Предприемачите да не разчитат само на новите играчи в търговията
Компаниите, които вече са влезли на пазара, ще бъдат основната част от клиентите и на бъдещите шопинг центрове
Времето, в което собственикът на магазин можеше да прекрати преговори за наем с аргумента за опашката от чакащите пред вратата му търговци, едва ли ще се върне скоро. Интернационализацията в търговията на дребно в България рязко забавя темповете си и строителните предприемачи ще трябва да заложат на отношенията си със съществуващите играчи.
Няма да има чак толкова много международни търговски вериги, които да влизат, прогнозира Ян ван дер Орд, вицепрезидент на международната компания за бизнес и управленско консултиране A.T. Kearney, на конференцията Retail in Detail, организирана от списание "Регал" и фирмата за маркетингови проучвания GFK Bulgaria.
Бумът в строителството на търговски центрове, който се очакваше в България доскоро, почиваше на очакването, че секторът ще расте, движен от желанието на големите европейски и глобални марки да се позиционират в страната. Много от тях наистина дойдоха: търговец номер две в света и номер едно в Европа Carrefour, моден търговец номер едно в Европа Inditex, германската верига универсални модни магазини Peek&Cloppenburg. Но кръгът от потенциалните наематели на моловете се затваря с българските фирми, които представляват големи международни играчи като Benetton, Camel Active, Douglas, и техни чуждестранни колеги като гръцките Fourlis (с Intersport) или Marinopoulos (партньор на Carrefour и представител на GAP, Banana Republic, Starbucks и Marks&Spencer).
В градове като Варна, Русе, Стара Загора и Пловдив предприемачи се сблъскват със затруднения при отдаването под наем на моловете, които строят.
"Моловете в строеж се мъчат да привлекат нови наематели, докато повечето търговци остават консервативни към бързото разрастване, особено в по-малки пазари и второстепенни градове", пише в проучване на консултантската фирма за имоти "Фортън интернешънъл" към третото тримесечие.
В същото време тези, които работят в съществуващите схеми, особено извън София, не успяват да генерират достатъчно приходи заради предпазливостта на купувачите и надценяването на пазарите, когато са подписвали договорите си, посочват консултантите.
Панелна дискусия на конференцията BalREc, провела се в първата седмица на ноември, определи реалните продажби като основният проблем. Мирон Герасимов, управител на веригата кафенета Coffeeheaven в България, каза, че нормалният среден наем за региона на Централна и Източна Европа гравитира около 10% от оборота на оператора. "Ако един ритейлър (търговец) в България има такова съотношение, ще си хвърли шапката от щастие", каза Герасимов.
Петър Дончев, маркетинг мениджър на предприемача R.E.S.B., смята, че в номинално изражение наемите като стойност отговарят на централноевропейските. "Не можем да си позволим инвестицията ни да се възвърне за 50 години", каза Дончев. Причината е, че покупателната способност не е на нивото на очакванията (на инвеститорите), смята търговецът.
Според него нови намаления на наемите биха стимулирали колегите му да отварят на нови местоположения и може да раздвижат пазара.
"В търговията е просто. При отваряне на нови магазини винаги се говори за точката, при която приходите покриват разходите. Това означава, че можеш да правиш някакъв марж, ако разходите за труд са ниски, разходите за активите и за лихви са ниски", каза Ян ван дер Орд пред "Строителство Градът".
За предприемачите проблемът е, че трудно могат да отстъпят от планираните нива на приходите си, защото ще наближат праговете на финансовите изисквания за кредитирането на проектите. Затова мерките, които предлагат, обикновено са свързани с временни облекчения като приспособяването на паричните потоци към тези на търговците.
В "Мол Варна" бяха предприети мерки за намаляване на плащанията в слабия сезон за сметка на силните летни месеци, а новите проекти като "Варна тауърс" залагат на комплекс от мерки като стъпаловидно повишаващи се наеми, оборотни наеми (равни на договорен процент от оборота с минимален праг), и финансиране на довършителните работи.
Специфичен за българския пазар проблем е големият дял на местните играчи, които нямат достъп до капитал, подобно на западноевропейските им конкуренти, и затова са силно зависими от представянето на бизнеса си. А приходите в търговията на дребно по официални данни се движат със среден спад, близък до 10% от началото на годината, като най-много от него страдат продажбите на дълготрайни стоки като битова техника и обзавеждане, а най-малко – храните, при които все още има растеж.
Основен проблем за наемателите е липсата на пари в наличност – веднъж заради спада в продажбите, втори път – заради недостъпното финансиране от банките.
Но докато самите търговци не стабилизират бизнеса си, е малко вероятно да мислят за експанзия. За предприемачите това означава, че ще трябва да положат повече усилия, за да разберат този бизнес и заедно да намерят начин да се задържат над водата. В противен случай ще трябва да намерят друг начин да получават приходи от площите си.
| Ян ван дер Орд, вицепрезидент на A.T. Kearney: Няма да има толкова международна експанзия Господин Ван дер Орд, кои ще са движещите сили в развитието на търговията на дребно в кратко- до средносрочен план? - Един от основните двигатели ще бъде консолидацията сама по себе си. Няма да има толкова големи усилия за международна експанзия, колкото в посока вътрешна рационализация. Но ще организираната търговия дребно ще расте. Има много неорганизирана търговия, която ще се консолидира или чрез инициативи като франчайзингови формати, или когато играчите на пазара бързо се развиват и завземат съществуващи локации. От гледна точка на хипермаркетите чухме коментари от страна на Carrefour, че те все още виждат възможности. Мисля, че след експанзията, която видяхме в последните пет години в България ще има етап, в навлизането на нови играчи ще бъде бавно. Основната причина е достъпността на парите, които не само са скъпи, но са и оскъдни. Повечето банки и строителни предприемачи в момента се сблъскват със сериозни проблеми. Това, което трябва да се направи, е да се намери модел, при който недвижимите имоти ще бъдат финансирани по по-солиден начин. Досега много от тях бяха финансирани с къси пари, а те вече не са налични. Заради съществуващите проекти ще има период на изчакване. Вече има такива, които са развити и инвестициите са направени. Компаниите ще поемат първо тях, вместо да се строят нови. Този ръст на наличните площи, който очакваме, може ли да бъде движеща сила за разрастването на веригите, защото наемите ще паднат заради свръхпредлагането? Как кризата влияе на пазара освен ориентацията към цената? Кои ще бъдат основните играчи на пазара? Ян ван дер Оорд е работил като консултант повече от 14 години, помагайки на компании от цяла Европа да повишат своята конкурентоспособност. Специализирал е в областта на подобряване резултатите от основната дейност, съкращаване на разходите и управление на преструктурирането и преобразуването предимно в индустрии, свързани с потреблението. Работи интензивно с компании от Югоизточна Европа от 1992 г., като с някои от обслужваните от A.T. Kearney и лично от него компании си сътрудничат повече от 10 години. Понастоящем Ян ван дер Оорд е вицепрезидент и акционер в A.T. Kearney, както и член на ръководството на компанията за Югоизточна Европа, като е пряко отговорен за България, Сърбия и Унгария. A.T. Kearney е глобална консултантска компания в областта на стратегическия мениджмънт. |