Българската икономика определено преминава към растеж, засега слаб и неравномерен. За второто тримесечие очакванията са за 2% на годишна база, към приноса на промишлеността вече ще се включат и услугите.
Нетният износ ще продължи да има определяща роля. Очакваме известно ускоряване на общия икономически растеж на годишна база през третото тримесечие. За цялата 2011 г. прогнозите са в диапазона 2.5-3%, съобщават анализаторите на Центъра за икономическо развитие в редовния си тримесечен доклад в средата на годината.

Брутният вътрешен продукт започна да расте на годишна база от второто тримесечие на 2010 г., но за годината като цяло числото е едва 0.2%. За първото тримесечие на 2011 г. той е нараснал с 1.5%.

Два от трите сектора - строителство, промишленост и аграрен, които потънаха най-дълбоко през 2009 г., отбелязват през първото тримесечие растеж на годишна база - промишлеността с 2.2%, аграрния сектор с 0.5%, в строителството отново има спад от 5.6%. В строителството растеж през миналата година имаше през четвъртото тримесечие и тъй като бе висок (8.5%), успя да изведе сектора на плюс за годината с ръст от 0.9%.

Слабостта на растежа в началото на 2011 г. се потвърждава от динамиката на компонентите на използването на БВП. През първото тримесечие профилът на общия икономически растеж от 1.5% на годишна база е формиран при спад на вътрешното търсене и се дължи само на ръста на нетното външно търсене. Както за 2010 г. слабият растеж от страна на използването се дължеше на ръста на износа, така и за първото тримесечие растежът на износа на стоки и услуги изпреварва значително вноса (износът и вносът са се увеличили съответно с 24% и с 8.6% годишно).

Продължаващото свиване на вътрешното търсене на годишна база е с 1.6% за крайното потребление и с 12.4% за инвестициите при данни за цялата 2010 г. съответно -1.1% и -16.5%. Потреблението на домакинствата намаля с 2.1% през първото тримесечие след спад с 1.3% за цялата 2010 г.

Към действащите до момента фактори за измъкване от кризата
- растежът в промишлеността и на износа като че ли започва да се усеща и във възстановяването в услугите. То от своя страна може да се свърже по-скоро с услуги, явяващи се междинно потребление в производствената сфера и свързани с туризма и не толкова с услугите към домакинствата, чиито доходи все така продължават да ограничават крайното потребление. В краткосрочен план промишлеността ще продължава да бъде мотор на растежа, а от гледна точка на търсенето се очаква преустановяване на спада на крайното потребление и свиване на спада на инвестициите.
В строителството спадът на строителната продукция расте до април, но през май се свива и може да се очаква, че за второто тримесечие ще е по-слаб, отколкото през първото, което е основание да очакваме и свиване на спада на добавената стойност в сектора. От началото на годината се наблюдава трайна промяна в профила на динамиката на сектора – спадовете в сградното строителство са по-слаби в сравнение с тези в гражданско-инженерното строителство.
Слабо ускоряване на икономическия растеж е по-вероятно да се наблюдава през третото тримесечие.
Съживяването на световната икономика и най-вече на страните от еврозоната е в основата на продължаващото динамично развитие на външната търговия. Общата стойност на износа за първите пет месеца на годината достига 8.025 млрд. евро и нараства номинално с 47.2 на сто спрямо същия период на 2010 г. Вносът расте с по-бавен темп (25.6 на сто) и достига 8.885 млрд. евро. По-високите цени на суровините, горивата и храните оказват влияние върху обема на стокообмена. Износът все още е доминиран от изделия с ниска добавена стойност. Върху пазара на тези изделия огромна роля играят цените на международните пазари, което създава усещане за несигурност.
Вносът на готови изделия, в това число и инвестиционни стоки, расте умерено в резултат на все още слабото вътрешно търсене и недостатъчното инвестиране в производството.
Основен пазар си остава ЕС (60.7 на сто от общия експорт). Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия са основни търговски партньори, намаленото потребление в Гърция измести страната от второ на четвърто място сред най-големите пазари. Експортът за балканските страни расте с над 50 на сто и търговията с тях продължава да формира значително положително салдо. Турция се оформя твърдо като втория по значение национален пазар след Германия.

