До 11 септември 2001 светът уверено навлизаше в Глобализацията. Мечтаната панацея "свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги" разпалваше въображението на предприемчивите и чертаеше възход и просперитет.
Ударът срещу един от символите на свободния, преуспяващ свят – Световният Търговски Център в Ню Йорк, прекатури градените с десетилетия пъстри кубчета на химерата "мирен свят без войни". Отворената с трясък кутия на Пандора избълва събития, завинаги променили пулса на съвременността:
- войните в Залива, водени от международна коалиция, ръководена от САЩ срещу нахлуването на Ирак в Кувейт (1990 год.) и срещу Ирак (2003 год.) за свалянето авторитарния режим на Саддам Хюссеин /повод за невиждана агресия и причина за последвалото сваляне от власт на възлови светски режими в арабския свят/;
- финансовата и икономическа криза – 2008, /причинена от алчността и безотговорността на водещи кредитни институции/;
- проспиването и подценяването на Арабската пролет, плъзнала хибридно из Арабския свят: 2010 - Тунис; 2012 – Сирия, Либия, Йемен, Египет, Бахрейн, неподкрепена от европейските цивилизовани държави и взета под покровителство и на въоръжение от радикалния Ислям;
- катализатор на тези събития се оказаха двете неуспешни войни в Афганистан; първата, водена от СССР /дек. 1979–15 май 1989 – 15000 убити и 35000 ранени военнослужещи/, предизвикала ответното създаване на талибанските отряди; втората, водена от САЩ с коалиция /окт. 2001 – май 2014, с участието на 68000 военнослужещи/, дълго време въоръжавали талибаните, трансформирали се впоследствие в най-големия враг на Америка.

Хроника на терора
Резултатът не закъснява: засилването на терористичните атаки към светските общества по целия свят окървави Мадрид (Cercanias commuter train system of Madrid, март 2004 – 191 загинали, 1800 ранени), Лондон (a duble-decker bus + Russel Square Tube Station, 7 юли 2005 - 56 загинали, 700 ранени), Бостън (бостънският маратон /the 117th Boston’s marathon – 15 април 2013 - 3 загинали, 200 ранени), Париж (редакцията на "Charlie Hebdo", януари 2015 - 6 загинали; Stade de France + Bataclan theatre + terrasses de café + restaurants, 13 ноември 2015 - 137 загинали, 368 ранени); Брюксел (летище Zaventem + Maelbeck Мetro station, март 2016 - 35 загинали, 330 ранени)... списъкът, уви, остана отворен...
След 11 септември 2001 год. не само покрусена Америка, а политици, медии, общественост по света като един възкликнаха: "Светът не е вече същият!", но никой не можеше дори да прогнозира случващото се 10 години по-късно!
До емблематичните имена: Уудсток (Woodstock, 1969 – музикален фестивал, посетен от 400 000 души), карнавала в Бразилия (Brazilian carnival - Rio de Janeiro), карнавалите във Венеция (Carnivale di Venezia) и Памплона (Pamplona - Navarra,Spain), пътят на духовното пречистване Сантяго де Компостелло (Camino de Santiago de Compostella, Spain – the way of St James), олимпийските столици и култовите места на кинофестивалите, внезапно изригнаха пропитите с невинна кръв Мадридска гара, Лондонското метро, парижките кафенета и концертна зала Батаклан, летището в Брюксел и Европейската спирка на брюкселското метро, масовият растрел във Орландо, САЩ / събота, 11 юни 2016 - убити са 50 души в гей-клуб/, новият кървав атентат в Истамбул /летище "Кемал Ататюрк", 29 юни 2016 - 41 убити, 239 ранени/ и току що на 14 юли - денят на националния празник на Франция, в перлата на Лазурния бряг – празнуващата Ница, камикадзе-шофьор премаза с висока скорост празнуващото по булевард "La Promenade des Anglais"/Английската алея/ множество ликуващи на фона на фойер-верките хора – 84 загинали, сред тях 10 деца, 202 тежко ранени, 286 ранени и изписани. Дори хилядолетните руини на древна Палмира /Сирия/ станаха декор за масови екзекуции, като след това бяха изравнени със земята от вòйните на Ислямска държава ... Алеп, Диарбекир, Анкара, Багдад, ... списъкът остава отворен ...
И докато у нас засега всичко е спокойно, ние българите сме съпричастни на ставащото по света – почти 2 милиона от населението на малка България е вече интегрална част от глобалния свят - в градовете на Европа и Америка са нашите близки, деца, внуци, там ние пътуваме, работим, живеем...

