Брой 1 на сп. ГРАДЪТ

Как ще изглежда София през 2050 година? На този въпрос потърсиха отговор експерти и граждани в поредица от срещи, посветени на създаването на дългосрочна визия за развитието на София. Решението за изработването на документа бе взето миналата година от Столичния общински съвет. Главният архитект Здравко Здравков създаде координационна група под ръководството на арх. Любомир Георгиев, която да състави методика за изработването на документа. В нея участват Христо Харлов, който е бивш главен архитект на Горна Оряховица, урбанистът Магдалена Кирчева, която се занимава с темата зелени системи и екология, софтуерният инженер от SoftUni Ангел Георгиев и социологът Божидар Иванов, който прави градски изследвания.

Задачата на координационната група бе да организира поредица от срещи с експерти и граждани, на които да бъдат очертани приоритетите за развитието на София. Както и да събере възможно най-много информация за града - статистики, стратегии и документи за градско развитие, на базата на които да бъде изработена новата визия.

В рамките на инициативата бе проведена онлайн анкета, която да даде отговор на въпроса "Кои са най-големите предизвикателства пред развитието на града". Ето и трите отговора, получили най-голяма подкрепа в допитването:
- екологичното състояние на София – въздух, отпадъци и др.
- планирането и развитие на града – застрояване, териториално разширение и т.н.
- придвижването в града – достъпност, инфраструктура и превозни средства.

В края на януари въз основа на проведените обществени обсъждания и проучвания координационната група създаде методически насоки за изработването на бъдещата визия. След приемането им от Столичния общински съвет ще започне и изготвянето на самата визия. Според експертите, подготвили методиката, ефектите от реализацията на визията ще бъдат следните:
- директното въздействие върху различните аспекти от градската среда като последствия от действията на различните участници;
- критична ревизия на ОУП. Освен възможност за преосмисляне на устройствената концепция на плана визията следва да спомогне за качествена промяна в начина, по който бива съставян и изменян ОУП;
- ревизия на съществуващи данни и информационни масиви, потенциал за нови, както и стимул за създаването на единна система за тяхното управление и съхранение;
- координирано стратегическо планиране и пряко въздействие върху принципите на планиране, управление и развитие на София и крайградските територии като споделен, справедлив и прозрачен процес;
- активиране на потенциалните сфери на влияние с цел разширяване на възможни нови териториални, икономически и социални взаимодействия в национален, регионален, европейски и дори в световен мащаб.

Главният архитект на София Здравко Здравков:
Визията за развитието на София трябва да е готова до есента

През миналата година Столичният общински съвет взе решение, с което възложи на главния архитект да изготви планов документ, наречен "Визия за развитие на София". Той трябва да бъде различен от действащия Общ устройствен план на града, от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, както и от всички планови документи, по които работим в момента. Визии за развитие имат много градове и столици в Европа, има добри примери, които сме проучили. Голямото ни желание е този документ да бъде възприет и от политическото ръководство на града, за да може той да се превърне в стратегия за развитието на София в следващите 20-30, а защо не и повече години.
Работата по изготвянето на визията е изключително интересна, като предизвикателството е огромно, защото такъв документ не е правен досега. Възложих създаването му на координационен екип с ръководител арх. Любомир Георгиев, който съвместно с екипи от НАГ да подготвят цялата конструкция, по която да организираме срещите на експерти и граждани.
Целта е да говорим с различни хора – представители на професионалните организации, бизнеса, експерти, научни звена, и да усетим техните очаквания към създаването на визията, за да може да структурираме работата, да подготвим финансовите параметри и да ги предложим на Столичния общински съвет. Търсим широка публичност и масово участие на граждани в създаването на документа. Желанието ни е да чуем максимален брой хора, граждански сдружения и инициативни комитети, занимаващи се с проблемите на града. Визията за развитието на София трябва да бъде готова до есента.

