България е постигнала голям напредък в сферата на търговските центрове и дори можем да се сравняваме със Западна и Централна Европа. Проблем обаче е невъзможността да бъдат запълнени със стоки въпреки красивата архитектура. Забавлението е един от отговорите за пазара - в какво да инвестира предприемачът, за да привлече повече хора. В крайна сметка много неща зависят от локацията на мола. Според експерти България е нация на шопинг в свободното си време, но марките и стоките не отговарят на дохода, затова няма и лоялност към търговската марка, което създава проблеми и с търговския микс. За да успеят моловете в големите градове, те трябва да бъдат диференцирани. 60% от посетителите на моловете са ученици, а все повече хора се насочват към пазаруване във виртуалното пространство, коментираха експерти по време на панел V: "От площада до пазара: търговските центрове".

Иван Велков, "Райфайзен имоти"
През последните пет години България е постигнала голям напредък в сферата на търговските центрове. Реално не може да се говори за грешки на първите инвеститори поради привилегията им да бъдат първи. Реализираните проекти преди присъединяването ни към ЕС доведоха до много по-лесни резултати, отколкото днес, когато изискванията и очакванията са доста завишени. Сега вече можем да се сравняваме със Западна и Централна Европа по тематика, отношения, търговци и крайни клиенти.
Настоящ проблем за българските молове е невъзможността да бъдат запълнени със стоки и смисъл въпреки смелите стъпки в архитектурна насока.
Изискванията към търговския център се свеждат до удобство, достъпност, възможност за бързо и лесно пазаруване – качества, които интересуват активните мъже - бъдещите потенциални клиенти в България. Моловете трябва да изпълняват функцията на квартални магазини. Добрите проекти си спечелват банково финансиране дори и по време на криза. Самоучастието, присъствието на сериозен инвеститор обаче също е от съществено значение, тъй като без съдържание на бизнес в една сграда тя няма успех.

Петър Дончев, R.E.S.B.
През последните пет години са се променили и отношенията между наемател и наемодател. Преговорите вече се водят по друг начин. Днес в голяма степен наемателите диктуват условията.

Дейвид Кауърд, ZBS
Забавлението е един от отговорите за днешния пазар. Но в България има и друга важна страна - икономическата. Някои от пионерите и днешни предприемачи може би са сбъркали в оптимистичната си преценка относно наемите и цените на услугите. Молът трябва да инвестира в това, което ще привлече повече хора. Тези инвестиции налагат нуждата от долна граница, под чиято стойност наемите не трябва да падат. В противен случай търговският център не може да функционира и да изплати първоначалните вложения.
Здравомислещите търговци знаят това, а в България има много силни и иновативни такива. Важно е също, че щом наемателите се нанесат, те не са лесно подвижни. Имат договори, които ги задържат за определено време напред, и това дава сигурност.
Много неща зависят от локацията на мола. Всички познават предизвикателствата на регионалните пазарни центрове. Но хората имат нужда от фокусна точка, където да отидат и да правят приятни неща заедно. Те винаги ще искат да пазаруват. България е нация на търговци - шопингът е нещото, което ние правим в свободното си време.

Драгомир Марков, "Лендмарк пропърти мениджмънт"
Марките и стоките в България не отговарят на дохода на населението. Изчезнаха потребителите на скъпо позиционирани стоки, защото цените в Европа и тук са различни. Ние представяме стоки от минала колекция като нови и в същото време целим да провокираме интереса на потребителя. Всеки търговец сам трябва да прецени кои от проектите ще бъдат подходящи, какъв да бъде миксът и какъв да е акцентът на мола, за да не се губят клиенти.

Стефан Косев, Regent’s Property Advisors
Погрешно е схващането, че щом населението на даден град е с големи доходи, значи потреблението ще бъде високо. Много търговци са останали изненадани от реакцията на местния пазар, защото в България няма лоялни купувачи към дадена марка. Това е и една от причините световноизвестни вериги да затварят магазините си тук.
В южните райони на столицата има място за още молове. За да успеят, всеки трябва да е диференциран, различен от останалите. Сред новостите в организацията на търговските пространства има място и старата търговска улица. Добре е тя да се запази със своя собствен живот, предимства и недостатъци, допълва Косев.

Марияна Анастасова, Sport Depot
Много от големите вериги приемат, че пазарът не е силен и не могат да се развиват самостоятелно. Цените на стоките в България и чужбина се контролират от производителите. За една световна марка те са еднакви в различните държави. Намаления до 70-80% при разпродажбите могат да се договорят само при голямо потребление, но в България това още не е възможно. Положително на търговските центрове би се отразила идеята да правят силна рекламна политика заедно с всички наематели, да уведомяват купувачите какви са плановете за следващата година. Обезпокоителен е фактът, че в момента 60% от посетителите на моловете са ученици.
Все повече хора се насочват към пазаруване във виртуалното пространство. Атанасова твърди, че интернет търговията се развива много бързо, но инвестициите в нея са сравними с откриването на един магазин всяка година. Все пак трябва да се намери здравословната среда за клиента – искаме той да е здрав, да спортува или да стои в моловете и пред компютъра. Масова практика в Европа е премахване на сектора развлечение от структурата на търговския комплекс.

Симона Първанова, Forton International
На българския пазар има добри предпоставки за създаване на здравословен, балансиран микс в различни сегменти - нисък, среден и висок. На първо място обаче е задачата да се реши концепцията на търговския център - шопинг, лайфстайл център (с над 30% площи за забавления), дестинация, с регионално значение или не.
Днес възниква нова насока за развитие в сферата на развлеченията - търсят се подходящите такива за по-здравословен живот - например фитнес, диагностически център, скуош зали, зали за тенис. Молът може да е насочен и към културата - да следва кампании, обърнати към децата и младия потребител, които го обогатяват чрез забавления и игри с образователна цел, четене на книги и т.н.
Три са вълните в изграждането на търговски центрове у нас от възникването им досега - първа - сравнително малки проекти в централната градска част, втора вълна - директни влизания на сериозни международни играчи, трета - очаква се изместване към периферията, където да се реализират проекти с по-голям мащаб и разнообразие, различни видове преживяване, забавление и развлечение. Всеки такъв обект има зона на действие и ако в нея се добави още един, без значение от коя вълна, там се развиват конкурентни взаимоотношения.
За в бъдеще очакванията са за повече търговски паркове. Досега количеството им не отговаря на предвижданията заради страха от инвестиция в нов формат, твърди тя.