Търсенето на природен газ в Югоизточна Европа ще продължи да нараства. Дори и при най-агресивния сценарий за декарбонизация, търсенето на природен газ се очаква да се повиши със 7 процента до 2035 г.
Това заяви старши адвокатът в Wolf Theiss Катерина Новакова на конференцията "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017" на Градът Мадиа Груп на 15 юни, позовавайки се на прогноза на четири от основните сценарии за търсенето на природен газ, на които се базира и ENTSOG (Европейска мрежа на операторите на преносните газови системи).

Проектите, върху които се съсредоточава Европейският съюз са четири, като с най-голяма подкрепа на този етап се ползва проектът "Южен газов коридор". Към проекти, свързани с него е насочена и най-голяма част от финансирането.
Два от най-големите проекти са насочени към региона на Югоизточна Европа и в частност касаят България. И двата проекта – за газопровода Eastring и BRUA, касаят конкретно България. Предвижда се те да влязат в експлоатация през 2019 г., тоест това се очертава като година, в която ще бъдат реализирани големите газови връзки в региона, обясни Новакова.

Eastring доскоро не се ползваше с голям интерес, но през февруари 2017 г. той бе включен в проектите, които ще получат финансиране през тази година.

Предвижда се по Eastring да се пренася природен газ в обем от 20 до 40 млрд. куб м, като по него може да се осъществи и реверсивна връзка. Той е алтернатива на украинския транзит на природен газ и има претенции за пълно финансиране от Европейския съюз.

Вторият проект с голяма подкрепа е за газопровода BRUA.

Той набра скорост през последните месеци, припомни Новакова. В рамките на проекта се предвижда изграждане на нов интерконектор с Румъния. Основно проектът е свързан с усвояване на новите газови находища в Румъния и предвижда връзка с Австрия (газов хъб Баумгартен). Значимостта му от тази гледна точка се оценява положително от ЕК и за последните 6 месеца той се разви много бързо, уточни Новакова. Пускът на BRUA е предвиден за 2019 - 2020 г. и вече получи финансиране от Европейската инвестиционна банка, като се наблюдава силно желание за бързата му реализация, допълни адвокат Новакова.

В коментар дали инвестициите са обосновани икономически и дали толкова разискваните проекти ще се случат, тя обясни, че процесът е в зависимост от финансовата политика на Европа от една страна и процентния дял на LNG доставките, а от друга – от обема на транзитирания природен газ през Украйна. Двата проекта - Eastring и BRUA предполагат рентабилност. Рентабилност се очаква и за други проекти със старт в Югоизточна Европа, обясни Новакова, като допълни, че се предвижда и въвеждане на нови европейски регламент и, касаещи солидарността и сигурността на газовите доставки.

Газопроводът Eastring не е непознат за България. В рамките на газова конференция през миналата година България и Словакия сключиха меморандум за разбирателство.
Eastring е проект за свързване на газопреносните системи на Словакия, Чехия, Украйна, Унгария, Румъния и България. По този начин ще се изгради коридор за ефективен пренос за диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ в региона.

Румънската компания Transgaz съобщи през месец май, че се надява строителството на газопровода BRUA (България-Румъния-Унгария-Австрия) да стартира през ноември тази година. Дължината на газопровода през Румъния е 529 км, а ЕБВР е готова да участва с финансиране на проекта.