Функционалната организация на железопътните комплекси е много важ­на част от цялостното организиране на жп транспорта. В жп комплексите се осъществяват дейности по натоварване, разтоварване, прекачване и краткотраен престой на пътници и товари. Всички тези дейности изискват адекватна пространствена рамка, в която да се осъществяват с минимален разход на време и средства при оптимално ниво на комфорт и безопасност.
В основата на планирането на гарите следва да бъдат заложени принципи, които осигуряват пълна поточност и липса на пресичания при движението на пътниците, започвайки от влизането им в гарата и свършвайки с пътническите перони и обратно. Пътят за тяхното движение трябва да бъде удобен,

да няма излишни качвания и слизания и да бъде защитен
от движението на влаковете и автомобилите. Затова най-важно при проектиране на пътнически гари е тяхната пространствена композиция и разположението на отделните звена за обработка и обслужване на пътниците. Това включва начин на разполагане на вестибюлите в цялостния план на комплекса, както и конфигурацията на отделните елементи, които се съдържат в тях - справочни бюра, билетни и багажни гишета, чакални, ресторанти, бюфети, кафенета и др. Всички тези помещения трябва да бъдат разположени във вид, който съответства на последователността на операциите, които извършва в гарата движещият се в определена посока пътник.
Друг много важен елемент при планирането на гарите е

тяхната достъпност до масовия градски и личен автомобилен транспорт,
които довеждат и отвеждат пътниците до жп гарите. За тази цел е наложително предвиждането на достатъчно обширни и същевременно съобразени с ежедневния трафик, преминаващ през гарата, пространствата за паркиране на автомобили, както и такива за престой на таксита. Необходимо е също и осигуряване на близка и леснодостъпна за пътническите потоци спирка на масовия градски транспорт. Тези пространства трябва да бъдат добре свързани с жп пероните и да не позволяват преплитане на потоците от пътници в различни посоки (пристигащи и заминаващи).
За да се осигури удобство, е необходимо жп комплексите да бъдат умело вплетени в градската, а и в междуградската транспортна мрежа, така че да е възможно осъществяване на придвижването от една точка до друга с най-малък брой прехвърляния от едно превозно средство на друго. Така се спестява време, което е необходимо за придвижване от един вид гара на друга. Тъй като в цялата транспортна мрежа на градско, районно, национално и международно ниво не е възможно да се осъществи пряка връзка между всички точки, които тя обхваща,  се осигурява пряка връзка само между определени възлови дестинации. Това е трудно и затова се прибягва към изграждането на така наречените

смесени гари
които дават възможност за бързо и лесно прехвърляне от един вид транспорт към друг. Те представляват усложнен вариант на жп комплекса, при който освен влакови композиции имаме и друг транспортен носител. Това означава, че е необходимо изграждането на още една или няколко терминални зони, един или няколко вестибюла, снабдени с всички необходими елементи за обслужване на пътниците. В повечето случаи е целесъобразно вестибюлите на различните носители да бъдат обединени в един или два, в които да са разположени всички необходими функционални елементи, като те могат да се разпределят на едно или на няколко нива. Смесените гари обикновено имат общо предгарово пространство за лични автомобили, таксита и спирки на масовия градски транспорт. Смесените гари могат да бъдат няколко вида в зависимост от видовете транспорт, които включват:
?Смесени гари на автобусния и жп транспорта. Те се изграждат в градове, в които има автомагистрали с организирано по тях автобусно движение с отдалечени крайни дестинации и жп гара
?Железопътно-водни гари. Изграждат се, когато пътническият или товарният поток налага съчетаването на железопътен и морски транспорт. Тази гара трябва да бъде така разположена, че да позволява прокарване на жп линии и други видове градски транспорт до пристанището. При транзитен превоз на пътници, които трябва да използват двата вида - жп и воден транспорт, се предвиждат проходи от жп вагоните в пътническата гара, от която те се придвижват до борда на кораба и обратно. Когато трябва да се обработват местни пътници, които ще пътуват с единия или с другия тип транспорт, трябва да се предвидят места за доставяне до гарите и обработката на пътниците в тях, които да не усложняват обработването на транзитните пътници. Отделно за пристигащите пътници, които завършват пътуването си, трябва да се предвидят места срещу гарата, които да се свържат с подходящи подходи с пътническите перони.
?Като смесени гари могат да се разглеждат и такива, при които имаме железница и аерогара, обединени в един комплекс. Удачна схема за съчетаване на тези два вида транспорт е разполагането на едно или на  няколко подземни нива на пероните на метрото или железницата и вестибюлите към тях, а на следващото наземно ниво над тях се разгръщат терминалите на летището. Връзката между тези две звена се осъществява чрез тунели, ескалатори или асансьори.
В обединените гари е много важно да се осигури разделяне на пътническите потоци не само вътре в един транспорт, но и в съчетание с пътническите потоци на другите видове транспорт, както и да се осигури обработка на заминаващи и пристигащи пътници, която да е разделена от тази на транзитните пътници (тъй като в градски условия при една обща система за таксуване по принцип такава обработка не е необходима, а на транзитните пътници просто се налага да се придвижат от перона на едното превозно средство до перона на другото).
Създаването на поточност на движението и премахването на пресичането може да бъдат постигнати чрез следните съоръжения:
а) тунели - един, разделен с надлъжна ограда, или два отделни б) пасарели - открити или закрити
в) стълби - обикновени или разделени с прегради
г) ескалатори
д) асансьори.
Предпоследните три съоръжения са препоръчителни за осъществяването на връзка между гарите, разположени в различни плоскости.
Освен пътниците чрез жп транспорт се придвижват и товари. Те се товарят и разтоварват на

