Катя Меламед, археолог в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, още преди 20 години се включва в проучването на района на Банско и околните села. В изготвената тогава програма за изследване на старините в района тя отговаря за направление "Археология" заедно със специалисти от музейния комплекс в града. Сега ръководи проучването на антична сграда, средновековна църква, некропол и славянски жилища, открити в местността Шипоцко в Банско и подготвя обекта за социализация - реставрация, консервация и експониране на откритите архитектурни и исторически паметници на културата.

Г-жо Меламед, когато започнаха разкопките, обектът се намираше насред полето. Сега новите хотели и жилищни сгради в местността Страгите са стигнали почти до него. Това пречи или помага на екипа?
- Помага ни. Всички сгради наоколо се охраняват денонощно. Охраната наблюдава и нашия обект. Така се пресича възможността от иманярски набези. Инвеститорите проявиха голям интерес, изявиха желание да ни съдействат и приветстват идеята да се съхрани този паметник на културата.

Открили сте антична сграда и средновековна църква. Какви са материалите, използвани при градежа им?
- Те са строени с естествени камъни от планината и са споени с жълта глина. Това ни улеснява във възстановката. Това, което продължава да ме поразява в Банско, е приемственост­та, традицията и водата, която блика отвсякъде. Начинът на градеж е същият и сега, както някога. В планината не може да се строи по друг начин. Тази традиция продължава вече 15 века.

Как оценявате значимостта на археологическите проучвания в Шипоцко, направени досега?
- Те имат голямо значение за общата археологическа карта на България, както и за историята на Банско. За първи път заговорихме за античност. Без съмнение мястото е било населявано още в късната античност. Оттук е минавал един от най-големите търговски пътища на юг и той е бил използван. Големината на сградата показва, че на мястото е имало голямо население, широк период на обитаване.

Какво представлява плановата схема на античната сграда и установена ли е функционалността на отделните помещения?
- Западната част е разчленена на две големи помещения с вход едно към друго и две дълги, тесни помещения от юг, които нямат входове. Странно е това положение от архитектурна гледна точка - допускаме, че са служили за складове и вероятно са били покрити с дървени скари. Нямаме съмнение, че те принадлежат към сградата. На изток следва едно обширно помещение с входове от север и от юг, което заема цялата ширина на двете помещения. Открити са три каменни стълба от дялан камък с интересна форма. Единият от тях маркира входа от юг. Широкото помещение вероятно е било свързано с парадно стълбище. Зад това стълбище от античната сграда на по-късен етап върху част от пространството на сградата е построена средновековната църква, която фактически е разрушила източната част на античната сграда. Стените са изградени от ломени камъни, рядко дялани, споени с жълта глина. Сондажите показват, че липсват основи. Поради обилната вода в района на места открихме дренажи, но те са много разбити.

В местността Св. Иван бяха открити пещи за строителна керамика. Намирате ли връзка между тях и сградите в Шипоцко?
- Античната сграда, както и средновековната църква по всяка вероятност са били покрити с червени печени керемиди, които са открити в големи количества и следват византийската традиция. Допускаме, че е имало и площадки, покрити с тухли, тъй като намерихме фрагменти от кръгли тухли, използвани за подова настилка. Възможно е тухлите и керемидите да са местно производство, тъй като в района са открити пещи за строителна керамика от късната античност. Имаме основание да мис­лим, че подовата настилка основно е била от плоски камъни или дялани плочи, каквито намерихме в някои от помещенията. Но всичко това е било унищожено от много голям пожар - на места се откриват в профилите обгорели пластове.

С какви размери са сградата и църквата?
- Античната сграда в западната си част има ширина 13 м, а дължината й по оста изток - запад е около 19 м. Размерите на църквата са 5.60 на 2.90, като във височина зидовете са запазени до 1.20 м.
Казахте, че върху част от пространството на античната сграда е изградена средновековна църква. Да разбираме ли, че църквата фактически е разрушила античната постройка?
- Очевидно е така. Църквата е еднокорабна, едноабсидна. Построена е през Х век в източната част на античната сграда. Врязала се е в античния пласт и при построяването й е използван материалът от разрушената антична сграда. Откриваме и разликата - при градежа на църквата камъните са споени не с жълта глина, а с хоросан.

През миналия период на разкопките бяха открити освен тези два обекта некропол и жилищни постройки. Докъде стигна проучването им?
- Тогава бяха открити три жилища, а сега продължаваме в западна посока проучването на сектора. Около античната сграда и върху нея, като са използвани някои от стабилните странични зидове, са построени жилищни сгради. Те са с квадратен план. Техниката на градеж е същата, само че зидовете са по-тесни и не са толкова добре изградени. Във височина допускаме, че са правени с нетраен материал, вероятно дърво, поставен върху каменен цокъл. И през това лято продължаваме с проучването на славянските жилища. Вече е разчистено изцяло още едно жилище, което изследваме сега. То има правоъгълен план и е с размери 5.40 на 3.40 м. Върху всичко това е развит на по-късен етап, между Х и началото на ХIII век, некропол. Некрополът има над 160 гроба, костният материал от които предстои да бъде изследван в Института по експериментална морфология и антропология към Българската академия на науките. Некрополът е много точно датиран и изследванията ще дадат информация за средновековното население в района.

В какви други насоки ще продължи работата на екипа през това лято?
- Уточняват се някои детайли - отношението на античната сграда към църквата, както и едно от помещенията, долепено от север. Допускаме, че е било параклис. Античната сграда най- вероятно е била базилика, построена през V век. Ориентирана е по дългата си ос изток-запад. Една от задачите ни е да намерим основната абсида, ако не е разрушена от средновековната църква.

Разбра се, че още през първата седмица от Археологическо лято Банско 2008 сте направили интересни открития?
- Намерихме значителен брой фрагменти прозоречно стъкло с бледозелен, тъмносин и червен цвят, което предполага, че е имало витражи в античната сграда.

С помощта на ученици от Банско археологическият обект в Шипоцко беше изцяло почистен и придоби атрактивен вид. Какво предстои оттук нататък?
- Първият етап от нашата работа е почистване, разкопаване и изясняване на детайлите, тъй като имаме три комплекса един върху друг, както и проучването на ранносредновековните жилища. През втория етап ще бъде направено архитектурно заснемане на обектите. След това предстои подготовката за реставрация, консервиране и експониране на обекта. Амбицията е обектът да се социализира, да се превърне в туристическа атракция.