Противоречия в урбанистичната теория – дойде ли времето за защита на градовете?
Новите тенденции в градското развитие досега бяха щастливо подчинени само на преосмислянето на свободното време, чрез нови качествени измерения – градският отдих, градското събитие, градските обществени изяви.
Що е то град-събитие? Това е новата пространствено-времева градска реалност – събитието, заемащо специфични отрязъци от време, когато се реализират определени масови прояви, позиционирани върху конкретни извадки от градската среда. Един съвременен градски театър владеещ магията на класическата драма – единство на време, място и действие!
Събитието (the event) и случката (happening) са две понятия, около които през последните 10-15 години гравитират всички престижни урбанистични конкурси на световната архитектура. Ние също се докоснахме до този творчески феномен преди година – конкурсът "Предизвикай София" като реплика на Блумбърг инициативата "Кметско предизвикателство" /International Competition "Mayors challenge", 2013-2014, Bloomberg Foundation/. Този конкурс събра в едно прекрасни идеи за бъдещото развитие на столицата ни като средище на обществени, културни, политически, спортни, масови изяви. Всички уважаващи себе си населени места в родината ни се надпреварват вече от години в търсене на автентичното събитие, разкриващо умело спецификата на селото, града, региона...!
Градското събитие стана новата форма за социална промяна. Хората, участващи в него се превръщат в основен градообразуващ елемент. "Точковите" и "линеарни" събития са стимул за градския адреналин – в един по-богат и по-хомогенен град те са арт-продължението на общия стремеж на гражданите към по-качествен начин на живот и отдих. Налице е предефиниране на градското пространство като материална среда на събитието. Вече и в столицата се заговори за синергията между "площадите и пешеходните пространства" /пресконференция на новия гл. арх. на София Здравко Здравков/, която ще впръсне събитието из целия град и ще даде повече енергия на празничността. Визиите на архитекти и урбанисти допринасят щото смисълът на думата happening /ставащо неочаквано, често случайно/ вече да придружава като дефиниция живото градско пространство.

А има и нов елемент в обществените пространства - тяхното високо-технологично продължение е кибер-пространството
/the cyberspace/, където едновременно човекът е с всички и сам, и скоростта на възприятията и реакциите удивлява!
Красиво и вълнуващо, нали? В пълно съзвучие с научно-техническите и творчески постижения на цивилизования свят!
Но спомня ли си още някой за Самюел Хънтингтън и неговата книга "Сблъсъкът на цивилизациите" /Samuel Huntington – "The Clash of Civilizations"/, написана още през 1993 год.?! Той заявява, че "големите различия в недрата на човечеството и основен източник на конфликти са културните различия. Основните конфликти в глобалната политика ще противопоставят нациите с различни цивилизационни характеристики, обосновани от съответните им религиозни убеждения".
Днес визиите му се разграбват като топъл хляб от всеки, нает да обслужва двата враждуващи лагера - единият, който свежда идеите на Глобализацията до тясно-държавните амбиции на свръх-държави между които САЩ и Русия – новите месии на войнстващите имперски амбиции; и другият лагер, този на поизтрезнелите глобалисти, опитващ да съхрани ценности, сякаш захвърлени на бунището на Историята от правителства и чиновници като национален суверенитет, християнство, цивилизационен избор и защита на цивилизационните придобивки.
И ето че тази положителна тенденция в градското развитие е атакувана! Два паралелни свята се пресичат – пропитият с кърваво съдържание радикален фундаментализъм като основна движеща сила на световния тероризъм се сблъсква със света на развитите граждански общества, където хората общуват помежду си в пространствата на своите градове, привличащи стотици в събудените за нов живот улици и хиляди в пищните паркове, стадиони, площади и крайградски пространства – ентусиазирани, щастливи, влюбени в живота забавляващи се хора.

