Четете в брой 6 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ

В самото сърце на Пловдив има район, който очарова с отминалата си красота и миризмата на тютюн – така нареченият Тютюнев град. Уникалните тютюневи складове, издигнати през 20-те години на XX век, сега са изоставени и много от тях са в изключително лошо състояние.
Проектът Residence Tobacco Factory засяга три от опожарените на 20.08.2016 г. знакови тютюневи складове – тези на Димитър Кудоглу (емблематичен търговец на тютюн и дарител на града). Те се намират на ъгъла на ул. "Иван Вазов" с ул. "Капитан Андреев" 2 и с ул. "Екзарх Йосиф" и са паметници на културата. Собственик на складовете е фирма Р.И.П.А., която се представлява от бившия почетен консул на Италия в Пловдив Пиетро Луиджи Гиа.

В края на юни 2017 г. съгласно заповедта на Министерството на културата се извърши укрепване на сградите със защитна метална конструкция около външните стени.
Втората стъпка е на базата на анализ и оценка на запазените части на сградите, подготовка на идеен архитектурен проект. Той включва консервация, реставрация и адаптация на фасадите на бившите четириетажни тютюневи складове и реконструкцията им в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи. Проектът е изготвен от арх. Раймондо Флакомио от "Панидея" и арх. Радка Стефанова, която има опит с реставрацията на бившия Нармаг с разкрита археология от римския стадион на Филипопол.

Основната цел на проекта е баланс между фасадите на бившите тютюневи складове, които ще бъдат консервирани, реставрирани и реконструирани, и единна композиция между съществуващите складове 1 и 2 и склад номер 3. За целта вертикалното членение на фасадите на склад 3 се засилва с отваряне на вертикални витрини, вградени в съществуващите щукатурни рамки, с което фасадите на склад 3 ще придобият почти равностойна роля в цялостната композиция.
Трите бивши тютюневи складове се обединяват в една нова сграда с четири основни стълбища плюс едно допълнително от сутерените до партера. Основните входове се изграждат в зоните между запазващите се фасади. Входът откъм "Капитан Андреев" е между двете фасади по улицата, входът откъм "Иван Вазов" също е между двете фасади. Откъм "Екзарх Йосиф" има два входа за жилищната част на сградата, оформени като две витрини в старата фасада. Откъм "Г.М.Димитров" е автомобилният подход за подземните гаражи. Като транспортно комуникационен вход-изход мястото е избрано с цел да не се натоварват транспортно останалите околовръстни улици, част от които в бъдеще ще се трансформират в пешеходни пространства. Рампите за подземните гаражи са двупосочни (вход и изход на едно място). Паркирането на автомобилите ще става на двете подземни нива.

Проектното решение на бъдещата сграда не търси максимално РЗП, дори разгънатата площ е намалена поради изместване на плочите във вертикала (жилищните етажи не са със стандартна височина), като съвпадат в голяма степен с плътните части на съществуващите фасади без конфликт между новопроектираните плочи и съществуващите прозорци. Приоритет е запазване на отворите и прозорците с безспорна архитектурно-художествена стойност. С цел запазване на историческите ценности на фасадите някои от етажите са с голяма светла височина.

Подчертаването на историческите фасади е заложено в одобрения РУП и в идейния проект, като входовете на бъдещата сграда са отдръпнати назад от строителната регулационна линия на старите фасади. Надстройката също е отдръпната назад терасовидно.
Бившата функция не отговаря изцяло на стилистиката и орнаментиката на оригиналните фасади, но след преустройството на сградите в жилищни фасади-функция ще бъдат в унисон като жест на уважение към автора на оригиналния проект на арх. Камен Петков.
Новата функция включва магазини на партера, апартаменти по останалите етажи и два подземни етажа с паркоместа. Партерният етаж предполага витрини максимално близо до нивото на тротоара, без стълби. Жилищата трябва да получат достатъчна осветеност с вътрешни атриуми и сервитути от санитарно-хигиенни изисквания по ЗУТ. Отварянето на фасадите на партера и по четирите фасади възстановява връзката с околната пешеходна среда и заобикалящите улици (ул. "Иван Вазов" в бъдеще ще бъде изменена в пешеходна зона).

