Експертният съвет по устройство на територията към община Сливен прие във фаза "Предварителен проект" на Подробен устройствен план (ПУП) на Сливенските минерални бани.
Проектът е разработен от арх. Станимир Стамов и арх. Георги Георгиев. По идея на областния управител Христина Чолакова преди представянето на разработката във фаза "Окончателен проект" предстои провеждане на обществено обсъждане.
Зониране на територията
Проектът определя следните зони: за изграждане и реконструкция на обекти с балнеоложко предназначение; с курортно предназначение; за обществено обслужване, спортни и рекреационни дейности; за благоустройствени мероприятия и озеленяване. Целта е да се структурира сравнително хаотичното разположение на обектите на територията на комплекса. Обособяват се урегулирани поземлени имоти както за съществуващите балнеосанаториуми и профилакториуми, така и за изграждане на нови в непосредствена близост до вече съществуващите. Постига се увеличение на легловата база с 50% - до 960 места.
В южната, по-слабо залесена част на курорта, се предвижда изграждане на малки хотели и на луксозни едно- и двуфамилни вили и къщи за предоставяне под наем за целогодишен отдих и за балнеолечебни процедури. В по-отдалечената от зоните за балнеолечение територия в югоизточната част на комплекса, в близост до съществуващото езеро се разполагат съоръжения за спорт и развлечения, както и бунгала. Така се запазва в максимална степен лонгозната гора, ситуирана източно от пътя за Ковачите.
Поради особения си статут в зоната, разположена на юг от пътя за София, земята е изключително държавна собственост. В територията на север от главния път преобладават имоти - частна собственост.

Застрояването е нискоетажно
Целта на новия режим на застрояване, който е със задължителни линии за всички урегулирани поземлени имоти, е да се постигне дисциплиниращ ефект. Така може да се преодолее хаотичният режим на разполагане на изградените през различните години постройки.
За новите хотели и балнеосанаториуми е определена максимална височина за нискоетажно строителство до 10 м, за едно- и двуфамилните сгради и бунгалата - до 7 м. При определяне режимите на застрояване арх. Станимир Стамов счита, че е необходимо всяка сграда да разполага с повече свободно от застрояване пространство. По този начин се цели избягване на прекалена урбанизация на територията в зоните, предвидени за застрояване. Така се спазват и ограниченията за наличния ресурс от минерална вода, наложени от Басейновата дирекция към Министерството на екологията и водите.

Транспортни комуникации
През територията на комплекса преминават главен път II-66 (София - Бургас) и четвъртокласен път за Ковачите. Това създава сериозни затруднения при решаването на транспортното обслужване и организация на пешеходното движение.
На практика основната част на курорта е откъсната от втория по значимост градообразуващ фактор - живописните някога меандри на река Тунджа и огромния остров, залесен с вековни дървета.
Вековните дървета са остатъци от Великата българска гора (Magna silva bulgarica), разположени в северната част на курорта. Проектът предлага преминаване на главния път в зоната на парка да се осъществи на второ ниво с мостова конструкция. За това съществуват изключително благоприятни теренни условия: значителна денивелация на терена, достатъчно разстояние за спазване на изискванията за максимални наклони на пътя, съобразно категорията му.  
Реализирането на подобно решение ще освободи пешеходното движение към и от реката към основните обекти на курорта, както и преминаването на обслужващи транспортни алеи, без да се пресича изключително натовареният пътен участък. Преминаването на пешеходци не изисква голяма височина на светлия отвор на съоръжението и големи просвети между устоите му, е мнението на арх. Стамов.
Предвидената транспортна алея в западната част на курорта е в най-високата част на моста, което ще позволи преминаване на средногабаритни превозни средства. Проектът предвижда изнасяне на обръщалото за автобуси в най-отдалечената част на Сливенските минерални бани. Предвижда се междинна спирка при оформения като портик търговски комплекс в централната част. Предвидени са главна и второстепенна улична мрежа, проведени приоритетно по съществуващите трасета така, че да се осигури достъп до всички обекти в комплекса. Арх. Стамов предлага по трасето на крайбрежната алея да се проведе панорамна транспортно обслужваща алея, свързана с останалата алейна мрежа на курорта. Целта е да се избегне създаването на повече от две кръстовища, достатъчно отдалечени в двата края, четириклонно при входа и триклонно при изхода в курорта.
Проектът предвижда система от пешеходни алеи с лента за велосипедно движение. Идеята е да се ограничи до голяма степен достъпът на автомобили на територията на курорта. Създават се два извънулични паркинга, съответно за 104 и 120 автомобила, разположени успоредно на четвъртокласния път, както и малки улични паркинги на подходящо подбрани за целта места по околовръстната алея. 

