Алтернативната България
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя.
Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото.
Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необходимо, но потенциал има, и движение има.
Туризмът е важен за българската икономика, защото генерира 10% от брутния продукт на страната, или около 6 млрд. лв.
Освен това след срива на имотния пазар, спада в производството и отлива на чужди инвестиции туризмът е един от малкото сектори, които могат да осигурят нова добавена стойност в икономиката.
За съжаление засега България привлича най-много масовите туристи. Продуктът е структуриран така, че над 70% от приходите от чуждите гости отиват в морските курорти. Това прави около1.8 млрд. евро от общо 2.6 млрд. евро приходи от чуждестранен туризъм за миналата година (по данните на министерството на икономиката).
Въпреки принципа, че всеки турист е важен, това съотношение на морските към останалите дестинации създава проблем. И той е, че българското Черноморие предлага масов all inclusive продукт и съответно привлича туристи, които търсят евтин продукт.
Един германец ще плати 300-400 евро за ядене и пиене в тризвездния хотел на Слънчев бряг, но ще трябва да извади поне 1000 евро от портфейла си, ако избере да гледа църкви и архитектурни паметници в България, ако спи в селски къщи и се храни с домашно приготвена храна.
Икономическата логика показва, че България трябва да се старае да развива алтернативния туризъм. Като под "алтернатива" се разбират всички разнообразни преживявания, различни от шезлонга на плажа, ските в зимните курорти и пребиваването в СПА комплексите.
Още повече че най-важната даденост е налице - разнообразието между природни ресурси, културни и исторически забележителности, обичаи, традиции, храна, вода и много често... сърдечни и гостоприемни хора.
Още по темата четете в новия брой на вестник "Капитал".