"Индустриален парк Русе" - големият плюс е добрата локация
| Как ще се развие "Индустриален парк Русе"? Ще продължат ли инвестициите в производствено-индустриалния и логистичния сектор в един от успешните индустриални паркове след стъпването на ключови инвеститори като френския производител на автомобилни детайли "Монтюпе" и испанския производител на подова и стенна керамика "Керос България"? Негативите от кризата ще откажат ли бъдещи и потенциални инвеститори или просто ще задържат намеренията им за по-добри времена? Няколкото компании, които гравитираха с конкретни инвестиционни предложения, други с намерения около "Монтюпе" ще успеят ли да оформират клъстър в областта на автомобилната индустрия? Докато сме в очакване това да се случи във времето, компанията "Бългериън Пропърти Девелъпмънтс" до края на годината ще пусне в експлоатация първата сграда на "Логистичен парк Русе", разположена в територията на индустриалния парк. Това е предвидено да стане точно дванайсет месеца след началото на строителните дейности. След откриването логистичният център ще предоставя модерни складови площи на българските и румънските компании, които работят в района на Русе. В момента се извършват финалните довършителни работи по първата сграда от комплекса. Работи се по електрическото захранване и връзката на парка с околните пътни артерии. Оформя се пространството около сградата – зелените площи, пространствата за маневриране, паркоместата за служители, посетители и клиенти, контролно-пропускателният пункт и др. В същото време община Русе заедно с местната архитектурна гилдия дискутират около включването на зоните за въздействие в бъдещия интегриран план за градско възстановяване и развитие, една от които е "Индустриален парк Русе", определена като зона на икономически растеж. Срещата между ръководството на община Русе, колегията на Съюза на архитектите и Камарата на архитектите се състоя преди дни. Очаква се през този месец по темата да се докладва и в общинския съвет. За края на ноември е предвидено по-широкото обществено обсъждане, а на декемврийската сесия – окончателното разглеждане и утвърждаване на зоните заедно с другите съпътстващи документи – финансова рамка, бюджет, декларация за подкрепа и всичко необходимо, свързано с одобряване на кандидатстването по оперативна програма "Регионално развитие". Ето какво сподели в интервю пред "Строителство Градът" главният архитект на Русе Симеон Рангелов, който е и председател на неотдавна сформираното Сдружение на главните архитекти към Съюза на архитектите. |
Арх. Рангелов, каква е рецептата за успешно реализиране на инвестиции в "Индустриален парк Русе"?
- Има някаква успешна рецепта, но мога само нашият опит да споделя. Това, което успяхме да направим тук, е, че се възползвахме от една случайно възникнала възможност, но това, което привличаше и другите възложители, е, че предоставихме разработен терен с действащи устройствени планове, с улична мрежа, инфраструктура, която осигуряваше със захранване с електричество, и то с много голяма мощност, газ, ток, вода, канал, интернет, т.е. всички необходими комуникации и пълно съдействие при изваждане на цялата съпътстваща документация, съпътстваща включително строителни книжа, за да могат в максимално кратки срокове тези инвестиционни намерения да бъдат реализирани. Това стана със съдействие на държавни институции, знаете, държавата съдейства с много голямо финансиране, допълнително общината отдели сериозни средства за изграждане на инфраструктурата, включително на нови възложители, които се явиха в територията и в момента строят. Едно от условията в договорите с общината беше да изградим довеждащия път и инфраструктурата. Има неща, които във всеки конкретен случай се уточняват, но важното е, че реализацията върви въпреки кризата. Някои от фирмите промениха инвестиционната си програма или поне на този етап задържат инвестициите. Продължава да се строи и нещата, мисля, ще завършат с пълното доизграждане на зоната.
Процедурите в България отнемат повече време от самото строителство
С какви трудности се сблъскват инвеститорите в хода на подготовката и реализацията на инвестиционните си проекти?
