Общините в България изискват различни документи за едни и същи услуги, разходите и времето за изпълнение варират в широк диапазон, а обслужването като цяло е непрозрачно.
Макар че едва ли са изненадващи, тези констатации в публикувания за обществено обсъждане доклад на Световната банка ясно обобщават проблемите, с които бизнесът се сблъсква ежедневно при контактите си с общинската администрация.

Според авторите на документа въпреки желанието на правителството да проведе регулаторни и административни реформи темпът и резултатите от тях в последно време се забавят.
Така страната прогресивно изостава в класацията Doing Business от 2007 г. насам и сега се нарежда на 66-о място след другите нови членки на Европейския съюз като Естония, Латвия, Литва и Словакия.

В същото време административната тежест е една от най-важните бариери пред бизнеса и голяма пречка за инвестициите, се посочва в доклада.

Изследването е проведено в периода 2011 - 2012 г. и обхваща 16 общински административни услуги, които се смята, че са често използвани от фирмите или изискват време и разходи. Проучени са 11 общини - Благоевград, Бургас, Добрич, Кюстендил, Пловдив, Русе, Стара Загора, София, Варна, Велико Търново и Видин.

От доклада става ясно, че местните власти масово не спазват принципа на разходопокривност по отношение на таксите за услуги, което се вижда и от големите разлики в цените на отделните общини.
Няма връзка и между обема на работа, необходим за извършването на услуга, и времето за нейното предоставяне.

Излишният брой документи и честите лични взаимодействия, които сложните административни процедури налагат, нерядко насърчават корупция, смятат авторите на доклада.
Освен това всяка община сама решава колко документа да поиска, а броят им често варира значително. Във Варна например за разрешение за строеж са необходими 5 документа, а в Стара Загора - 11.
За регистрация на сгради пък на двата полюса са Добрич и Варна съответно с 5 и 18 документа.

Още по темата четете в Капитал Daily.