп" Венета Кръстева, Николай Георгиев, управител на "ВизАрх", Станислава Георгиева, управител на "Болса" ООД, арх. Пенка Станчева - модератор,  директорът на НИНКН арх. Йорданка Кандулкова, Константин Пеев, изпълнителен директор на "Екса груп", и Дамян Стоянов, управител на "Стоа"

Проблемите
- Законът за културното наследство е твърде рестриктивен, защото вменява на собствениците и ползвателите много задължения и ограничени права.
- Възстановяването на сгради - паметници на културата, е тромаво и времеотнемащо като съгласувателни процедури, липсата на актуални и изчерпателни режими и предписания тормози и съгласувателния, и инвестиционния процес.
- От финансова гледна точка е по-скъпо да възстановяваш, отколкото да изграждаш наново.
- Площите в тези сгради не са големи, а новите функции често са затруднени заради многото ограничения, липсва ясна регламентация на допустимата съвременна намеса за всеки конкретен обект със статут на паметник.
- Административната уредба е променяна многократно, законите имат допълнения и промени, които са описани в различни наредби, допълнения и т.н. Инвеститорът като начало се ориентира трудно в това какво се изиска от него. А в процеса на работа постоянно се натъква на някой допълнителен параграф или негово тълкувание.
- Не се отделят средства от държавата за популяризиране на недвижимото културно наследство и събуждане на обществения интерес към неговото опазване.
- Кадрови колапс на Националния институт за недвижимо културно наследство – численият състав е под критичния минимум.
 
Препоръките
- Необходима е национална визия за опазване и развитие на културното наследство.
- Превръщане на Закона за културното наследство в стимулна норма, която да мотивира желание за влагане на средства в опазване на недвижими културни ценности.
- Неотложна актуализация на публичния регистър и създаване на специализирана кадастрална карта на недвижимите културни ценности, дигитализация на огромния документален архив с възможност за различни нива на електронен достъп до неговата информация.
- За инвеститорите и собствениците на недвижима културна ценност да се разработи наръчник за първите стъпки за успешна реализация на инвестиционното му намерение.
- Данъчните облекчения, които съществуват и за които се говори като нови допълнителни възможности в подкрепа на собствениците на сгради - паметници на културата, не са за пренебрегване, но не са достатъчни. Необходимо е "споделяне" на грижата с държавата, респ. общината, чрез поемане на т.нар. оскъпителни сметки за фасадната реставрация и пр.
- Държавна политика за популяризирането и брандирането на културното наследство, сградите паметници да станат обект на "колекционерска страст".
- Децентрализация на НИНКН и на ГД "Инспекторат по опазване на културното наследство" към Министерството на културата – създаване на оперативни звена по региони с правомощия за оказване на експертна помощ на инвеститорите и собствениците.
- За повишаване качеството на реставрационно-консервационните дейности да се изработят специални критерии към фирмите изпълнители, да се засили авторският надзор по технологичното изпълнение на строителния процес.
- Със Закона за културното наследство да се гарантират условия за облекчаване на съгласувателните и административните процедури, както и тяхната диференциация според статута и историческата стойност на сградата и зоната, в която се намира.
- Обвързване на процеса на опазване на културното наследство с приходите от туристическа дейност с оглед подобряване на средата и създаване на по-добри условия за туризъм.