Надстрояването по РУП е отдръпнато навътре с 8.25 м от югозападната фасада, с 3.00 м откъм "Иван Вазов", с 4.50 м откъм "Капитан Андреев". Разстоянието през улица до надстройките е 20.00 м. Надстройката на сградата ще бъде затворена изцяло с окачена фасада от прозрачно неутрално стъкло пред плочите - същото, както и прозорците по историческите фасади. По този начин терасовидните етажи ще имат голяма панорамна гледка към околностите, градската градина и пловдивските тепета - емблема на града. Отдръпванията на надстрояването дават възможност за големи покривни озеленени тераси. Парапетите пред терасите са зидове с отвори на запазените фасади и винаги ще напомнят на обитателите за старите тютюневи складове и ще създават ново възприемане на сградата.
По проби от мазилките ще бъдат възстановени оригиналните цветове на фасадите по ул. "Екзарх Йосиф" и ул. "Иван Вазов".

Арх. Раймондо Флакомио: За успешното възстановяване на паметници на културата в България е нужен диалог
Запазването и възстановяването на паметниците на културата в България е истинско предизвикателство, като проблемите могат да бъдат решени само чрез диалог между всички участници в процеса - архитектите с визия за развитие на историческата сграда съобразно духа на мястото (Genius Locie), властите, задължени да балансират между максималното ограничаване на намесата и целесъобразното възстановяване, и инвеститорите, които търсят една работеща инвестиция. В този диалог от ключова важност е да запазим в максимална степен културния принос на сградата. Необходимо е да бъдат съхранени и възстановени всички елементи с културна стойност, в същото време архитектът трябва да има право да взема решения, защото е трудно всички ситуации да бъдат описани, кодифицирани и нормативно определени до най-малкия детайл. ЗУТ или някоя наредба не може да се прилагат буквално  -  например: ако няколко паркоместа не достигат, не може ли да се направи компромис?
Старата функция на тютюневия склад на ул. "Иван Вазов", "Капитан Андреев" и "Екзарх Йосиф" в Пловдив беше индустриална, скрита зад едно изключително успешно решение на типична градска сценография в самия център на Пловдив. Дискусии по този проект започнахме още през 2009 г., когато имаше тенденция и желание за създаване на търговски площи и молове. По-късно трендът се измени и по-типични за градска среда функции станаха предпочитани - търговска функция на партера и първия етаж, жилища отгоре. Сградата ще бъде надстроена съгласно одобрен РУП, ПУП от Националния институт за недвижимото културно наследство, повторно съгласуван с община Пловдив проект и ще завършва с озеленени тераси. Не може да се направи голяма инвестиция в центъра на Пловдив без решаване на паркирането, за целта са предвидени два подземни етажа.

Като архитект, който работи в България от години, предложих максимално усвояване и обем на площите. Собствениците обаче са италианци и не разсъждават точно по този начин. В сграда на толкова оживена улица като "Иван Вазов" не е добре търговското ниво да е полусутерен, затова се взе решение в полза на просторен и с много голяма височина търговски партер. Едно красиво и функционално решение, сериозно натоварващо инвеститора, който демонстрира голямо уважение към проекта, като в резултат на това ще загуби около 2500 кв.м площ.
Проектът е внесен за съгласуване в НИНКН на 10 юли и още очаква становище, въпреки че официалният срок за отговор е между 2 и 4 месеца.
Необходимият диалог по темата, за който стана дума, особено предвид предстоящото домакинство на Пловдив като Столица на културата през 2019 г., засяга по-кратките срокове и по-тесен професионален диалог за вземане на решения и препоръки към проекта, за да се преминава по-бързо на следващи етапи. Много важно е институциите да разберат, че и от тях зависят икономическите и техническите темпове на строителство, което е от полза за инвеститори, бъдещи обитатели и за градската среда.
Такъв диалог вече се състоя на обекта "Тютюневи складове", където ние като основни проектанти с арх. Рада Стефанова и конструктора инж. Георги Колчаков проведохме дискусия с 30-ина работещи колеги архитекти, участници в специален курс по проектиране на сгради - паметници на културата в България.
 
