Четете в новия брой 6 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ

Ловчанският катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий" е достижение на съвременното църковно изкуство, съчетаващо църковния канон със съвременните техники. Той представлява трикорабна базилика на две нива с общо четири свети престола - три на горното и един на долното ниво. Централният престол на горното ниво е посветен на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, южният - на светителя Николай Мирликийски Чудотворец, а северният - на преподобния Йоан Рилски Чудотворец. Престолът на долното ниво е посветен на празника Въведение Богородично.

В сравнение с останалите катедрални храмове на територията на БПЦ това е най-големият по разгъната площ след патриаршеския катедрален храм "Св. Александър Невски" - 1700 кв.м. Следващият по големина е във Варна - "Св. Успение Богородично" - 1225 кв.м. Останалите катедрални храмове имат разгъната площ под 1000 кв.м - "Св. Димитрий Солунски", Видин - 880 кв.м, "Св. Успение Богородично", Пазарджик - 874 кв.м, "Св. св. Кирил и Методий", Бургас - 672 кв.м, "Св. Димитрий Солунски", Стара Загора - 612 кв.м, "Св. 12 апостоли", Враца - 600 кв.м, "Св. Успение Богородично", Пловдив - 544 кв.м.
Катедралите са главните храмове на епархийските архиереи, където се намира тяхната катедра и най-често извършват празничните богослужения, място за ръкоположение на свещенослужителите и за всеобщо събиране в празничните дни. Във всяка епархия може да има само един катедрален храм.

Катедралните храмове най-често се отличават с мащабност и богата украса. Важна характеристика е наличието на синтрон в олтара - възвишение с място за сядане на архиерея в центъра - катедра - и места за сядане на служещите заедно с него от двете страни на архиерейското място. Друга особеност е наличието на повече от един свети престол - в България най-често три. Някои катедрални храмове са двуетажни с крипта.

Първите катедрални храмове са от IV в. на териториите на Близкия и Средния изток и на Балканския полуостров, включително на територията на България. В годините след приемането на християнството в България се строят катедрални храмове - Голямата базилика в Плиска, "Св. Ахилий" и "Св. София" в Македония. От средата на XVIII в. се активизира възстановяването и изграждането на нови катедрални храмове, от които само седем към момента са катедрални: "Св. Троица" в Русе, "Св. Димитрий Солунски" - Сливен, "Рождество Богородично" - В. Търново, "Успение Богородично" - Пловдив, "Св. апостоли Петър и Павел" - Силистра, "Св. Димитрий Солунски" - Ст. Загора, "Св. Неделя" - София.

След Освобождението Българската православна църква поканва водещи руски творци в областта на православната архитектура и изкуство за изграждане на катедрални храмове в София - "Св. Александър Невски", 1912 г., осветен през 1924 г. заради войните, "Успение Богородично", Варна, 1886 г., осветен 1919 г. В този период са построени още 7 и възстановени 3 катедрални храмове: "Света Троица" - Плевен, 1898 г., "Св. 12 апостоли" - Варна, 1898 г., "Св. Николай Чудотворец" - Мелник, възстановен 1900 г., "Св. св. Кирил и Методий" - Бургас, 1907 г., "Св. св. Кирил и Методий и св. Илия" - Гоце Делчев, 1907 г., "Св. Димитрий Солунски" - Видин, 1900 г., "Св. Неделя" - София, възстановен 1933 г., "Св. вмчк. Мина" - Кюстендил, 1934 г., "Рождество Богородично" - Велико Търново, възстановен 1934 г. Към момента катедралните ни храмове са 15 - колкото са епархиите на БПЦ, плюс патриаршеският катедрален храм "Св. Александър Невски".