Естония, Литва и Латвия се очаква да се развиват на основата на експортния бизнес, тъй като вътрешното потребление продължава да се възстановява. Румъния и България, където кризата удари по-късно, очакват по-големи подобрения през 2011 г. Ръстът в Унгария и Словения ще нараства с умерени темпове, но в Чехия ще се забави под влиянието на старите страни - членки от ЕС-15.
Несигурността преобладава, пазарите на държавен дълг в евро остават нестабилни, международните цени на енергия и храни са високи, Япония се бори с природните бедствия, а Близкият изток е в политически преход.
Безработицата е особено висока сред младите и нискоквалифицираните, а броят на продължително безработните нараства.
Въпреки възстановяването предприятията отговарят на нарастващото търсене предимно чрез увеличаване на отработените човекочасове.
Това пише в редовното тримесечно проучване на Световната банка на страните от Източна Европа, които последно бяха приети в Европейския съюз, или т.нар. група ЕС-10, в която влизат приетите през 2004 г. държави - Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения и България и Румъния от 2007 г. Хърватия, започнала преговори през октомври 2005 г., е част от ЕС-10+1.
Докладът разглежда също така заетостта, стабилността на финансовия сектор и консолидацията, необходимите политики и реформи. Анализът подчертава, че възстановяването е все още прекалено слабо, за да генерира работни места, а заетостта е все още под предкризисните нива.

Румъния ще води през 2012 г. с прогнозиран ръст на БВП от 4.4%.
Основна роля ще имат политиките за стабилност на финансовия сектор като гарант за растежа. Повечето държави от региона вече разгледаха финансовия си дисбаланс през 2010 г. и в осем от тях фискалните дефицити намаляват. Публичният дълг обаче като цяло остава по-голям отпреди кризата.
Засилването на стабилността на финансовия сектор и решаването на тесните места пред растежа са жизненоважни за неговото поддържане. Структурните политики в подкрепа на растежа могат да помогнат за преодоляване на финансовите, трудовите и фискалните предизвикателства. Необходимите реформи ще определят усвояването на европейските фондове и потока преки чуждестранни инвестиции, подобряването на квалификацията на работната сила и на технологичното ниво на фирмите.
Според анализа приоритетите във финансовата политика включват планове за рекапитализация и реструктуриране, засилване на еврозоната, на регулациите за макропредпазливост, включително на глобално ниво. Монетарната политика има за цел да подпомогне съвземането на кредитния ръст.
Основните европейски банкови групи в ЕС-10 са се различавали в своята експозиция през последните шест месеца във връзка с големите финансови потребности. Необслужваните кредити са продължили да нарастват в някои държави, което прави банките предпазливи по отношение на отпускането на кредити особено на бизнеса.

Скоростта на възстановяване е различна
В началото на 2011 г., около две години и половина след началото на глобалната финансова криза, икономическата продукция в десетте държави се е върнала на предкризисните нива. В резултат на цикличността на бизнеса, на търговската и производствената интеграция икономическата активност е отскочила в паралел със старите 15 държави от Европейския съюз.
Скоростта на възстановяването е различна в десетте държави. Резултатите на Словакия и Полша остават твърди благодарение на предкризисния дисбаланс, сериозната интеграция в европейските индустриални мрежи, европейските фондове и в случая с Полша - сериозното потребление.
Перспективите за развитие обаче са крехки. До края на 2010 г. само износът демонстрира възстановяване до предкризисните нива като резултат от развитието на глобалната търговия.
Монетарната политика ще подпомага възстановяването. Ръстът на инфлацията от последните месеци отразява увеличението на цените на храната и на енергийните носители. Инфлацията се очаква да нарасне още поради увеличението на цените на стоките и промените в данъчните ставки.
В някои държави съществуващият малък административен капацитет, слабият трудов пазар, бавното увеличение на кредитирането и на фискалната консолидация може да забавят инфлационния натиск.
Другаде продължаващото нарастване на цените на стоките, ръстът на непреките данъци и на административните такси и забавянето на възстановяването могат да доведат до допълнителни усложнения и по-голям инфлационен натиск през следващите години.