Зелената система
Съществуващата зелена система на курорта се характеризира с двете крайности: две изолирани и сравнително добре поддържани паркови зони в северната и южната част и хаотично разпръсната едроразмерна растителност в останалата част, с обширни незалесени площи. Съществуващата почти непроходима лонгозна гора източно от четвъртокласния път се предлага да се запази в максимална степен чрез саниране и прокарване на пешеходни пътеки за разходки. Целта е да се съхрани обитаващата я фауна.
Зоните за застрояване са разделени с такива за озеленяване, в които са проведени пешеходни алеи за връзка с централната част на курорта. Сградите са разположени така, че да не засягат едроразмерната растителност. Минералните каптажи и сондажни кладенци се оформят като паркови елементи - павилиони и беседки за отдих или като питейни павилиони. Съществуващото блато се предвижда да се оформи като езеро с водни атракции. От сериозна реконструкция се нуждае и коритото на Тунджа посредством система от прагове за създаване на завирени участъци. Целта е да не нарушава естествено създадената природна среда.
Проектът нормира устройството и режима на застрояване на урегулираните поземлени имоти. Предлага се запазване на собствеността върху земята, като се ограничи прехвърлянето й от държавна в частна собственост. Идеята е обектите, предвидени за застрояване, да се реализират изключително с отстъпено право на строеж. Целта е да се предотврати прекомерната урбанизация на курорта, за да не се повтарят грешките на строежите по черноморското ни крайбрежие, казва проектантът.
В рамките на дискусиите по време на Експертния съвет по устройство на територията стана ясно, че в курорт Сливенски минерални бани има необходимост от изграждане и на по-големи обекти с обслужващи дейности с цел привличане на крупен инвеститор. Целта е да се стимулира икономическото развитие на курорта.

Курортът Сливенски минерални бани, разположен в долината на река Тунджа, се е формирал още в древността, по времето на Римската империя около изворите на хипертермални минерални води с доказани лечебни свойства. В по-новата история основните постройки за балнеолечение са изградени в началото на миналия век и постепенно са придобили значение на място за отдих и за лечение на местното население, а с решение на Министерския съвет от 1967 г. - и като балнеолечебен курорт с национално значение. За част от територията на комплекса, разположена южно от главен път II-66 Бургас - София през 1970 г. е одобрен от МСА застроителен и регулационен план. През 80-те години на миналия век е разработен проект за актуализация на действащия подробен устройствен план, по който не са провеждани предвидените по тогавашното законодателство процедури по одобряването му. Повечето от съществуващите постройки и паркът западно от пътя за Ковачите са изградени в средата на миналия век и вече са доста занемарени. По данни от 1995 г. наличната леглова база разполага с 640 места. Основните сгради с обслужващо предназначение - ресторант, търговски обекти, лятно кино, не се експлоатират, а техните функции са поети от неугледни и зле поддържани временни преместваеми обекти, разположени хаотично около функциониращите в момента сгради. Останките от турска баня, датирана около началото на XIX век, не фигурират в списъците за декларирани или обявени архитектурни паметници на културата на НИПК.