Проектирането на молове през изминалите години беше съпътствано от много съревнования – кой ще бъде първенец по големина, височина, открити площи и пр. Критиците сякаш затваряха очи за развитието на търговските центрове спрямо най-актуалната тенденция – стремежът към устойчивост. Комбинацията от икономическа възвращаемост, социална отговорност и екологосъобразно строителство стоеше едновременно толкова близо и толкова далеч от проектантите.

Всъщност една от основните причини за устойчивото строителство на молове по света са и винаги ще бъдат финансовите ползи. Наред с възможността за спестявания от енергоефективни системи възникна и т.нар. сертифициране на зелени сгради, което освен всичко останало е достатъчна предпоставка за данъчни облекчения.
От известно време насам подобна опция съществува и в България, но енергийният одит у нас изключва пространството отвъд фасадата на сградата. Тази практика е екологосъобразна, но все още не може да се нарече устойчива.

Начинът, по който сградата контактува с прилежащата среда, би могъл да я изолира или да привлече повече посетители. Правилното ситуиране на мола, осигуряването на добри транспортни връзки и привлекателна визия са само част от характеристиките, които проектантите трябва да имат предвид, преди да се концентрират върху функционалния дизайн на самата сграда. Всъщност най-оригиналните проектантски решения са подчинени именно на местните географски и културни градски особености.

Идват от Америка
Американската практика за ситуиране на моловете в предградията беше основната причина десетилетия наред те да бъдат обвинявани за това, че изсмукват живота от традиционния градски център. Наличието на просторни площи за урбанистично разрастване и изключителната индивидуална мобилност на американските граждани създадоха благоприятни предпоставки за ситуирането на огромни търговски сгради между натоварените междуградски магистрали. Цялостната идея на проектантите беше впоследствие молът да въплъти обслужващата зона на малък крайградски урбанистичен център с жилищни блокове и приветлив парк например.
Тази идея все още намира почва в съвременните проекти за молове. Търговският център Westside се опитва да рехабилитира идеята за малък градски център върху площ от 150 хил. кв.м край швейцарската столица Берн. В допълнение към десетките магазини проектантският екип е предвидил автомобилен и железопътен достъп, както и хотел, луксозни апартаменти, уелнес център и дори старчески дом. От отварянето си през октомври 2008 г. Westside е бил посетен от рекорден брой клиенти – 1,5 млн. в първите три месеца, но все още не е изпълнил предназначението си на генератор на изцяло нова урбанистична среда, предлагаща всички видове услуги само на няколко метра разстояние.
По думите на всеизвестния архитект Франк Л. Райт моделът на извънградския мол се оказва неуспешен, понеже "проектантите са се опитали да пренесат същинския градски център в покрайнините". Дори добрият дизайн не може да постигне това, което прави градския център магнетичен – разнообразието, индивидуалността, светлините, цветовете и тълпите хора. Вместо да отчетат отдалечеността на сградите и да създадат условия за ежеседмичен отдих, проектантите са се опитали да планират среда за ежедневни услуги в изкуствени миниградове, а това в крайна сметка ги е превърнало в изолирани центрове за търговия. Ключът към молът на XXI век се крие не в по-големите и по-красиви сгради, а в семплите градски поредици от магазини: не огромната аркада от XIX век, а скромен пазарен площад. 

