През 2007 г. се навършват 50 години, откакто европейските институции за пръв път се обединиха в общо управление в Брюксел, Белгия. Половин век е достатъчно дълъг период, който оставя следа в историята и общата памет на европейските народи.
Интересно е връщането назад във времето, за да бъдат открити причините Брюксел да се превърне в града с най-много европейски институции. В самото начало от средата на 50-те години на миналия век Европейският съюз съвсем не е изглеждал такъв, какъвто го познаваме днес.
В началото изборът на първите държави членки се е спрял на Люксембург като място, в което да бъдат разположени повечето важни европейски институции. Впоследствие този избор е отхвърлен. Все пак някои от главните институции като Европейския съд и Европейската инвестиционна банка са установени там, но Люксембург не става столица на Европейския съюз.
По същото време белгийският град Лиеж, който е местната столица на стоманената и въгледобивната промишленост, отказва да стане седалище на European Coal and Steel Community (ECSE).
С течение на времето се вижда, че

обликът на Европа би могъл да е много по-различен
ако тези два града не бяха отказали първоначалните предложения.
По този повод Етиен Давиньон, бивш вицепрезидент на Европейската комисия, коментира: "Можем само да предполагаме какво би било, ако нещата преди години се бяха случили по друг начин. Не трябва да забравяме, че преди 50 години все още нямахме ясна представа за това как ще се реализират нашите идеи за общ съюз между европейските държави. Когато се полагаха основите на това ново начинание, нещата стояха по-различно от сега. Градовете, на които беше предложено да станат центрове на основните европейски институции, бяха много предпазливи, защото след края на Втората световна война на всичко, което прекрачва националните граници, се гледаше с подоз­рение. ЕС беше организация с много неизвестни и на нея се гледаше като на нещо рисковано, обгърнато с голяма доза несигурност."
Тази атмосфера на несигурност не спира Брюксел да приеме ангажимента да се превърне в столица на ЕС. Държавите членки, които тогава са едва шест, недвусмислено заявяват, че избраното място е само временно решение. В средата на 50-те години на миналия век белгийската столица е и столица на Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург) - обединение, което фактически поставя основите на бъдещия ЕС. Брюксел също така става център на European Coal and Steel Community (ECSE) и на European Atomic Energy Community (Euratom) - институция, родена от желанието на Европа да се обедини в областта на атомната енергетика. Така се полагат основите на общия европейски пазар, или на Европейската икономическа общност. Според Давиньон: "Никой от вземащите решение тогава не е можел да си представи, че ЕС ще бъде това, което е днес."

Брюксел е столица на Европа от 15 години
и там се установяват Съветът на министрите на Евросъюза, Европейската комисия, комитетите на Европейския парламент, Комитетът на регионите и Европейският комитет по икономическите и социалните въпроси.
През 80-те години на ХХ век се разгаря битка между Страсбург и Брюксел по повод  кой ще приюти Европейския парламент. Франция и Германия демонстрират подкрепата си за Страсбург. За тях той се явява символ на хармонизирането на отношенията между двете страни, които са важен елемент от обединението на Европа. Други страни, в това число и Великобритания, показват своето предпочитание към Брюксел.
Европейските държави, на които предстои да станат членки в ЕС през 1992 г., трябва да се присъединят към един от двата лагера. Белгия като засегната страна толерантно мълчи и за известен период от време, изглежда, не може да бъде намерено приемливо решение. Това води до единбургския компромис, когато правителството на Ирландия предлага следното решение - управлението на Европейския парламент да се намира в Страсбург, където да се провеждат месечните парламентарни сесии, а в Брюксел да са парламентарните комитети. Смята се, че това е добро решение, тъй като работата на комитетите ще бъде улеснена от близостта им с останалите европейски институции.
(Продължава в следващия брой)