Преструктурирането на компаниите и намаляването на разходите в началните етапи на производството чрез аутсорсинг са две от глобалните тенденции във фармацевтичната индустрия, сочи стратегическият анализ на A.T.Kearney. Именно в тази посока според експертите трябва да са насочени и усилията на държавата – към привличането на някои от основните международни играчи на пазара на генерични лекарства и утвърждаването като аутсорсинг дестинация за провеждането на първичните изследователски и клинични тестове.

Очакваният до 2020 г. оборот от общи инвестиции през следващите 10 години в сектора на здравеопазването и фармацията е 500 млн. евро, сочат още прогнозите на A.T. Kearney.

В началото на октомври една от водещите компании във фармацевтичната индустрия - "Актавис" - приключи сделката по придобиване на американската "Уорнър Чилкот", с очаквана про форма комбинирана годишна печалба за 2013 г. в размер на приблизително 11 милиарда щатски долара. 
Производството на генерични лекарства у нас формира около 80% от сектора, а инвестициите в сектора са както от местни, така и от международни компании. Ниските разходи за труд и производство са водещите фактори, които привличат чуждите играчи в тази сфера. 

Фармацевтичните заводи 

Големите производствени бази у нас са приключили с модернизацията на съоръженията си и през следващите години смятат да инвестират най-вече в продуктовата си гама. През тази година бяха открити 2 модерни завода – на "Софарма" за твърди лекарствени форми, с инвестиция от 75 млн. лв., и на "Арома" за козметични продукти, на стойност 12 млн. лв. През 2012 г. "Биовет" пусна в експлоатация новия си завод за биотехнологии и фармацевтични продукти в Разград, а инвестицията в него беше 30 млн. евро. През тази година се очаква да започне работа складът за търговия на едно с лекарствени продукти на "Софарма трейдинг" в с. Граф Игнатиево.
 
Аутсорсингът във фармацевтичното производство
 
се развива благоприятно благодарение на 4 основни фактора: наличието на способни служители; географската позиция, осигуряваща достъп до пазарите на ЕС, Близкия изток и Русия; ниски производствени разходи и съществуваща правна рамка за лицензиране на лекарствени продукти.
 
Пазарни ниши
 
Една от възможностите пред страната ни е свързана с утвърждаването на позициите ни като център за клинични тестове. Потенциал има и за развитието на т.нар. биоподобни продукти, въпреки че е малък броят на производителите на генерични лекарства, които ще могат да се позиционират на този пазар. Консултантите на A.T.Kearney класират в топ 5 на генеричните производители с потенциал за развитие на биоподобни продукти следните компании: Roche Avastin, Abbot’sHumiraq Teva, Sandoz и Novartis.
 
Кого да таргетираме за ПЧИ?
 
Международните компании от Германия, Великобритания, Франция, Испания и Италия са сред най-подходящите инвеститори в производството на генерични лекарства. За изнасяне на производствени дейности бихме могли да привлечем фирми както от споменатите вече държави, така и от САЩ.

Структура на сектора
Секторът е доминиран в момента от 25 глобални фармацевтични компании, всяка от които с 
годишен оборот от над €10 млрд. Има и много на брой по-малки глобални играчи, които се фокусират на определен сегмент, забелязва се и тенденция към появата на нови компании в сектора. 


Прогнози • Основният сектор се очаква да расте в следващите години
• Очаква се преструктуриране в по-иновативните сектори на базата на напредъка на нано- и 
био-технологиите
• Сегментът за билкови и традиционни лекарства също се очаква да расте в резултат на 
социалните предпочитания

Пазарът на традиционните лекарствени продукти ще пострада поради очаквано изтичане на патентите в периода 2009 – 2014г., което представлява добра ниша за производителите на генерични лекарства. Международните фармацевтични компании проучват възможността за намаляване на разходите в началните стадии на научно-изследователската и развойна дейност (НИРД). Това най-често става чрез изнасяне на част от дейностите на компанията извън нейна структура.
Страните от Европейския съюз изостават след САЩ в разходите за иновации. Намалената продуктивност се отразява на по-високи разходи за изследвания (от всеки 13 ново-открити съединения, само 1 стига до пазара). Пробивът в новите науки (т.нар. life sciences) ще доведе до по-индивидуални лекарства и такива, които са специално направени за нуждите на определен пациент.