Проектите
Да се намери място за нова пазарна тъкан в презастроения градски център обаче се оказва трудна задача, особено на местата, където населението надвишава 6000 души на квадратен километър. В края на 2009 г. в сърцето на Хонконг китайски инженери издигнаха 31-етажния мол iSquare. На мястото на стар хотел, в тясната пролука между два небостъргача архитектите са открили идеалното кръстовище за нова търговска сграда. Десетки ескалатори осигуряват визуална връзка до всеки един от магазините във "вертикалния" мол, а асиметричните кухини и стъклената фасада създават усещане за простор между ограничените подови плоскости. Посетителите на iSquare могат да позлзват връзки към градски транспорт в самата сграда, където на подземно ниво се пресичат две от линиите на метрото.
Ситуирането на нов мол в централната градска част обикновено е за сметка на някоя стара и изоставена сграда.Проблемът освен в цената се крие във факта че повечето такива обекти са под закрилата на закон за културно-историческото наследство, а това налага редица ограничения. Такъв е случаят при търговския център Mercator, разположен в центъра на европейската столица Любляна. В началото на 2008 е завършена трансформацията на стар индустриален комплекс, състоящ се от кланица и водна кула, в съвременен супермаркет с търговска площ 1200 кв.м (общо 2000 кв.м). Проектантският екип на Ofis Arhitekti бил задължен да запази вида на водната кула и предната фасада на халето, декорирана с кръгли метални модули. Архитектите бронзирали плоскостите по предната фасада и ги мултиплицирали на останалите три, като едновременно с това провесили метални вериги между кръглите детайли с идеята след време по тях да се извиват дългогодишни растения.
Западноевропейски архитекти предлагат по-нетипично решение на предизвикателството: нов мол в старата градска част. Търговският център Forum Duisburg представлява ансамбъл от три обществени сгради под общ остъклен покрив в кръгообразен мол. Запазвайки старите постройки, дизайнът на търговския център не провокира конфликт в урбанистичната структура, а хармонично се вписва в силуета на немския град. Връзката между магазините и нивата на мола се осъществява в новообразувания вътрешен атриум. Допълнителните отвори, стълби и коридори са изработени от материалите на старите сгради – тухли, мрамор или камък, и представляват естествено продължение на оригиналните фасади. Молът е свързан директно с метростанция в града на подземно ниво. Има сертификат за "много добър проект" по британския стандарт за устойчиво строителство BREEAM.  

С идея за устойчива интеграция на нов мол в многовековното градско ядро на Кристиансанд проектантите от AMB Arkitekter също прибягват до ситуирането на търговски център в най-старата поредица от сгради. Цели шестнадесет триетажни постройки, залепени една до друга по уличния фронт, образуват затворена форма с общ остъклен покрив под името Sandens Shopping Center. Норвежката институция за опазване на обектите на културно-историческото наследство задължила фасадите им да се запазят в оригиналния си вид, а това от своя страна принудило проектантите да осигурят връзките в мола в стария вътрешен двор. Наличието на няколко входа откъм автентичната фасада на Sandens Shopping Сenter благоприятства откриването на сградата към спирките на градския транспорт.

При проектирането на търговски център в забързания южнокорейски квартал "Гингам" архитектурната компания Mass Studies е търсила максимален контраст с прилежащата урбанистична среда. Сред десетките панелни постройки архитектите създават истински зелен оазис. В желанието си да инкорпорират възможно най-много природа в сградата и при наличието на ограничения като ниска етажност и плътна застройка проектантите са решили да покрият и четирите фасади на търговския комплекс със зеленина. В интериора преобладават бамбуковите плоскости, а геотекстилът по екстериора създава солидна основа за развитието на вертикалните градини. Комбинацията естествена природа - бутикова красота удовлетворява и най-изтънчените вкусове на жителите на Сеул.

Нюйоркчани, от друга страна, могат да се похвалят със строителството на нов устойчив Citypoint Mall на мястото на не каква да е стара сграда, а именно неефективен търговски център. Управата на града е дала 20 млн. щатски долара, за да стартира строителството на новия комплекс, състоящ се от малък градски парк и четириетажен мол с търговска, офисна и жилищна част. При проектирането на търговския център са взети под особено внимание критериите за покриване на сребърен LEED сертификат, понеже молът е част от общинската програма за устойчиво преобразяване на квартал Бруклин. Подземният паркинг, новите работни места и озелененото пространство са само част от идеите на архитектите oт Cook + Fox за повишаване на икономическата активност и подобряване на средата на живот край Манхатън.

Къде и как ще се ситуира поредният търговски център е въпрос както на корпоративен имидж на предприемача, така и на умения на проектантския екип. Архитектите могат да планират подземен паркинг за стотици автомобили, но собственикът да го направи платен, с което да насърчи алтернативните форми на транспорт. Предприемачът може да не желае зелен покрив, а дизайнерите просто да го боядисат в бял цвят, за да намалят "ефекта на горещия остров". Целта е една - добрият дизайн да си проличи и отвъд границите на сградата.