товарни гари
които най-често се разполагат в непосредствена близост или са част от пътническите гари. По-големите предприятия в производствената зона на големите градове, при които е наложителна доставка на голям обем суровини и готова продукция, почти винаги са достъпни от разклонения на жп линиите, което осигурява директна доставка на суровините и  отпращане на готовата продукция.
Важно при товарните гари или товарните зони към жп комплексите е да се осигури свободен достъп от товарни автомобили и съоръжения, които отвеждат и довеждат стоките от и до гарата и осъществяват натоварването и разтоварването им на и от влаковите композиции. В тази връзка идеята за автоматизирането на товаро-разтоварните операции в железопътния транспорт е важна насока за повишаване на конкурентоспособността му при товарните превози. Въвеждането на системи за автоматично претоварване на контейнери би преодоляло до голяма степен един от основните недостатъци на железопътния транспорт - големите разходи за начално-крайни операции, и значително би разширило ефективната сфера за приложението му.
Към жп гарите се предвиждат и редица допълнителни помещения. Служебните помещения за персонала е добре да се разполагат в близост до или в самата зона на терминалите с пряка връзка към пероните.

Локомотивните и вагоноремонтните депа
се оформят като самостоятелен елемент от гаровите комплекси и се изграждат отделно от пътническите зони.
Политиката за развитието на жп транспорта на Европейския съюз е част от неговата обща транспортна политика, чиито принципи са заложени в най-новия документ, изработен от Европейския съюз в тази сфера - така наречената Бяла книга за европейската транспортна политика за 2010 г., публикувана през септември 2001 г. и в сила до 2010 г. В нея се маркират водещи проблеми, мерки и приоритети за решаване на въпроса с кризата  в жп транспорта в Европа. Мерките и предложенията, които са вписани в нея, са формулирани като общи принципи и не конкретизират до точна структурно-функционална рамка, но със сигурност ще дадат отражение върху нея. В цялостната транспортна политика, която очертава Европейската комисия в Бялата книга, нуждите на потребителите са поставени в центъра на транспортната стратегия. Целите на тази политика са насочени към осъществяване на общата концепция за мобилност на лица и стоки в европейския вътрешен пазар, както и от и към тези страни. Чрез създаването на мултимодална и трансгранична транспортна система, която да подпомага интеграцията и комбинацията на няколко транспортни носители, се очаква да се създадат необходимите условия за осъществяването на тази мобилност. В същото време начините за осъществяването на мобилност трябва да бъдат възможно най-екосъобразни и с ниски общоикономически разходи.
Самата Бяла книга съдържа четири части
от които още в първата  - "Промяна на баланса между видовете транспорт", е повдигнат въпросът за железниците. Мотото е "Ревитализиране на железниците". Целите, които се поставят в тази глава, са ревитализиране на железопътния сектор чрез създаване на цялостна, ефективна, конкурентна и безопасна сфера на железниците и организиране на ефективна мрежа за обслужване на пътници и товари. Набелязани са основните проблеми на жп сектора - липсата на инфраструктура, подходяща за осъществяването на съвременни услуги, липса на единство между мрежите, системите и технологичните стандарти на различните страни членки, и накрая -  разклатената надеждност на железопътната служба, която не посреща очакванията на клиентите. Все пак се отчита  успехът на новото високоскоростно жп обслужване, в резултат на което се наблюдава значително увеличение на междуградския пътнически транспорт.
В Бялата книга са предложени мерките за преодоляване на най-належащите проблеми.
осигуряване на висококачествено железопътно обслужване
премахване на бариерите за излизането на товарния жп транспорт на пазара
подобряване качеството на работа  от екологична гледна точка на товарните жп услуги
постепенно установяване на функционална товарна жп мрежа
нарастващо отваряне на пазарите в сферата на обслужването на пътници посредством жп транспорт
подобряване правата на жп пътниците.
В част III "Поставяне на потребителя в центъра на транспортната политика" от документа в глава "Реализация на градския транспорт" се обръща внимание на градския транспорт, който има връзка с функционалната организация на жп гарите. В нея  като основна причина за проблемите на съвременните градове, свързани с транспорта, се посочва липсата на подход, на цялостна политика, насочена към градското планиране и транспорт, което позволява на частния автомобил да установи почти пълен монопол. В тези области, където транспортните нужди са по-трудни за определяне и задоволяване, публичният транспорт не се оказва достатъчно гъвкав в неговата настояща форма. Големият проблем според Бялата книга, който местните  власти ще трябва да решават колкото е възможно по-скоро, е въпросът с

