Като стратегически документ за устройствената политика, за планиране и управление на територията Националната комплексна устройствена схема (НКУС) трябва да е неразделна част от стратегията за регионално развитие, да е инструмент за прилагане на националните цели в областта на регионалното развитие. Единството на регионално развитие и устройство на територията изисква държавата да формулира своите приоритети в пространственото развитие и да има една система за управление и планиране, която да бъде постоянно поддържана и актуализирана. Тези позиции защитиха експерти, проектанти и представители на академичната общност на дискусия по проблемите на Националната комплексна устройствена схема, организирана от Съюза на архитектите в България на 25 януари.

Националната комплексна устройствена схема не само е необходима, но и отдавна трябваше да бъде разработена.
Това поставя необходимостта от промени в законодателството в България. На първо място, в момента тя е регламентирана лаконично в Закона за устройство на територията. Нужно е  подходящо обвързване със стратегическото планиране на регионалното развитие и със секторните политики, имащи отношение към територията. Тази позиция подкрепиха предстовители на Националния център за териториално развитие като ст.н.с. арх. Петко Еврев, доц. д-р арх. Борислав Борисов на Университета по архитектура, строителство и геодезия, проф. д-р арх. Веселина Троева, икономистът Людмил Михайлович от общинското предприятие "Софпроект ОГП", доц. д-р Стелиян Димитров, старши експертен сътрудник към комисия в Народното събрание.
На този етап в законодателството липсва яснота както относно съдържанието, така и за начина на разработване и поддържане на мащабния документ.
Изразено бе становище, че именно като стратегически национален проект НКУС трябва да бъде постоянно поддържана.

Не статичен, а динамичен документ посочи доц. Стелиян Димитров. Днес в Европейския съюз практиката показва, че се налага разбирането за националната устройствена схема не като статична карта, а като геопространствена информационна система за устройство и развитие на територията. На ниво Европейски съюз има проекти, които поставят акцент върху синхронизация на данните и информацията за планиране и осигуряване на възможности за публикуване на тази информация. Като ефективно решение се налага т.нар. геопортали, които са публични. Наличието на подобен тип публична информация е важно, защото прави ясни пространствените приоритети на държавно ниво, а това е важно и за потенциалните инвеститори, интересуващи се от възможностите, които страната подкрепя за усвояване на пространството в отделни части на страната.

За национална единна устройствена схема се говори още от 1965 г. Според разработваната през 1979 г. Единен териториалноустройствен план на Народна Република България това е единна цялостно изградена система от програми и устройствени планове, свързани с конкретната реализация на обектите на капиталното строителство.
Днес експертите поставят акцента и върху това, че комплексната устройствена схема трябва да включи не само принципи, валидни за цялата територия на страната, но да обърне по-специално внимание на национално значими обекти. Това са инфраструктурата, природните компоненти, културно-историческите обекти.
Наред със законодателните промени според експертите е необходимо да се направи ново задание за изработване на проекта.

Проф. д-р арх. Веселина Троева:
Необходими са широк кръг от промени, които обхващат законодателство, основните инструменти за работа, институциите и информационната осигуреност. Промени трябва да се направят не само в Закона за устройство на територията, а да се внесе яснота за инструментите, с които се разработва устройство на територията. Необходимо е държавата да зададе ясно приоритетите си за развитие на икономиката. Трябва да се регламентира ролята на институциите – структурите, които се занимават с устройствено планиране, защото това е важна задача на държавата и не трябва да бъде оставена на силите на пазара. На институционално ниво трябва да се поддържа и системата от подготвени и квалифицирани кадри.

Проф. д-р арх. Тодор Булев, зам.-председател на САБ:
Разработването на Националната комплексна устройствена схема е важно, защото в устройственото планиране има йерархия – от цялостна устройствена схема към регионална до общите и подробни планове.
Досега не е разработена нито една устройствена схема, обхващаща повече общини.
Осигуряването на необходимата информационна база е добре да се подкрепи с решение на Министерския съвет.

Ст.н.с. д-р арх. Петко Еврев:
На базата на чл.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) министърът внася в Министерския съвет основни принципи и насоки на политиката за устройство на територията. За съжаление това е едно задължение, което не е изпълнено досега, а е много важно. Изработването на тези основни принципи се отнася до политиката за устройство на националната територия.  Липсва формулирана визия за развитие и устройство на територията.

Доц. д-р Стелиян Димитров, старши експертен сътрудник в комисията по регионално развитие в парламента:
Необходима е сериозна оптимизация както на нормативната уредба, имаща отношение към процесите на устройство на територията и регионалното развитие, така и на самата функционална структура на националната система за планиране и управление на територията. Това е свързано на първо място с извършване на задълбочен анализ, който да засегне всички функционални системи и инструменти, чрез които се управлява регионалното развитие и устройство на територията. На първо място от слабостите в тази система е липсата на синхронизация между нормативната уредба Друг недостатък на действащата уредба е свързан с цикличността на част от документите и тяхната йерархична съподчиненост.