Изборът на технология за нефтения терминал в Бургас зависи от Русия
Авторът на предпроектните проучвания ще бъде известен до два месеца
От руската компания "Транснефт" зависи каква технология за претоварване на суров петрол ще бъде избрана за проекта "Бургас - Александруполис". Това стана ясно по време на посещение на българската делегация в град Приморск, разположен на Финския залив, на 120 км от Санкт Петербург.
Пътуването беше по инициатива на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, който на 6 февруари се е срещнал с президента на "Транснефт" Николай Токарев и според информация в сайта на "Транснефт" е проявил интерес към нефтения терминал в Приморск, чиято технология е екологосъобразна. В делегацията участваха представители на държавата и общините, пряко свързани с пътя на нефтопровода, но без кмета на Бургас. Приморски посети областният управител на Бургас Любомир Пантелеев.
По време на пресконференция, дадена в сградата на "Транснефт" (собственик на нефтеното пристанище в Приморск), арх. Митьо Виделов, председател на Националния експертен съвет по устройство на територията, каза, че като титуляр "Транснефт" ще определи вида на терминала ("Транснефт" е водеща от руските компании в консорциума ООО "Трубопроводный консорциум "Бургас - Александруполис" с 51% от фирмата, останалите са "Роснефт" и "Газпром нефт" ). Сегашното разпределение на квотите в състава на надзорния съвет на Международната проектна компания (МПК) е седем гласа за Русия, три за България и три за Гърция.
В дружествения договор и в устава на МПК е записано, че решения, касаещи основни дейности на фирмата, каквато е изборът на технология за нефтения терминал, ще се вземат при 12 "за", каза Стефан Гунчев, член на надзорния съвет на МПК от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Останалите партньори в българската квота на надзорния съвет са Любомир Денчев от "Булгаргаз холдинг" и Емил Коцев, изпълнителен директор на "Техноекспортстрой".
До месец-два ще бъде избран консултант, който да актуализира предпроектните проучвания за обекта. Предишните са от 1999 г. и са направени от германската компания ILF. Възможно е тя да бъде предпочетена, са на мнение и Емил Коцев, и Стефан Гунчев, защото познава проекта и терена. Изборът обаче ще бъде направен чрез търг, допълни Емил Коцев. Това ще стане, след като на заседание на МПК бъде гласуван бюджетът й.
Компанията беше регистрирана като "Транс болкан пайплайн ВV" на 8 февруари в Амстердам, Холандия, и ще се заеме с всички процедури, касаещи изграждането и експлоатацията на нефтопровода, уточни Гунчев. Избраната консултантска компания ще актуализира предпроектното изследване за около 6 месеца. Така след осем месеца то трябва да бъде на разположение на обществеността за обсъждане. Ще бъде подготвен доклад за оценка на въздействието върху околната среда и ще се съгласува с европейските институции.
Дали ще бъде буй или пристанище ще стане известно, след като се преценят характеристиките на проекта и се направи технико-икономическа обосновка, каза още Гунчев.
Според Димитри Евстратов от ръководството на "Транснефт", ако екологичните изисквания не са достатъчно строги, "Транснефт" ще приложи своите. Никой няма да отхвърли икономически изгодния вариант, но екологията му ще бъде спазена, допълни Димитри Евстратов. Според арх. Митьо Виделов буйовата система е четири пъти по-евтина. Ако бъдат избрани два буя, които според Емил Коцев са напълно достатъчни, те ще струват 110 млн. евро. За да се претоварва нефтът на пристанище, ще е нужно да влизат 150-200-хилядни танкери и трябва да се удълбава подходът към нефтеното пристанище Росенец, а това ще е много скъпо, смята Коцев. Пък и то е на "Лукойл" и едва ли дружеството ще позволи и друг да го ползва - става дума за конкуренция, добави Коцев. Досега само реконструкцията на пристанище Бургас погълна около 200 млн. долара, каза още той. Затова Коцев смята, че ще бъде предпочетена буйовата технология.
При реконструкцията на бургаското пристанище подходът към него беше удълбан и то вече може да посреща 150-хил. танкери, защото позволеното газене е 15 м, а доскоро то беше 11 метра.
Отчуждаване на земя ще има само за складовото стопанство и за двете (или трите) компресорни станции, потвърдиха от МПК. През останалите територии, определени за трасето на нефтопровода, ще се иска право на преминаване, регламентирано в Закона за устройство на територията. Тръбите ще са под повърхността, земята ще остане собственост на притежателя, но ще има ограничения за строеж на сгради, трайни насаждения, както е сега при газопроводите и нефтопроводните тръби в страната, каза Гунчев. Целта ще бъде обезщетенията за отчуждения и еднократната компенсация за правото на преминаване да са като в Гърция, допълни той.
Държавата трябва да подпомогне процедурите по предоставянето на правото на преминаване за съответните територии, смята арх. Виделов. Данък добавена стойност върху всичките материали и съоръжения, които ще се внасят, не може да бъде променен, но държавата може да създаде условия това да става по улеснен начин и в минимални размери, допълни Виделов.
Емил Коцев съобщи новината, че се водят преговори между българския участник в МПК и три фирми за закупуване на два нови танкера с вместимост 150-200 хил. тона на цена между 80 и 200 хил. евро всеки. Те ще осигурят възможност страната ни да превозва нефт, съответстващ на дела ни в МПК от 24.5%, каза Коцев.
По предварителни данни стойността на изграждането на нефтопровода от Бургас до Александруполис е около 900 млн. - 1 млрд. евро. Той е с дължина около 280 км, като на българска територия попадат 160 км от него.
За мажоритарния собственик "Транснефт"
Началото на тръбопроводния транспорт в Русия се свързва с усвояването на нефтени запаси в Баку и Грозни. Държавната "Транснефт" е най-голямата на територията на Русия. Тя строи или има обекти в повечето краища на страната. От пролетта на 2006 г. тя изгражда нефтопровода Източен Сибир - Тихи океан с дължина 4770 км, работи и по проекта за петролопровод от Харяг до Индиго. "Транснефт" има 22 дъщерни дружества:
->ОАО "Сибнефтепровод"
->ОАО "МН" Дружба"
->ОАО СЗМН
->ОАО "Приволжскнефтепровод"
->ОАО "Транссибнефть"
->ОАО "Уралсибнефтепровод"
->ОАО "Верхневолжскнефтепровод"
->ОАО "Центрсибнефтепровод"
->ОАО СМН
->ОАО "Черномортранснефть"
->ОАО "Связьтранснефть"
->ООО "Балтнефтепровод"
->ОАО "Волжский подводник"
->ОАО "Гипротрубопровод"
->ЗАО "Центр МО"
->ЗАО "Страховая компания "Транснефть"
->ОАО "ЦТД "Диаскан"
->ООО "Транспресс"
->Недържавен пенсионен фонд "Транснефть"
->ООО "Центр управления проектом "Восточная Сибирь - Тихий океан"
->ООО "Востокнефтепровод"
->ООО "Транснефть финанс"
За Международната проектна компания
Международната проектна компания се учредява от стопанските субекти, които притежават следните дялове от уставния й капитал:
->51% - руският участник ООО "Трубопроводный консорциум "Бургас-Александруполис"
->24.5% - българският участник "Проектна компания Нефтопровод Бургас-Александруполис-БГ" АД
->24.5% - гръцките участници, съвместно дружество (joint-venture) HELPE S.A. - THRAKI S.A. - 23.5%, и гръцката държава - 1%.