Икономиката става по-зависима от еврофондовете
Нежеланието на бизнеса да инвестира ще продължи да препъва растежа в следващите месеци
И правителство, и бизнес залагат на макроикономическата стабилност и на развитието на инфраструктурата с финансиране от европейските фондове за преодоляването на кризата. При положение че общата несигурност в икономиката все още спъва частните инвестиции, нови идеи за постигане на напредък с по-решителни стъпки не се виждат и от двете страни.
Това показа последната среща на бизнеса и правителството, организирана от вестник "Капитал". Дебатът с участието на министър-предстедател, европейски комисар и двама вицепремиери за стожерите на бъдещия икономически растеж се завъртя за пореден път около стабилността на държавните финанси, ниските данъци и подема в инфраструктурните инвестиции, финансирани от еврофондовете.
Министърът на финансите Симеон Дянков заяви, че основен приоритет на държавния бюджет за следващата година е запазването на финансовата стабилност при поддържането на данъците ниски. "Не сме вдигали данъците и няма да имаме тази допълнителна тежест от по-високи данъци на излизане (от кризата)", каза той. Подчерта, че България в момента има най-ниското данъчно облагане в Европа.
Парламентът миналата седмица повиши ставката за основни туристически услуги – настаняване, хранене и транспорт, от 7 на 9%, но я приложи и за индивидуалния туризъм (без посредничеството на туроператор), който досега се облагаше с 20%. Правителството развърза ръцете и на общините да вдигнат почти двойно данък сгради, но крайното решение остава в ръцете на местните власти. В същото време бюджетният дефицит догодина трябва да се свие до 2.5%.
Дянков посочи и че ролята на държавата в икономиката намалява до 35.3% от брутния вътрешен продукт по разчети за догодина, докато разходите тази година са паднали от съкращаването на 14 хил. служители на бюджетна издръжка.
"Ремонт на покрива се прави не когато вали",
обяви премиерът Бойко Борисов.
Средствата за инвестиции на правителството няма да достигнат и ударението ще бъде върху привличането на европейските фондове, заявиха министрите. Вицепремиерът, който отговаря за усвояването им, Томислав Дончев заяви, че това не са средства, "с които можем да покрием текущите си бюджетни нужди" и представляват едва една десета от общите разходи на държавата за седемгодишния текущ програмен период, започнал с влизането ни в Европейския съюз. Но министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев посочи, че помощта на ЕС осигурява половината от парите за държавните инвестиции. Оперативна програма "Регионално развитие", по която се отпускат пари за пътища, благоустрояване и реконструкция на обществени сгради, си поставя за цел да разплати 600 милиона лева следващата година, ангажира се министърът (от 2007 г. до септември тази година са изплатени по-малко от 220 милиона лева от общия бюджет на програмата, основната част от който са европейски помощи, а останалата идва от държавния бюджет). "Смисълът не е в парите, а в отключването на потенциала на регионите и на бизнес средата", наблегна той.
Зависимост
Въпреки усилията за подобрение на държавните финанси България остава заложник на несигурността в глобалната икономика и на охотата на инвеститорите и кредиторите да се върнат в бизнеса. А техният апетит за поемане на риск все още е нисък.
"Източна Европа наистина загуби доверие в кризата", каза Хенинг фон Стечоу, управляващ директор на Raiffeisen Investment, звеното за инвестиционно банкиране в австрийската финансова група Raiffeisen Bank. Той посъветва правителството и бизнеса да използват всички източници (на средства), с които разполагат и да продължават с усилията си.
Според него макроикономическата среда има две страни и правителството може да влияе само на едната. "България до момента е свършила много добра работа с финансовата дисциплина и опита си да напредне със структурните реформи", каза той. Но позицията й на международните пазари все още е жертва на колебанието на инвеститорите въпреки подобрението на настроението им във втората половина на тази година. "България изглежда добре, но на международните пазари – не", каза Фон Стечоу. Той добави, че са необходими повече усилия за маркетинг на инвестиционната среда в България и че инвеститорите "наистина трябва да разберат" нейните предимства, тъй като им трябва повече, за да преодолеят колебанията си.
| Анализатори слагат въпросителни пред икономиката
България е вън от рецесията, показват данните за брутния вътрешен продукт в последните две тримесечия, но възстановяването на икономиката е застрашено както от евентуални трусове във външната среда, така и от вялото вътрешно потребление и кредитиране. Това обявиха банкови анализатори. |
| Да инвестираш в Източна Европа е евтино
"Има тенденция, която наблюдаваме в последните две години, инвеститорите по-внимателно да разглеждат Азия и Латинска Америка", каза още Фон Стечоу. "Темповете на растеж в Китай са по-високи, но какво плащаш за този растеж", попита той. Експертът даде пример с оценките на компаниите: средната стойност при придобиването на един бизнес в Китай е десет пъти приходите преди лихви, данъци, преоценка и амортизации при средно 7 пъти за глобалния пазар и 6 пъти в Централна и Източна Европа. "Инвеститорите могат да купят тези възможности сравнително евтино", каза Фон Стечоу. |
| Предлагат централна агенция за еврофондовете
Управлението на еврофондовете да се централизира в една агенция, а министерствата да се концентрират върху правенето на политики вместо върху харченето на пари, предлага вицепремиерът, отговарящ за усвояването на европейските средства, Томислав Дончев. Като представи визията за реформата, той каза, че е реголяма част от функциите на тази агенция да бъдат изнесени в регионални структури. |