Парите, които емигрантите изпращат на своите близки в развиващите се страни, ще се свият с между 5 и 8% през тази година и това може да лиши много домакинства от най-важния финансов ресурс.

Това са почти 28 млрд. долара по-малко за икономиките им - малка сума на фона на отлива на инвестиционни капитали от тези страни, но обратът е още по-болезнен на фона на досегашния стабилен двуцифрен годишен растеж на потока валута, който емигрантите пращаха у дома.

Това прогнозира Световната банка в свой доклад и предупреди, че проблемът ще има сериозен макроикономически ефект, особено в страните, където тези трансфери формират значителна част от националната икономика, стимулирайки потреблението.
Последната прогноза на банката е занижена в пъти спрямо последния подобен доклад, публикуван през ноември. Тогава се очакваше спад от 0.9% и лош сценарий с понижение от 5.7%.

В доклада няма конкретна прогноза за България, но данните на БНБ от платежния баланс показват, че трансферите от емигрантите у нас се понижават със 7.6% през януари на годишна база до 163.5 млн. евро.
Взети поотделно - сезонните работници отчетоха спад, а при постоянно заетите има увеличение. През януари приходите от сезонните са 101.3 млн. евро, или с една шеста по-малко на годишна база, докато от постоянно заетите се увеличават с 8.5 млн. евро до 62.2 млн. евро.

Възможно е причината за спада да е финансовата криза в Западна Европа и САЩ, където работят много българи, коментираха макроикономисти при излизане на данните.
В кризисна ситуация е логично да се очаква като тенденция свиването на тези приходи, но така се свива и вносът на стоки, тъй като намаляват средствата, с които българите тук си ги купуват, смятат експерти.

Друг негативен ефект оказва и обезценката на валутите на някои страни като САЩ, Великобритания или Русия, които традиционно привличат голям поток имигранти.
Като трети фактор набират сила мерките за ограничаване на миграцията, които се планират или вече се прилагат в развитите страни.

Подробности четете във вестник "Дневник".