Възможностите за цялостно ремонтиране на сградата на Военен клуб – Пловдив и промяна на облика й като институция, запазила емблематичната си стойност през годините като средище на градския културен живот, обсъдиха на работна среща областният управител Здравко Димитров, началникът на Гарнизон Пловдив – бригаден генерал Явор Матеев и и министърът на отбраната – г-н Красимир Каракачанов. Идеята е да се създаде инициативен комитет, който ще има за цел да съдейства за реализиране на идеята за цялостно възстановяване на старинното здание, строено преди близо 110 години.

На срещата присъствахаоще Стефан Шивачев –  директор на Регионален исторически музей в град Пловдив, полковник Стефан Карагегов – началник на Военно окръжие – Пловдив, Георги Стефанов – главен експерт във Военен клуб – Пловдив, както и представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните на България – гр. Пловдив.

Строителството на Военният клуб в Пловдив започва през 1906 г. и завършва през 1908 г. През 1923 г. в сградата възниква пожар, който основно засяга покривната конструкция, включваща три броя кули. След пожара е извършен ремонт, при който две от кулите са отстранени. Вследствие на две земетресения голяма част от покрива е разрушен и от 1929 г. със средствата на държавата Военния клуб е възстановен в сегашния си вид.

Сградата се намира на централния площад на Пловдив, и попада в обхвата на територия с културно- историческо наследство, със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, което още повече налага реставрирането й и превръщането й в предпочитано място за провеждане на различни мероприятия от национален и международен характер, като концерти, фестивали, театри и други. 

Областният управител Здравко Димитров изрази готовността на областната администрация на град Пловдив да окаже съдействие и да се включи активно при ремонтирането на сградата. Той предложи да се създаде инициативен комитет, който пряко да се ангажира с реставрирането на Военния клуб, и постави въпроса за необходимостта от извършване на архитектурно заснемане, конструктивно обследване и изготвяне на техническо задание с количествено-стойностна сметка.