Димитър Стоянов, съветник на министъра на регионалното развитие:
Абсолютно реалистично е постигането на тези цели с оглед на съществуващите нови технологии в ЕС и в света. Друг е въпросът дали България ще успее да го направи. Първият проблем е нормативна уредба, после - контрол дали тя се спазва, но тя няма да бъде спазвана, ако няма стимули. Отсега трябва вече да програмираме следващия период 2014 - 2020, за да може да се използва ключов важен ресурс от Европейския социален фонд. Обаче дори при сегашните прогнози за растеж от 2011 г. постигането на тази цел няма да е толкова лесно за България, става дума само за 10 години. А трябва да имаме предвид, че след 2012 г. тези изисквания за нулева консумация може да не бъдат вече пожелателни и за старите сгради. За България рискът не е толкова за частните сгради - както стана ясно на конференцията "Балрек", клиентът е съгласен да плати 15%. Въпросът е дали държавата ще може да провежда субсидиране и да плаща тези оскъпяването за публичните сгради и дали ще може да осигури адекватна политика за частните сгради. Съвсем скоро ще сформираме екип за устойчиво строителство, който ще бъде допълнение към работата на Комитета за жилищна политика.

Арх. Здравко Генчев, изп. директор на Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект":
Убеден съм, че това може да се случи, защото европейските законодатели предварително са направили проучвания. Но няма да бъде еднакво бързо във всички държави, Германия и Австрия и някои скандинавски държави пак ще водят. Това, което ме притеснява, е фактът, че че у нас тази цел все още е много далеч от съзнанието и по отношение на нашите нормативи, които не са лоши, сме настроени повече за поправяне на съществуващите документи, отколкото да имаме силна визия за нови норми. Така че, за да се случи и в България тази директива, ни е необходима стратегия за постепенно, но бързо и рязко повишаване на нормите и изискванията. Преди 1-2 години въведохме норми, подобни на немските, които водят до нискоенергийна сграда. Новата директива е свързана с концепцията за пасивната сграда с разходи, клонящи към нула, като не става дума за нулева сграда, но количеството е толкова малко, че може да се генерира от възобновяеми източници.

Атанас Буглов, управител на "Винербергер" ЕООД:
Като цяло новата директива на Европейския парламент е изпълнима. Трябва да се осигури подходяща законова рамка в България, включително методи за ефективен контрол и сертифициране на продуктите и сградите. Ние имаме разработена концепция за енергийно-ефективна къща, наречена накратко е4, по стандарти и модели, които да осигуряват тази почти нулева консумация на енергия. Тя включва употреба на керамични блокове с повишени топлоизолационни способности в комбинация с възобновяеми енергийни източници като соларни панели, биомаса.
Нашият поглед върху устойчивото развитие е по-широк. Трябва да се наблегне не само на енергийната ефективност, а и на други аспекти на устойчивото строителство като екология (производство, транспорт и рециклиране на материалите), комфорт на обитаване (визуален, акустичен), дълготрайност и икономичност, в т.ч. разходи по поддръжка на сградата.

Арх. Климентин Чернев, съуправител на "Алукьонигщал" за България:
Твоа е амбициозна задача, в която се крие голямо предизвикателство към строителството. Става дума само за десет години. В тези рамки конвенционалното строителство трябва да премине първо през етапа силно ограничаване на енергийните разходи на сградите и активно използване на алтернативни източници, които да покрият такъв стандарт. Само с мерки по отношение на топлоизолации на сгради нулевият стандарт не може да се изпълни. Нискоенергийното строителство само по себе си е по-скъп продукт за нашата страна. Нулевият стандарт крие още оскъпяване - инсталации за отопление, охлаждане и топла вода. Дали при нас е възможно - 20 години преход показаха, че много малко сме напреднали по отношение на строителните стандарти. Преди 20 години конвенционалното строителство и сега не е голяма разликата, има промени, но няма чувствителна разлика, а в следващите десет години предизвикателството е огромно, защото не сме преминали през етапа нискоенергийно строителство. В Европа само единици са сградите, които в момента го покриват, но те са показали, че могат да изпълняват поставените задачи, но зависи и от позицията на Европейския съюз. По принцип съм по-скоро песимист.