Рецесията в България се очаква да бъде по-плитка и краткотрайна, отколкото в повечето европейски страни, сочи тримесечният икономически анализ на УниКредит Булбанк.

Според прогнозите икономиката вероятно ще се свие със 7.8% през 2020 г., а забавянето през второто тримесечие на годината спрямо първото ще е около 16%.

Пазарът на труда е под сериозен натиск и коефициентът на безработица временно се очаква да надхвърли 10% тази година. Положителното е, че по редица причини този път възстановяването ще протече по-бързо и по-силно, отколкото това след рецесията през 2009 г. От голямо значение е, че влизането в ERM II и Банковия съюз ще спомогне да се стабилизират очакванията на по-благоприятни нива и ще държи ниски разходите за финансиране. Това става ясно от новия тримесечен анализ на икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в който са отразени от промените в икономическата активност в следствие на кризата с COVID-19.

Прогнозата на УниКредит е направена при допускане, че мерките за социално дистанциране ще бъдат разхлабени в края на май или най-късно през юни, но голяма част от тях ще останат за продължителен период от време. Негативните последици за икономиката ще зависят от строгостта и времетраенето на необходимите за задържане разпространението на вируса мерки за социално дистанциране. Въпреки че към момента на изготвянето на анализа има малко сигурни данни, за да се оцени точно степента на спада, пред който е изправена икономиката, индикациите, идващи от наблюденията на бизнес тенденциите, анкети проведени сред членовете на организации на бизнеса и особено съобщенията за бързо нарастващия брой на подадените молби за обезщетения при безработица, сочат за безпрецедентен по мащабите си двуцифрен спад на реалния БВП през второто тримесечие, се посочва в прогнозата на финансовата институция.

Сектори като „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Култура, спорт и развлечения“

вероятно ще бъдат най-силно засегнати. Транспортът и ориентираните към износ производствени сектори могат да претърпят значителен спад в произведената продукция, поради прекъсване на веригите за доставки и спада на съвкупното търсене, предизвикани от пандемията. Много сектори в услугите (най-вече тези базирани на човешки контакт) са частично парализирани.

След като епидемията започне да затихва, очакванията са ограничителните мерки да бъдат разхлабени и произведения БВП в икономиката да нарасне силно през третото и четвъртото тримесечие. Въпреки това възстановяването вероятно ще протече неравномерно и с различна скорост за различните сектори.

В настоящата среда на завишена несигурност по отношение на времетраенето на необходимите ограничителни мерки и очакването, че макар и видоизменени, ще трябва да останат за продължителен период, много компании и домакинства ще възприемат изчаквателен подход към инвестициите и покупките на стоки за дълготрайна употреба. Освен това потребителите ще избягват препълнените търговски центрове и ще пътуват по-малко.

Възстановяването вероятно ще се изправи пред допълнителни трудности поради увеличаване на фирмените фалити, и особено ако загубата на работни места достигне много големи пропорции, което не е част от основния  макроикономически сценарий на УниКредит, но не бива да се изключва напълно. Дори за компании с висока конкурентоспособност, които няма да се сблъскат със спад в съвкупното търсене и прекъснати вериги за доставки, ще бъде предизвикателство да работят в такава среда.

Прогнозата за спад от 7.8% на реалния БВП за тази година означава, че рецесията, предизвикана от пандемията от коронавирус, ще е по-остра от тази, отключена от глобалната финансова и икономическа криза през 2009 г. Позитивното е, че този път възстановяването, изглежда, ще започне много по-рано и ще протече по-силно, смятат експертите на УниКредит.

Очакваме 7.0% ръст на БВП през 2021, което в случай, че се материализира, ще помогне на икономиката да достигне своето предкризисно ниво на БВП в средата на 2022 г., или около година и половина, след като 2020 г. е приключила. Това би бил много по-добър резултат, отколкото десетилетие по-рано, когато на икономиката бяха нужни повече от четири години, за да компенсира изцяло загубите на БВП, претърпени по време на рецесията от 2009 г., става ясно от анализа.

Икономистите очертават няколко основни фактора,

които вероятно ще направят възможно рецесията в България да бъде по-плитка и краткотрайна, отколкото в повечето европейски страни.

На първо място това е стабилната фискална позиция на страната.

Второ, сравненията с други европейски страни сочат, че българският туризъм и свързаните с него сектори са със сравнително по-малък дял в икономиката, което в настоящата ситуация е положително.

Трето, страната е нетен вносител на енергоресурси, което в настоящата ситуация е позитивен фактор, имайки предвид огромния спад в цените на петрола, прогнозиран през 2020 г. От голямо значение също така е, че българското правителство, с решителната подкрепа на ЕК, успя да договори повече от 40% намаление в цената на газа, доставян от ‘’Газпром’’, което ще намали разходите за парно и вътрешните цени на газта, точно в момент, в който доходите на домакинствата и приходите на фирмите са поставени под силен натиск поради предизвиканата от пандемията рецесия.

Четвърто, страната все още има много силен баланс между производителност и разходи за труд.

Пето и може би най-важно, влизането на страната във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз, което се очаква да се случи в края на април, ще помогне да се подобри ликвидността и  да се стабилизират очакванията.  Това не само ще улесни фирмите от частния сектор да рефинансират задълженията си с настъпващ падеж през тази година, но и ще позволи на публичния сектор да удържа на ниско ниво разходите по емисията на нов дълг. Очакванията ще се стабилизират на по-благоприятно ниво, което ще ограничи загубите на доход по време на периода на спад в икономическата активност и което е по-важно, ще подпомогне процеса на  възстановяване, когато той започне по-късно тази година.