- Най-вече за чуждите инвеститори проблем представляват сложните и тромави процедури в България, особено във връзка с околната среда, издаването на комплексни разрешителни. Фирмите инвеститори споделят, че комплексното разрешително в Европа се получава на етап приемане на обекта, грубо казано, на етап акт 16, докато по нашето законодателство това е условие, за да бъде издадено разрешение за строеж. Това много забавя процедурата, защото, въпреки че имахме пълно съдействие не само на общинско ниво, но и от Агенцията за чуждестранни инвестиции, преименувана по-късно в Агенция за инвестиции – те оказаха пълна подкрепа с контактите, които имат в Министерството на околната среда, включително с намеса на министър, посланици, което продължи от порядъка на повече от половин година. На практика инвеститорът за по-малко време построи производствените халета. Тези тежки, неясни и объркани процедурисъздават препятствия на инвеститорите. Не е ясна и субординацията между отделните органи в областта на инвестиционното проектиране и правомощията им. Това създава за тях големи суматохи. Останалите неща бяха технически проблеми, за решаването на които ние съдействахме. Те бяха свързани преди всичко за осигуряването на необходимата инфраструктура, тъй като някои от тях имат големи количества отпадъци, други искат поне двойно електрозахранване за технологичните си процеси и т.н., но това са неща, които сме ги решавали в оперативен порядък.
"Индустриален парк Русе" е един от успешните модели в България с много добре уредена инфраструктура. Каква ще е посоката на развитие?
- За да е успешна една инвестиция в тази област, съществена част от нещата е свързана с това самата територия на зоната да бъде добре съоръжена с всички необходими елементи на инфраструктурата. Това, което ние с големи усилия успяхме да направим, е, че може би в 80% от територията е покрита със съответните съоръжения и сега се работи по сигурността в захранването, а не по самото захранване. За тази зона това, което е голям плюс, е нейната добра локализация, тъй като тя е съвсем близо, на около малко повече от един километър, от Дунав мост, малко по-голямо е разстоянието до новото пристанище, от жп гарата. Тук се изгражда нов интермодален терминал, наблизо е Свободната зона, която дава възможност за логистична подкрепа. Този комплекс от обстоятелства до голяма степен реши съдбата на тази икономическа зона. Доразширяването й е наше предложение, което ще залегне и в бъдещия интегриран план като развитие на "Индустриална зона Русе". Имаме големи надежди тя наистина ще се случи при едно благоприятно стечение на икономическите перспективи.
Никой не може да отговори какво би станало, ако при обществените обсъждания се яви предложение за промяна на зони, които са в обхвата на интегриран план
Неотдавна вие бяхте избран за председател на Сдружението на главните архитекти. Какви са основните трудности, с които се сблъскват вашите колеги - главни архитекти на общини, в хода на подготовката за кандидатстване по оперативна програма "Регионално развитие" за изготвяне на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие в 36-те общини, на които се дава възможност да кандидатстват по програмата?
- Първият и най-важен проблем е свързан чисто професионално с това, че много общини, които са определени за участие и имат възможност да кандидатстват, нямат действащ или ако имат, не са с актуален общ устройствен план, а това е едно условие за разработване на всички по-подробни планове, с които общините трябва да се включат. Това е сериозно препятствие, защото, ако общините трябва с този бюджет, който им се предоставя, да направят нов план, средствата няма да стигнат за всички етапи на това, което трябва да се изготви и да се представи. Крайният етап е изготвяне на прединвестиционни проучвания за най-важните обекти на всяка зона, а с този ограничен финансов ресурс смятам, че ако се тръгне от етап нов общ устройствен план или актуализация на стария, това ще отнеме и време, и повече средства или общините трябва да намерят средства за дофинансиране, което ще бъде трудна задача поне тази и следващата година. В тази посока ние гласувахме декларация на последното ни събиране в Трявна, като това по-скоро е апел към управляващия орган да приеме за тези общини, които нямат наскоро актуализиран общ устройствен план, като база за развитие да се приеме обща устройствена схема за града или общината. Тя е много по-лека като документ и за изготвяне, и за приемане, и за финансиране, въз основа на която да се изготвят последващите етапи на планиране. Вторият важен проблем е че самият размер на финансиране, който е приет – 2 млн. лв. за София и по 1 млн. лв. за шестте големи града, и по 500 хил. лв. за останалите, не създава добра професионална основа за развитие на плановете на тези 36 града. Според мен парите за София категорично няма да стигнат и там ще бъдат крайно недостатъчни – 2 млн. лв. за интегриран план за 1.5-милионен град, а средства от по 1 млн. лв. като за Русе или Стара Загора не създават равнопоставеност, макар че не е в наш интерес. Притеснявам се, че за шестте големи града ще бъдат малки суми, защото 500 хил. лв. за град като Дупница също не са равностойни с 1 млн. лв. като за Варна или Пловдив. Може би там трябва да се намери допълнително резерв за разминаване в тези суми, но пак казвам - това е в правомощията на управляващия орган и той трябва да вземе тези решения, които няма да са никак лесни.