Иван Велков, зам.-председател на Столичния общински съвет:
Голямото предизвикателство е да намерим това, което да ни отличи дори от най-добрите градове в света

От една година съм общински съветник, но повече от 20 години се занимавам професионално с проблемите на съвременните градове. Част от живота си прекарах в Далечния изток в годините, когато градовете там се променяха в рамките на месеци, след ясно поставени цели и визии за развитието на отделните им райони. Буквално пред очите ми в рамките на една-две години от мръсни и западащи квартали се раждаше нещо по-красиво и в същото време много функционално и работещо. Когато преди 15 години се върнах в България, вярвах, че и тук много бързо може да се случват подобни успешни примери на концентрирана енергия и градски ресурс, който може да променя облика на градовете ни.
Ние продължаваме вече толкова години да търсим решения, които в някаква степен да изравнят по критерии града ни с други европейски столици. И непрекъснато изоставаме. Големият проблем на София, освен очевидните - мръсния въздух, изпотрошените тротоари, хилядите паркирани автомобили, е това, че сме бавни. Бавно взимаме решения и бавно търсим вариант да изпреварим останалите. Липсва ни скоростта, с която да работим по тези въпроси.
Това градът да стане по-чист, по-подреден и по-приятен за живеене вече не е достатъчно да е цел, то е задължително условие. За мен голямото предизвикателство е да намерим нещо, което рязко да ни отличи от най-добрите градове в света. Защото, ако не си поставим по-амбициозна цел, бавното и постепенно отмятане на задължителните елементи от една програма за градско развитие, никога няма да ни позволи да кажем на младите хора: "Недейте да мислите за чужбина, и тук може да правите същото."
Ако говорим за София след 35 години, пазарът ни трябва да създаде съвсем други условия, които да карат и нас самите, и всички други да харесват София по конкретни, индивидуални и много приятни критерии.

Арх. Любомир Георгиев, ръководител на координационната група:
Това ще е визия на целия град

Започнахме методическата работа по изготвянето на визията за развитието на София на 5 декември миналата година. Основният принцип, по който се стремим да работим и който е възприет от Столичния общински съвет, е принципът на въвличането. Визията няма да е архитектурна, нито градоустройствена. Това ще е визия на целия град. Затова в създаването й е добре да участват максимален брой хора.
Първата задача на координационния екип бе да създаде публична база данни, която да е достъпна в интернет. В нея са събрани регистри и анализи на съществуващи планове и стратегии, изследвания и статии, свързани с града.
Проучихме различни платформи за привличане на експерти и много граждани в този процес. Организирахме срещи вътре в администрацията с Направление "Архитектура и градоустройство", ГИС - София, "Софпроект" и т.н. Направихме схема, която е публикувана в интернет и описва всички стъпки, които предприемаме.

Проф. д-р арх. Веселина Троева, изпълнителен директор на НЦТР:
Да се мисли какви стъпки ще се предприемат след изработването на визията

Защо винаги сме недоволни от реализацията на документите за градско развитие? Всички те имат разработени, приети и обсъдени визии, като всяка от тях надгражда следващата. Въпреки това резултатът не ни удовлетворява. Започвам да си мисля, че проблемът се крие в процеса на реализация на тези идеи. Затова трябва да се мисли какви стъпки ще се предприемат, след като се разработи един такъв дългосрочен документ, как ще се институционализира той.
Идея за нов подход например имаше при създаването на Националната концепция за пространствено развитие на страната с хоризонт 25 години. Целта бе тя да се превърне в задължителен документ, обединяващ в себе си всички секторни стратегии. Той отрежда на София значително, важно място в европейската мрежа от културни, икономически, образователни, финансови и иновативни центрове. Тази приемственост трябва да ни помогне да доразвием добрите идеи от това, което вече е изработено.
Иска ми се да видя по-ефективен и по-градивен диалог при създаването на визията. Радвам се, че в дискусиите участват много млади хора с иновативно мислене, част от които предвиждат промените, които трудно можем да предскажем сега. Те са свързани с икономиката, банковата система, технологиите, начина, по който ще се придвижваме и комуникираме. Те ще променят отношението ни към града и към обществото. Затова мисля, че е трудно да кажем точно какъв град искаме. Но ако се опрем на заложеното в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие – това трябва да бъде град на хората и град за хората, град на всички хора – на образованите и необразованите, на младите и на възрастните, на хората, които създават проблемите. Затова смятам, че хората са основният потенциал и предизвикателство на столичния град. Затова и към тях трябва да бъде обърнато нашето внимание. Тези хора, които живеят и работят тук, за които не знаем как през 2050 година ще се развличат, как ще се придвижват, как ще комуникират, но искаме да бъдат щастливи, които искат да участват в планирането на своя град. Всички те обаче трябва да обичат града си. И затова смятам, че най-кратката визия за града ни през 2050 година трябва да бъде София – обичан град.