Четете в брой 6 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ

Ваше преосвещенство, поздравяваме ви със завършването на първия в новата история на България катедрален храм в Ловеч!
- Искам да благодаря на дарителите на църквата и на всички, които се трудиха за осъществяването на проекта, пожелавам Божие благословение и преуспяване! Нека в България да намираме пътища и да общуваме хора с различно образование, но с желание за духовност и духовно възраждане!

От 91 години в България не е строен нов катедрален храм, как се роди идеята?
- В началото на XX век в Ловеч е имало движение за християнски храм в центъра на града, през 90-те години идеята отново започва да се обсъжда. Аз съм митрополит на Ловчанската епархия от 2001 г. Тогава вече имаше подадени в общината молба за продажба на място в центъра за тази цел. Още тогава дойдоха при мен общински съветници и ме питат: давам ли гаранция, че ако ни продадат това място, върху него ще бъде построен храм и нищо друго. Аз им гарантирах. През 2005 г. беше положен основният камък. Преди две години и половина осветихме долния храм "Въведение Богородично" със салон за 300 души за тържества, лекции и концерти, зала за неделно училище, кът за деца и единствен в България баптистерий за кръщаване на възрастни. Дванадесет години по-късно през април т.г. осветихме основния храм. Централният престол е на светите братя Кирил и Методий, които градът особено почита, другите два са на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски. Дванадесет години за такъв храм въобще не е много - храмът във Видин е строен 39 години, във Варна - 41 години. Сега продължаваме украсяването с прекрасни иконописи - произведения на изкуството.

Как беше избран и реализиран този проект?
- Искахме да направим нещо реално и много красиво. Храмът е произведение на изкуството, на архитектурата, на дърворезбата - красотата ще спаси света, тя носи радост, успокоение и надежда. Той ще остане за поколенията, които да славят Господа, да намират радост и духовна опора при трудностите в живота.
Схийеромонах Роман от един светогорски манастир направи много добър идеен проект, арх. Цветана Ковачева изработи като дарения архитектурния проект. След това започнахме да търсим дарители. Като купувахме мястото, си мислех, че аз ще го закупя, а митрополитът след мен ще го строи, защото времената на 90-те години бяха трудни, градът не е богат.
Всички строителни етапи минаха през мен. Работим с отлични специалисти, за да имаме най-добър резултат, но когато трябваше да се вземе решение за конкретен детайл, винаги бях там. Това беше моят живот през тези години.
 
Разкажете ни за иконописването?
- Ръководителят на групата по изографисването Владимир Аврамов е доцент във Великотърновския университет, един от най-добрите зографи в България, който познава всички канони на православната иконопис. В една икона най-важното е лицето на светеца, което придава жизненост и дълбочина на цялата фигура. Майсторите на иконостаса и дърворезбата също са едни от най-добрите в България.
Изографисването се извършва по правилата на православието. На най-високото място на купола е изобразен Исус Христос като глава на църквата, след него на олтара достойно място се отдава на Света Богородица, след това са композиции - Възкресение Христово, Преображение, Рождество Христово, Рождество на Света Богородица, Тайната вечеря, образи на светци. На централния иконостас са най-известните в православието светци, южният иконостас на свети Иван Рилски е най-вече с български светии, а в северния иконостас са по-съвременни светци - от XVIII-XIX век.
 
Вие сте инженер по образование, а от 2013 г. сте почетен член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране?
- Когато човек завърши една специалност, тя оставя отпечатък в характера му. Често хората казват за някого - той е инженер, значи е умен човек. Където и да съм бил, постоянно съм строил и съм ремонтирал. Това, което върша, не противоречи на това, което съм завършил, защото ние строим веществено, но строим и духовно.
Завърших задочно през 1977 г., като от 1973 г. вече живеех в клисурския манастир "Св. Петка" край Банкя. Чудо беше, че успях да завърша, защото се преминаваше към задочно обучение само ако работиш по специалността, на мен ректорът ми разреши.
Моят баща и неговите родители са строители - трънчани, така че тази професия ми беше близка от малък, имах желание да бъда строител и да градя сгради, пътища. Като навлязох дълбоко във вярата, реших, че пътят ще бъде духовността, а освен това през целия си живот съм строил и възстановявал и наученото ми е помагало, давало ми е логика, което ми е много полезно и като духовен човек.
 
Какви трябва да бъдат българските инженери?
- Много добри специалисти и честни хора, което невинаги се среща в един човек. Мога да ги посъветвам да подражават на наши велики строители като майстор Колю Фичето - пример за българските проектанти и инженери като човек без образование, с талант, любов към родината и честен, с истинска вяра в бога, която му е давала сили и е оставила ненадминати шедьоври по нашите земи.
 
Вашето послание към съвременните строители?
- Когато се прави нещо с любов и желание за хората, за които го правиш, и се молиш Господ да те вразуми как да постъпиш, в крайна сметка ще се получи нещо хубаво за радост на хората. Така сме се старали да работим.
 
Какво бихте посъветвали държавните и местните ръководители?
- Да работят така, че хората да ги помнят и имената им да останат и да се споменават вечно, а това става, когато човек работи честно и всеотдайно в полза на хората. Благодарение на православието България се е съхранила през вековете!
 
Как се опазват и съхраняват църквите и манастирите в Ловчанската епархия?
- В Ловчанската епархия има около 140 църкви и 12 манастира, много от тях имат нужда от сериозен ремонт. Програмата за развитие на селските райони помага сериозно за възстановяването на някои от тях, за други средства идват от държавата и частни дарители.
 
Какъв е пътят за откъсване от духовната суета за възстановяване на ценностите в обществото?
- Българите имат огромна нужда от духовна просвета. Те в основна линия са запазили своето чисто отношение към вярата. Важен е духовният стълб, но затова е необходимо още децата да се възпитават. Ако едно дете се гради от малко, от него ще стане добър специалист, добър инженер. Изпуснахме цяло поколение, отнякъде трябва да се започне. Трябва да започнем и с тях, и с възрастните, но най-лесно се работи с едно дете, неговата душа е бял лист и за добро, и за лошо. После вече се придобиват навици и е по-трудно.