Последните инфраструктурни събития от изминалите мартенски седмици показаха намерението на кабинета да превърне пътната инфраструктура в реален приоритет.
Шансовете на пътното лоби са дори по-големи от тези на традиционно силното в България енергийно "семейство".

Като посочи възможността 1 млрд. евро да бъдат вложени в ремонта на пътища, министърът на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев всъщност каза за пореден път на глас колко тежко е състоянието на пътната инфраструктура, че е възможно българското правителство да се застъпи за нея пред Европейския съюз и че една шеста от средствата по оперативните програми (без "Човешки ресурси" и "Административен капацитет") на обща стойност 6.6 млрд. евро няма да бъдат усвоени по определените проекти.
Затова е по-добре тези пари да бъдат вложени в ремонт на част от 20-те хиляди километра републиканска пътна мрежа.

Като се има предвид, че за километър 7-метров двулентов път, от който около 30% се нуждаят от реконструкция, са необходими 500 хил. лева, то с този милиард евро могат да бъдат ремонтирани 5000 км.

На 25 март, след усилен едномесечен труд, Централният институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти към Агенция "Пътна инфраструктура" внесе в регионалното министерство инвестиционен проект за ремонт на 60 моста.
Той е на обща стойност около 130 млн. лева. Предложението е проектът да бъде финансиран основно със заем от Световната банка за 60 млн. евро и около 9 млн. евро (15%) българско съфинансиране.
Тези 60 моста са избрани от 3600, от които 1600 са в много лошо състояние.

Ако финансовото министерство одобри инициативата, следващата година ще бъде използвана за подготовка и одобряване на проекта и сключването на споразумение със Световната банка, а ремонтът може да започне през 2011 г. Избраните съоръжения не са ремонтирани от 30-50 години. За 2-3 години те ще бъдат обновени.

На 30-31 март по време на конференцията за стратегическа инфраструктура ще бъдат обсъдени и други мерки за обновяване на пътищата. Европейската рецепта е магистралите да се строят по схемата на публично-частното партньорство, а с еврофондове да се финансират регионалните пътища.

След постепенното излизане от кризата, при която държавата най-напред проявява грижа към бизнеса, за да намали безработицата, и след разплащането й с фирмите строителните компании най-вероятно ще се обърнат към изграждане и концесиониране на магистрални участъци.
Така се очертава тенденцията от публични финанси в големи пътища към публични финанси в регионални шосета. Магистралите могат да останат за бизнеса.