Много бизнес имоти, парцели или дори цели предприятия са обявени за публична продан от частни съдебни изпълнители, но кандидати за тях няма. Това коментира частният съдебен изпълнител Мариян Петков, цитиран от БТА.

Според експертите в условията на криза търговете се провеждат все по-трудно поради липса на интерес, липса на налични средства в брой от страна на наддавачите и цялостен спад на доверието на потенциалните купувачи.

До средата на 2008 г. пазарът на имоти беше във възходящ тренд и нямаше проблеми с реализацията на обезпечението при ипотечен кредит.

Сега обаче, за разлика от САЩ, където е изключително популярно, в България е почти невъзможно да си купиш имот от публична продан с ипотечен кредит, коментира Мариян Петков.
Сред причините експертите отбелязват, че срокът за заплащане на имота предмет на публична продан от съдебния изпълнител е прекалено кратък, времето за документално оформяне на ипотечна сделка е малко, а и плащането на цената на имота не води веднага до овладяване на имота.

Мариян Петков обясни, че проблемът се изразява в това, че всеки имот, обявен за продан, е с начална цена и не се знае при търга колко тя би могла да се повиши. Освен това дори да се предвидят повече средства за спечелването на търга, сроковете, в които имотът се обявява за продан, провежда се търг и спечелилият трябва да го плати, са по-къси от тези, които са необходими за одобряване за ипотечен кредит, разказа експертът.

В такива случаи финансистите съветват да се кандидатства за потребителски кредит, който след закупуването на имота да бъде предоговорен за потребителски, заради по-ниската лихва или да се вземат пари назаем, които после да бъдат върнати.

Практически, според Петков, не е невъзможно да се купи имот на много ниска цена. Но българинът все още предпочита недвижимостите му да не са с тежести и затова условието е имотът да не е обременен с ипотечен кредит, посочи той.
Експертът припомни, че от няколко месеца работи специален сайт, където могат да бъдат разгледани всички обяви за публична продан от частните съдебни изпълнители в страната. От заработването му продажбите на такива имоти са се увеличили, отчита Петков.

Ако преди две години е имало своеобразен бизнес с изкупуване на безценица на имоти, обявени за публична продан с цел препродажба на висока цена, сега вече този бизнес почти не съществува, коментират експертите.
Те обясниха, че схемата преди време е работила по приблизително един и същ начин. Купувачът се явява на търга с няколко свои близки, които играят ролята на други играчи в търга. Бизнесменът обявява най-висока цена за имота, спечелва търга, след което не се явява да плати сумата и губи правото. Така идва ред на класиралия се с по-ниска оферта на второ място. Ако той не е приближен на основния "играч", то му се предлагат пари за да се откаже от покупката. В крайна сметка имотът остава в ръцете на бизнесмена. След това той се опитва да го продаде на по-висока цена.

От браншовата организация отбелязват, че финансовата криза се отразява на работата на частните съдебни изпълнители. Около 20 на сто е паднала събираемостта на задълженията на частните съдебни изпълнители, отчитат те.
Ако през 2006 година образуваните дела са били 37 000, през 2007 г. достигат 64 000, през 2008 г. - 70 000, а само за първата половина година на 2009 г. те са 50 000, сочат данните им.

Едва 160 млн. лева са успели да съберат частните съдебни изпълнители за шестте месеца на 2009 година. Миналата година събираемостта е била 400 000 млн. лева, през 2007 г. - 250 млн. лева и 95 млн. лева през 2006 година.

Според статистиката най-удовлетворени от работата на частните съдебни изпълнители са банките. Постига се 50-60 на сто средна събираемост. Жалбите до съда срещу ЧСИ за 2006 година са 10, но само три уважени. През 2007 г. жалбите са 2 250 при 360 уважени, за 2008 година жалбите са 1 700, като 244 са уважени. За 2009 г. статистиката е идентична като за миналата година.

Тази година са започнати 18 дела за наказания на частни съдебни изпълнители, казаха от камарата на ЧСИ. Един частен съдебен изпълнител вече е временно отстранен за 8 месеца. Има още две висящи дела с подобни наказания, каза пред журналисти председателят на камарата на ЧСИ Георги Дичев.
Той уточни, че най-честите нарушения са свързани със спазването на процедурите по ГПК.
Дисциплинарните дела започват най-често след жалба до камарата или до министерството на правосъдието. Повечето жалби са от длъжници и много по-малко от взискатели. През 2008 г. на частни съдебни изпълнители са наложени 14 дисциплинарни наказания заради нарушения, като от тях има и един отстранен за нарушение на закона.
Установени са били финансови липси по дела. През 2006 г. на частни съдебни изпълнители са наложени 5 дисциплинарни наказания заради нарушения, а през 2007 г. - 4, отчитат от камарата на ЧСИ.