Вместо приток на преки чуждестранни инвестиции
през първите пет месеца на годината се наблюдава изтегляне на средства (26.9 млн. евро или 0.1 на сто от БВП). Това се дължи на плащания по вътрешнофирмени кредити (373 млн.евро), а инвестициите в дялов капитал (265.2 млн.евро) са с около 22 на сто по-малко от първите пет месеца на 2010 г. Реинвестираната печалба (80.8 млн.евро) е с 20 на сто по-малко. При все още слабото възстановяване на националната икономика и силно свития вътрешен пазар някои от чуждестранните компании предпочитат да насочват наличните финансови средства към изплащане на дълговете си, вместо да инвестират в разширяване на дейността си. Други просто отлагат планираните инвестиции за по-добри времена.
Притокът на ПЧИ ще остане слаб и през следващите години, докато не се намерят нови печеливши сектори от реалната икономика, които да заменят досега търсените – недвижими имоти, финанси, услуги.
За 2011 г. очакваме ПЧИ да не надхвърлят обема от 2010 г. от 1.6 млрд. евро, а е възможно и да са по-ниски.
Бавното възстановяване на икономиката ще продължи да забавя стабилизирането на пазара на труда, който реагира с около година закъснение спрямо общата икономическа динамика. Регистрираната безработица ще продължи да бъде висока и през тази година, но все пак по-ниска в сравнение с миналата. Очакваме, че до края на годината тя ще бъде на нива около 9.5%, като в летния сезон ще се понижи и под тази стойност.

Цялостната икономическа среда в България не се е подобрила съществено
Такава е констатацията на Европейската комисия в оценката й от юли за Конвергентната програма 2011-2014 г. и Националната програма за реформи 2012-2015 г.
Като най-сериозни недостатъци са отбелязани проблемите в секторите администрация, образование и пенсионна система. Съкращаването на щатовете не е достатъчно за да се направи сериозна реформа в администрацията. Липсва стабилност, отсъстват мерки за повишаване на знанията и уменията.
Не е достатъчно ефективна и борбата срещу корупцията в средите на регулаторните органи и институциите, свързани със защита на конкуренцията.
С цел подобряване на средата за инвестиции през май беше представен в публичното пространство поредният проект на Стратегия за привличане на инвестиции.
Очертаните приоритети и визията за привличане на определени инвеститори се основават на задълбочен анализ на предимствата и недостатъците на националната икономика и на световните тенденции, които ще влияят върху потока на инвестиции през следващите 10 години. Посочените в стратегията приоритетни сектори (електроника и електротехника, информационни технологии и аутсорсинг, биотехнологии, фармацевтика, биоземеделие и СПА туризъм) и досега бяха определяни като такива с по-висока добавена стойност и с потенциал за износ, но сега анализът се основава до голяма степен и на глобалните тенденции в дългосрочен план, свързани с растящото значение на "зелените" технологии и насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Променените условия след кризата предполагат по-агресивен подход и проактивен маркетинг за привличане на инвеститори, тъй като вече няма да се повтори този бум на инвестиции в периода 2006-2008 г. Големият проблем е, че без силна политическа воля, широк консенсус и обществена подкрепа за сериозна и бърза реформа в образованието, администрацията и съдебната система стратегията ще остане само една илюстрация на поредния смислен анализ и добри намерения.

Туризмът се е развивал добре и в кризата
Посещенията на чуждестранни граждани в България през май 2011 г. нарастват със 7.1% спрямо същия месец на 2010 г. Най-голямо увеличение е регистрирано при посещенията с цел почивка и екскурзия и при транзитните преминавания. Посещенията на граждани от Европейския съюз се увеличават в сравнение със същия месец на миналата година с 4.3%. Най-голямо е нарастването на посещенията от Гърция и Румъния. През май 2011 г. пътуванията на български граждани в чужбина са с 2.6% повече в сравнение с май 2010 г. Очакванията за настоящия летен сезон са оптимистични – експертите предвиждат нарастване на броя на туристите с около 10%, като това ще бъде най-голямото увеличение през последните години. Най-значително нарастване вероятно ще има при руските туристи – с около 30%. Положителните очаквания обхващат както масовия туризъм, така и алтернативните форми - културен, селски, винен, СПА и религиозен туризъм.