Голяма част от жилищата в България не отговарят на съвременните изисквания. По-добро е положението с водоснабдяването и електроснабдяването, като на практика почти цялото население е осигурено с вода и електричество, там обаче проблемът е свързан с качеството и надеждността на мрежите. Вътрешна канализация в жилището има в над 82,5 на сто от жилищата, но само 40 на сто от населението ползва канализация поради неизграденост или недоизграденост на колекторните системи. Жилищата с централно парно отопление са 12,7 на сто в 42 града.
Външните ограждащи елементи на сградите имат реални коефициенти на топлопреминаване, които са 3–5 пъти по-високи в сравнение с нормите за ново строителство, въведени през 1999 г. В 80 на сто от съществуващия сграден фонд сутерените и таванските плочи са без топлинна изолация. Недобрата топлоизолация на външните ограждащи конструкции е причина за увеличени топлинни загуби. Топлинните загуби през остъклените повърхности - прозорци и остъклени балконски врати, понякога достигат до 50 на сто от общите топлинни загуби.
Най-големи проблеми се очертават в сградите, строени по едропанелна технология. Те са над 11 000 и са разположени в 120 жилищни комплекса в страната. В тези сгради се намират над 787 000 жилища, обитавани от над 2 млн. души. 83 на сто от панелните жилища се намират в областните центрове, като в редица големи градове панелните жилища представляват около 40-50 на сто от целия жилищен фонд.

Състояние на жилищния фонд
Панелните сгради, които са част от стоманобетонните, са 11 000, жилищата в тях са 787 000.
Стоманобетонните сгради са 105 хил. с 1239 хил. жилища, тухлените сгради - 1578 хил. с 2096 хил. жилища, а 453.3 хил. жилища се намират в 452.8 хил. сгради с друга конструкция.
Жилищният фонд в страната се състои от 2136 хил. сгради. В страната са регистрирани 3789 хил. жилища, от които 63.8% са в градовете, а 36.2% - в селата. Общата им площ е 242 291 хил. кв.м.
По-голяма част от жилищата са с две и три стаи - 65.4% от всички, следвани от жилищата с четири и повече стаи - 22.9%, едностайните са 11.7%.
През 2009 г. най-много жилища на 1000 души от населението са регистрирани в
Перник - 725, София - 712, Видин - 654, Ловеч - 641, и Габрово - 625.
Най-висок среден брой лица на едно жилище през 2009 г. е отчетен в градовете в
областите Благоевград - 2.6, Пловдив - 2.5, Пазарджик - 2.4, София - 2.4, и в
областите Благоевград и Разград - съответно 2.3 и 2.2, a най-малък - в селата на
област Перник.

Почти всички жилища са частна собственост
Повечето жилища са частна собственост на физически лица – 96,5 на сто. 3,0 на сто от тях са държавна или общинска собственост, останалите 0,5 на сто са собственост на търговски дружества, обществени или кооперативни организации или са необитаеми към момента на отчитането.
Жилищното потребление в България е сравнимо с това в развитите западноевропейски страни и на 1000 лица се падат по 471 жилища, което създава убеждение, че жилището не е приоритетен проблем. Жилищата са разположени неравномерно по територията на страната, като необитаваните жилища се намират в непривлекателни райони, а голяма част от тях са нестандартни, без благоустройство, изоставени, полусъборени.
Оценка за състоянието на жилищното потребление дават и показателите ,,едносемейно обитаване" и ,,брой обитатели на стая". У нас само 69,3 на сто от жилищата се обитават от едно семейство; в над 130 000 жилища се падат по трима и повече обитатели на стая, а в около 55 000 – с четирима и повече обитатели на стая.

Националната жилищна стратегия
Съществуващата национална жилищна стратегия би трябвало да спре влошаването на сградния фонд и да осигури нови достъпни жилища. На практика държавна политика по обновяването на стария жилищен фонд в момента няма, въпреки че има утвърдена такава стратегия. Основните изводи за сегашното състояние и проблемите в жилищния сектор са известни - застрашително влошаващо се състояние в резултат на неадекватно поддържане, висока енергоемкост - лоша термоизолация на стените и уплътненията на физически остарели дограми, неефективно отопление, увеличение на дела на собствениците на жилища, които не могат да поддържат собствеността си в сегашните пазарни условия, недобра организация на управлението на сгради в режим на етажна собственост, липса на специализирана нормативна база за целите на обновяването.
Факт е липсата на система за жилищно субсидиране, кредитите за строителство са недостъпни, символичен е делът на обществения жилищен фонд (3 на сто), като при това той е неуправляем поради разпръснатостта му сред частни жилища в етажна собственост.
Това са някои от изводите от авторите на жилищната стратегия, изготвена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Какво може да се предприеме?
При липсата на държавно подпомагане проблемите, свързани с обновяването на жилищните сгради, са преди всичко финансови.
Логично е системата на държавно подпомагане да бъде съчетание на пряко субсидиране, кредитни и данъчни облекчения.
Първи стъпки бяха направени с разпоредби от законите за енергетиката и за енергийната ефективност за освобождаване от данък сгради.
Една нова мярка за субсидиране е новата мярка за саниране по програма "Регионално развитие".