Арх. Радка Стефанова, проектант: Трябва да се положат максимални усилия за възстановяване на изгорелите складове и запазване на тяхното въздействие върху цялостния ансамбъл

Комплексът на тютюневите складове се създава в периода 1920-1936г. в близост с Централната жп гара. Сградите в кв. 156 , ЦГЧ - Пловдив са по проект на изтъкнатия пловдивски архитект - арх. Камен Петков, представител на австрийската школа. Независимо от производственото им предназначение, те са в пълна хармония със съществуващите в непосредствена близост жилищни и обществени сгради и са неотменима част от характера на тази централна зона на града, и на улица "Иван Вазов". През двадесетте и тридесетте години на XX век те са внесли един по-различен мащаб и са уедрили обемно-пространствената структура на улицата, но пластичното третиране на фасадите е в съзвучие с околното застрояване.
Понастоящем улица "Иван Вазов" е с относително добре запазено автентично въздействие и е съставен елемент от  историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив"
В архитектурно-художествено и пластично отношение по-значимата и интересна сграда е тази по ул. "Капитан Андреев", в североизточната част на кв.156. В стилово отношение тук преобладава еклектиката – неокласицизъм, необарок, неоромантизъм, смесени форми. В отделни елементи, фрагменти и детайли от декорацията й се чувства сецесиона.
За щастие, сградите са подробно заснети през 2008 г. и сега разполагаме сбогата архитектурно-строителна и фото информация.
При пожара през 2016 г. са изгорели дървената конструкция, дървените и металните елементи, и сериозно е повредена орнаментиката на сградите - орнаментите над прозорците, по корниза, фронтона. Сегашното им състояние беше обследвано и анализирано. Взеха се проби от всички останали елементи.
Трябва да се положат максимални усилия за възстановяване на изгорелите складове и запазване на тяхното въздействие върху цялостния ансъмбъл.
Един от основните проблеми в работата със сгради – паметници на културата е новият им живот . За да се поддържат, сградите трябва да живеят, да се намери баланса между историческата стойност, интереса на собственика и живота на населеното място. Реалната експлоатация на една сграда е съчетание на идеите на проектанта с опита, желанието и възможностите на собствениците.
 
Инж. Георги Колчаков, конструктор: Всеки участник усеща своята лична отговорност за запазване на стойностните елементи на проекта

Всеки участник в такива инвестиционни проекти за възстановяване на историческа сграда усеща своята лична отговорност за запазване на стойностните елементи на проекта. Познавам оригиналната конструкция на складовете, която е изключително красива, но абсолютно неизползваема за някаква модерна функция, с много дървени колони 30х30 см.
След инцидента с пожара трябва да бъдат положени усилия останалото да бъде запазено в максимална степен като отвън сградата не трябва да бъде променяна. До момента е извършено укрепване от външната страна, така че отвътре да може да се работи и поради трудните геоложки условия най-напред основите да бъдат укрепени с шлицови стени.
Голямото предизвикателство при такъв тип проекти е фактът, че фасадите са тухлени без укрепване срещу хоризонтални въздействия, което ги прави уязвими. В тези случаи укрепването се извършва с бетонни колони. Трудно е да се запази външният вид на фасадата и в същото време да се добавят конструктивни елементи. Най-добре е да се прокопаят шлицове в стените и да се създаде връзка между старата много здрава тухлена зидария и новия бетонов елемент, който навлиза частично в тухлената зидария, захваща се с дюбели и създава една съвсем нова структура.