Казват, че добрият съсед е повече от роднина. В кризата на българския пазар на имоти този израз добива нов смисъл.
Докато по-опитните европейски инвеститори се отдръпнаха от периферни и нестратегически региони като Югоизточна Европа, рисковите изгубиха достъпа си до финансиране, а слабостта на икономиката помрачи перспективите пред новите проекти, Гърция се оказва единственият голям източник на капитал за този сектор в България.  
 
Доказателствата
В страната за почти две години е приключена само една значителна типична инвестиционна сделка с недвижим имот – отдадена под наем сграда, която се купува заради печалба. Това е продажбата на "Авто юнион център" на гръцкия фонд мениджър Bluehouse Capital миналата година за 27,3 милиона евро.
Най-големият шопинг мол по площ за отдаване под наем – The Mall, беше завършен от друг гръцки фонд – Assos Capital на корабния магнат Виктор Рестис, на стойност над 120 милиона евро (договорът за придобиването му беше при начална цена 200 милиона евро от гръцко-френската компания Carrefour Marinopoulos). Ако се реализира по план, неговият рекорд за най-голям търговски център ще бъде счупен от друг гръцки корабен собственик – Йоанис (Джон) Кустас за 150 милиона евро.  
Най-голямата офис сграда в центъра на София, която се строи в момента, принадлежи на GEK Terna, един от големите гръцки строителни концерни. Също и един от малкото нови строежи в курорта Боровец.
Най-големият мебелен магазин в страната започна да се строи на околовръстното шосе от Fourlis Group, собственик на франчайза за IKEA в страната за 50 милиона евро.
Всичко това означава, че в най-тежкия период на кризата единственият голям източник на свеж капитал за българския пазар на недвижими имоти е бил Гърция. При това не само директно, а и като подкрепа за проектите. Гръцките търговски компании, както е в случая с IKEA, са сред първите в списъка с телефони на всеки агент и маркетинг мениджър на шопинг мол в страната: Starbuck’s, Sephora, GAP, Carrefour, Intersport и др.
                                                                                                                                                  
Кризата
поне привидно налива още масло в огъня на гръцката експанзия. Анализатори твърдят, че в опит да се спасят от увеличаващите се данъци и мерките за затягане на контрола у дома, гръцките граждани и бизнес ще се опитат да изнесат капитала навън, придобивайки твърди активи като недвижими имоти или премествайки производствата си на по-конкурентноспособни локации. България може да предложи 10% данък върху дохода на физически лица срещу 18 до 45% в Гърция и таван за осигуровките, намалявайки разходите за труд на компаниите.
Южната ни съседка се съгласи да вдигне основната ставка за ДДС за втори път за два месеца до 23% като условие за получаване на финансова помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд и стесни обхвата на стоките, облагани с по-ниски ставки. Увеличението на ДДС означава по-ниска покупателна способност и е пряк удар върху потреблението и търговията на дребно в добавка към намалението на заплащането на държавните служители. Увеличенията на данъците върху горивата добавиха към инфлацията, която се извиси до най-високото си равнище от две години насам.
Освен директните намаления в разходите – текущи и инвестиционни, правителството ще остане под натиск да ги държи ниски и в следващите години, влошавайки перспективата пред бизнеса, обслужващ обществените поръчки.

Още по темата четете в новия брой на списание "Индекс Имоти".