Очаква се през 2010 година България да е на 17-то място по нови търговски площи в Европа – 1 867 642 квадратни метра.
Това пише архитект Мария Давчева в доклада си "Моловете в България в периода 2008-2010 година", който бе представен на архитектурните четения по повод 60-ата годишнина от създаването на Центъра по архитектурознание към БАН.

Към днешна дата в САЩ се рушат молове и сгради и комплекси и цели паркове, но в Европа те са в разцвет.
На първо място е Испания с 1 930 000 кв. м, второ място е за Полша 1 880 000 кв. м, следва Турция 1 650 000 кв. м. Четвърто място заема Великобритания с 1 380 000 кв. м търговски центрове.

България е на едно от последните места в Европа по търговски площи на глава от населението - 16 кв.м/1000 души, посочва арх. Давчева.

Тя констатира и архитектурно-естетическия и прагматичен проблем, че моловете са толкова неидентични, безхарактерни и със заложени проблеми в локация и комуникация, че те за съжаление не са "американската мечта" за пазаруване.

Изхождайки буквално от името "mall" – пешеходна пътека, повечето наши нови търговски центрове използват схемата галерии с прилежащи магазини около атриумно пространство, покрито с остъклен оберлихт в причудливи форми.
Местата за паркиране дори и да са достатъчно са в подземни нива, което винаги е част от проблема бърз достъп.

Натрупвайки тези "грешки", независимо, че за някои от реализираните молове това е в резултат на местоположение и локация, в част от новите търговски центрове за периода 2008 – 2010 год. са търсени нови решения освен прилагането на галерийния тип сгради.

Новите алтернативи са : Retail Parks, Open Air, търговски площи като малки части от грандиозен комплекс от бизнес, хотелска, обслужваща и развлекателно-рекреационна дейност.
При всички изброени примери схемата е небостъргач кула и ниско тяло. Във високата част са бизнес, хотел, администрация, в ниското тяло са търговия, заведения , развлечения, а в подземните нива – паркиране.

Много по–голям е броят на новите молове, прилагащи схемата на своите предшественици – сграда галериен тип, с атриумно пространство, стъклен оберлихт, подземни паркинги.
Смесването на търговия с бизнес става все по-застъпена, но като недостатък, който явно не е отчетен от реализираните примери и продължава да се прилага е строгото зониране и сепариране на търговска част, заведения, местата за забавления и отдих.
В добрите европейски примери тези зони са пъстър пъзел , изграждащ цялостната функционална схема на търговския център, пише в доклада си арх. Давчева.

Също така по-успешни и посещавани са европейските молове решени с повече наземни паркоместа, озеленяване и добри решения на входящо-изходящите пунктове.

Като най–динамичен за периода 2008 – 2010 година в реализирането на молове статистката сочи Бургас с 6 мола с РЗП – 252 663 кв. метра и над 208.5 милиона евро инвестиции.
По 5 мола ще бъдат отворени във Варна (РЗП – 391 779 кв. м на стойност 324 милиона евро), Стара Загора (РЗП – 150 000 кв. метра) и Пловдив (РЗП 348 000 кв. м за 295 млн. евро)
19 малки мола с РЗП между 10 000 и 60 000 кв. метра ще бъдат изградени в Русе, Велико Търново, Плевен, Ямбол, Шумен, Благоевград, Банско, Сандански, Габрово, Видин, Търговище.
Най-големите 11 мола са в София – обща РЗП – 682 000 квадратни метра и 1.33 милиарда евро инвестиции.
Очаква се в периода 2008 – 2010 година в България да се построят 51 мола с общо РЗП 1 867 642 квадратни метра, с представители от всички видове търговски структури – Retail Park; Open Air; комплекси; крайградски структури.
Прогнозните инвестиции за осъществяването им са в размер на 2.263 млрд. евро.