Кой ще изготвя тези интегрирани планове, разполагаме ли с необходимите специалисти като капацитет?
- Точно за това имам опасение - откъде ще се намерят толкова много проектантски фирми с необходимия опит. Споделям това мое мнение като главен архитект, а не като председател на сдружението – притеснявам се откъде ще се явят толкова компетентни и подготвени фирми, които да направят тези интегрирани планове, защото всичко се концентрира в един много кратък срок, в който трябва да се проведат процедурите и да се изберат фирмите, които ще работят по тях. В България се броят на пръсти фирмите, които се занимават сериозно с урбанизъм и проблемите на устройственото планиране. Една голяма проектантска фирма, която се занимава основно със сградни проекти и в областта на градоустройството е работила подробен устройствен план за един квартал, за нея това ще бъде една съвсем непозната материя, с която ще се сблъска. Затова казвам, че в един момент не знам откъде ще се намерят толкова много подготвени проектанти, които активно да работят в това направление – икономически, екип, който да е запознат със социалните обстоятелства, социологически екип, който да води проучвания, и т.н. За последната фаза – прединвестиционните проучвания, няма да има проблем, но за предходната фаза съм убеден специално за Русе и за много други общини, че в процеса на разработване на подробните планове на тези зони най-вероятно ще се стигне до изменения в някои части на общия устройствен план, което ще върне нещата на ниво устройствено планиране. Това,, смятам ще породи големи проблеми. Съществува и един проблем, който е философски, който всички го коментираме, но на който никой не може да отговори на този етап – никой не дава ясен отговор, включително и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. При кандидатстване срокът, който беше поставен от отваряне на програмата до приемане на документите, беше два месеца, впоследствие се удължи на четири месеца до началото на януари следващата година. При кандидатстване общините трябва да подготвят подробни документации и апликационни форми, в които подробно да са изписани зоните, да са мотивирани, да са обосновани, да са описани мероприятията, да е направен подробен бюджетен план. След като се спечели финансиране, трябва да се възложи и в първия двегодишен срок фирмите, които ще спечелят поръчката, трябва да се занимават отново със същите дейности, да се мине през система от обществени обсъждания. Никой не може да отговори какво би станало, ако в процеса на тези обществени обсъждания се яви предложение за промяна в състава на тези зони като граници, като обхват, територии и т.н. Това ще бъде сериозно разминаване с първоначално подадената документация и не е ясно какво ще се случи, ако се яви, а е напълно реално да се яви. Предстоят нови местни избори, нови общински съветници, нови управи и приоритети. Дали си даваме сметка какво може да стане – тези планове, които сега се приемат, догодина може да се окаже, че има други виждания, или ако едно обществено обсъждане каже, че дадена територия трябва да я включим допълнително или друга да отпадне - това е тежък въпрос, който неколкократно отправяме към регионалното министерство и отговорите са приплъзване по същността на темата, без да се отговори конкретно какво и как ще се процедира в конкретния случай.