Архитектурни, конструктивни, инженерни и технологични особености при реализацията на високи сгради бяха дискутирани по време на първия панел на конференцията Building Innovation Forum в Sofia Event Center на 27 септември. Специален гост е Стив Уотс - председател на Council on Tall Buildings and Urban Habitat. Неговата ключова презентация беше последвана от дискусия с участието на арх. Ангел Захариев, управител на АиА Архитекти, инж. Борис Първанов, управител на Структо, инж. Венета Новакова, председател на Асоциация за фасаден инженеринг. Модератор на панела бе арх. Мануела Белова, представител на Council on Tall Buildings and Urban Habitat.

Високите сгради бяха противоречив и дискусионен въпрос за Лондон,
където традиционното застрояване е ниско. Всичко започва още с плана за развитие на града на първия кмет на британската столица Кен Ливингстън. Дори изграждането на "Краставицата" в началото не е се приема, а ЮНЕСКО заплашва със загуба на статута на исторически райони. В момента сградата е символ на града и дори не се вижда от околната по-висока застройка. Регулацията е причина за много от решенията на силуета на градския силует на Лондон. По същия начин и "Стъклото" (The Shard) също беше много обсъждана, по нея съм работил повече от десет години и много я обичам. Тя е много добре свързана с града със станция на метрото и достъпът е много удобен. Често инвеститорите и градовете търсят образ, който да стане символ на града. Изборът на формата е особено важен при избора на концепцията на сградата, коментира Стив Уотс като даде пример със "Стъклото", при която екзоскелетът осигурява етажни плочи без колони. Един от проектите, по които работи в момента Стив Уотс, са 22 Bishop's Gate, размразен след дълги години престой поради високата първоначална цена и стартирал след препроектиране с 30% по-малка стойност.

В строителството основните фактори са бързина, качество и цена. Основната грижа при високите сгради са бъдещите разходи в сравнение със строителните разходи. Ключова роля има усещането за сградата и здравословната среда, миксът от услуги - ресторанти, спа и други. Все по-важна е дигиталната инфраструктура. Свързването на сградите със стъклените мостове е нова тенденция. Сред трендовете са още модулност, все по-засилено използване на дървото, нови технологии при асансьорите, озеленяване по фасадите.

Високите сгради могат да бъдат много по-скъпи от ниските, но не е задължително,
границите варират широко. Ако поставите скъпа фасада - това увеличава например с 20% разхода. Времето за реализацията на проекта също е определящо предвид развитието на пазара, коментира Стив Уотс.
Проектирането на висока сграда е по-скъпо в началото, но после спестява разходи при строителството, особено предвид икономията от мащаба. В България срокът за строителството не може да бъде по-малък от 3 години и да продължи стандартно до 5 години, за което време много фактори могат да се променят - както технологични, така и пазарни. Затова е важно те да се проектират на възможно най-високите технологии към момента, защото след реализацията те може да се окажат остарели, изтъкна арх. Ангел Захариев. Внимателното изследване на потенциала на локацията, на даденостите природни и градски, на възприятията, която е особено важно при високите сгради, при които се забелязват различти елементи. Нека да мислим какво можем да дадем на града с нашите високи сгради, а не какво може да ни даде градът, призова арх. Захариев.

Според инж. Борис Първанов при конструктивната част при една висока сграда има необходимост от по-високи класове на бетона. В България се използват бетони от порядъка на С 50-60, което води до преразход да бетон в сравнение с необходимите над С 100 при високи сгради. В София фундирането също създава предизвикателства - до момента в сгради като Капитал Форт, Скай Форт, Златен век с около 30 плочи налага използването на пилоти, което оскъпява конструктивното укрепване с около 5% или около с 1-2% общата цена. При армировките преразходът на стомана е около 30%, генериран основно от вертикалните елементи. Сумарно преразходът на конструкцията на една висока сграда е около 20-25% в зависимост от наличието на пилотно фундиране, или 10% за цялата сграда. Трудът на работниците скочи двойно от известно време, затова се търсят иновативни и технологични решения с по-малко човешки труд.

При иконични сгради със специални изисквания към фасадите нейната стойност може да стигне до 20% от общата стойност, потвърди инж. Венета Новакова. Съветът ни към инвеститора - да събере екипа по фасадния инженеринг, да му се довери и да започне работа навреме, защото проектирането изисква време, заяви инж. Венета Новакова. Възможно е фасадната обвивка да бъде остаряла при завършване на проекта, затова трябва да се работи на ръба на технологичните иновации. Повече средства, отделени за проектиране, и предвиждане на бъдещите предизвикателства, ще спестят грешки, забавяне и пари по време на строителството. Енергоефективността в България не е чак такъв голям фактор поради ниската цена на електроенергията. Изоставаме в използването на дневната светлина и не я ценим достатъчно, можем да вземем пример от скандинавските страни наред с прилагане на добрата слънцезащита.

Най-подходящите локации
Една висока сграда винаги има повече обитатели - при стандартна плоча от 1500 кв. м и 3000 обитатели на една висока сграда е много важно тя да бъде добре осигурена транспортно, затова логичното място е около големите булеварди и наличие на градски транспорт. Изискванията за паркиране са различни - в зависимост от профила на служителите, ниско- или високоплатени. При високи сгради в центъра има проблем с унищожаването на историческата среда, периферията на центъра и конкретни зони извън него са особено подходящи за високи сгради. В София започват да се оформят няколко зони с подходящи параметри за високи сгради - Цариградско шосе, бул. България, бул. Г.М. Димитров и Драган Цанков, зоната около Хладилника. Могат да се оформят и нови зони, но след обмислени инвестиции, изтъкна арх. Ангел Захариев.

Новите световни тенденции са свързани с полицентричния град - Канари Уорф, Bishop's Gate, с интеграция на други функции като жилищна, хотелска, офисна части както в рамките на района, така и в една сграда.

Все по-актуално е проектирането user oriented в отговор на нуждите на потребителите. Офисите в днешно време са съвсем различни в сравнение с преди 20 години. Все повече устройства не са само в офиса, част от модерните устройства вече са извън офиса, а комуникацията става вертикална и хоризонтална, затова миксът от функции вече е задължителен.

Градовете и високите сгради имат нужда едни от други, като градът трябва да осигури необходимата инфраструктура. Един пример е висока сграда в Богота с шест подземни нива за 1500 автомобила, което само за себе си отне 2 години. В Лондон при 22 Bishop's Gate строим 2000 паркоместа за велосипеди - това е изместването на фокуса, обърна внимание Стив Уотс.

Конструкции и кодове
Първите по-високи сгради отпреди десетина години бяха Сити Тауър на пл. Македония и Капитал Форт в София. Тогава се проектираше само по българските норми, нямаше европейките приложение, които обаче са предназначени основно за сгради до 8-10 етажа. След 2012 г. вече официално може да се използва Еврокод за проектиране на всякакъв тип сгради. Една сграда, проектирана по Еврокод, е по-евтина. Тя трябва да бъде еластична и да няма забележими промени след едно сериозно земетресение. По Еврокод осигуряваме сградите за почти два пъти по-голяма интензивност на въздействието от предвидимото, каза още инж. Първанов. Спокойни сме, че за високите сгради Еврокод е достатъчно сигурен, макар че се налагат частични реконфигурации за по-високите етажи. При височина над 200 метра вятърът се превръща във все по-сериозен фактор и решенията се променят.