управлението на трафика
и особено ролята на личния автомобил в големите градски центрове. Алтернативата е в насърчаване на употребата на екологично чисти превозни средства и развиването на висококачествен публичен транспорт. Това включва развитието на адекватна мрежа на градския транспорт, която да обхваща всички типове транспорт в града и която да бъде така организирана, че да дава възможност за бързо и лесно преминаване и прехвърляне от един вид транспорт към друг. За повишаване на ролята на жп транспорта като цяло и в частност в градската и регионалната транспортна мрежа един от решаващите фактори е подобряване на взаимодействието между железопътния и другите видове транспорт (и особено с автомобилния). С тази цел много от европейските държави включват в националната си транспортна политика изграждането на

интермодални транспортни центрове:
->Interporti в Италия
->Guterverkehrzenterren  в Германия
->Plat-formes logistique във Франция.
Тези центрове представляват пресечна точка на поне два вида транспорт, където освен транспортни и спедиторски фирми се установяват и фирми от транспортоемките отрас­ли - производство, дистрибуция и др. Изграждането на мрежа от интермодални транспортни центрове се разглежда като начин за модернизиране на транспортната система на здравноевропейските държави и средство за стимулиране използването на железопътния и на вътрешния воден транспорт.
Нарастващото търсене на начин за обединяването на различните видове транспорт, включително и с жп транспорта, неизменно ще се отрази върху пространствената структура и функционална организация на жп комплексите. Все повече от тях ще стават общи за няколко вида транспорт. Това предполага, че ще се усложняват от техническа и инфраструктурна гледна точка, тъй като съоръженията в тях ще стават все по-сложни. В същото време ще се търси оптимално повишаване на удобството и комфорта на пътниците, опростяване и ускоряване на всички дейности, които трябва да осъществяват намаляване на престоя им в гарите, и в крайна сметка съкращаване на времето за транспорт от една точка до друга. Това ще скъси разстоянията в рамките на градовете, регионите и страните от Европа и ще даде възможност за по-свободно и лесно движение на населението, което е един от основните принципи на цялостната политика на Европейския съюз.
Новото в

предстоящите жп гарови реконструкции
е разширяването на пространствения обхват на урбанистичните проучвания, като би следвало да се търси комплексно планиране на комуникационната система. Нейното планиране и изграждане/реконструиране е подчинено на икономиката на страната, на потребностите на нацията, на екологичните изисквания и на хармонията с окръжаващата среда.
Сложното преплитане на различните цели, интереси и нужди налага продължително натрупване на информация за действителното положение, анализирано и в социален план. Убеждение е, че преустройството на най-оживените зони в урбанистичното пространство на жп комплексите не е само строителен проблем и не може да бъде задължение на няколко ведомства. Те остават инициатори и организатори, финансиращи задоволяването на реалните нужди на жителите, обитателите, работещите и случайно пребиваващите в засегнатите при реконструкцията пространства.
Реконструкция в движение - един нов термин, характеризиращ явления, определени и наложени от разбиранията и критериите на времето. Явно е, че става дума за реконструкция, но кое е новото? Кое е особеното? Кое е специфичното? Един нов термин, интересът към който е напълно обясним, но как трябва да се разбира?
Стратегията, залегнала при обновяването на урбанизираните или неурбанизираните пространства в обсега на жп комплексите, е отговорът на риторичните ми въпроси.
Затова и първите опити за цялостна намеса в отделните жп зони и гарови ареали у нас възприемаме като социален експеримент, който да покаже пътищата за отчитане на личните и обществените нужди на отделния гражданин, ведомство или публично-частно сдружение.
Биха могли да се формират следните цели за постигане на социално-пространствен ефект в урбанистичната намеса при обновяване на жп гаровите комплек­си у нас.
Желателно е те да съдържат следното:
а) национални цели
б) териториални цели
в) международни цели
г) технически цели
д) експлоатационни цели
е) функционално-технологични цели
ж) икономически цели
з) естетически цели
и) екологични цели
й) пространствено-ант­ропологични цели.
В този смисъл от определянето на целите в изключителна степен ще се определят критериите за оценка на пространствения в новата функционална организация на жп комплексите.
Целеполагането и определянето на водещите цели ще позволи много по-точно да се формулира и аргументира необходимостта от новото пространствено организиране на транспортните ареали. И това ще доведе до безконфликтното им включване като инфраструктурни елементи в паневропейските транспортни коридори на територията на България и съставни звена на европейската транспортна система.

*Материалът е извадка от научно-публицистичната дейност на д-р арх. Георги Бояров, предоставен на редакцията от автора