Анализирайки съвременните градски реалии
стъписани констатираме, че светът става сцена на терора, който вече ни разединява и хвърля като плячка на страха. И докато в събитията на нашите градове участваме доброволно, при терористичните атаки сме в ролята на заложници, спасява ни само случайността. Страхът вече се опитва да доминира над едно от завоеванията на гражданското общество – хората да могат да общуват помежду си - на открито или в нарочните за целта култови и обществени сгради. Под угрозата от терористична атака ние губим най-ценното си достижение като цивилизован свят – свободата да избираме да работим, почиваме, празнуваме, свободата да пътуваме, да протестираме, да отстояваме мнението си! Новият вид апокалиптични събития като цунами обикалят света и за миг взривяват спокойствието и източната вглъбеност на мирните арабски градове и села, помитат томовете изписано за културното многообразие и религиозната търпимост и през вечер от телевизора лавината на терора надвисва и громи гарите, летищата, площадите и залите, ресторантите и кафенетата, където народът на Америка, Австралия, Европа се опиянява все още от своята демократичност.
Метрото, като едно от най-наситените с хиляди хора градско пространство изведнаж престава да е най-прекият път към работата, дома и градския отдих и се превръща в път към Ада – кървава съвременна градска арена... Какво още предстои, какви нови звуци и какви цветове ще избухват и ще взривяват нашите градове, не ни се иска да предполагаме... Всеки се моли само да не е на погрешното място в погрешния час!?

В тази хроника на урбанистичните терористични рискове
са изброени някои от ранените градове с окървавени столици – струпването на много хора на едно място вече не гарантира само положителни емоции, целта на терористите е да дефинират по своему случващото се на обществените места - страхът и паниката стават основното събитие в нашите пространства и сгради, които са вече просто мишена, а всеки от нас би могъл да е потенциална цел на терористичния акт. Военната терминология превзема мислите ни, общуването ни, медиите... Политическото говорене, обикновено моделиращо с обмислени клишета обществото, сега взаимства от военните тактики и стратегии за да оправдае закъснението, безотговорността и бездействието на политици и чиновници. Градовете ни са под обсада и всички се питаме защо се стигна до тук? Градовете ни, с преливащи от многообразие и изяви пространства, украсени с културни, спортни и култови акценти изведнаж чрез страховете на жителите си осъзнават своята безпомощност и разголеност. Хората все по-настоятелно очакват не думи, а ответни действия - превантивни, а не следварителни.
Политиците и анализаторите къде направо, къде с половин уста говорят за безсмислието, за края на културния модел на толерантност, призивите за интеграция на емигрантите и икономическите мигранти постепенно затихват. Европейското общество, прегърнало десетилетия наред идеята за етническа пъстрота и религиозна търпимост, излиза от унеса на тази приспивна мелодия, отнесена от взривовете и стрелбата на живо.

По ирония на съдбата понятия като "защитеност" и "сигурност" на така наречените gated cities /заключени градски анклави/,
доскорошна мечта на заможните класи, сега превземат гари, стадиони, летища, паркове, плажове... Ние мечтаем да сме единствено добре пазени, не осъзнавайки, че така реализираме сънищата на радикалните ислямисти – да се превърнем в затворници в собствения си рай. Сега ни радват и успокояват тежко-въоръжените като извънземни полицаи, внимателните кучета с намордници, засиленият контрол по местата където безгрижно изпращахме и посрещахме, пристигахме и заминавахме, развявахме своите знамена и справедливо или не протестирахме, където лежахме в зелената трева или уморени се прибирахме след трудовия ден, за да споделим вечерта с най- близките си...
Мечтаем за ... сигурност!
Междувременно човечеството съгради киберпространството и това е съвременната виртуална планетарна агора,
в която пребиваваме уютно анонимни, обръщайки постепенно гръб на все по-застрашените градски пространства – глобалното разпространение на информацията, както и собствените ни страхове, ни превръщат доброволно в заложници на пъстрия дисплей и отстрани не сме нищо повече от двукраки щрауси, заровили глави в пясъка... Защото тероризмът е навсякъде и неговата кибер-форма за миг може да унищожи хилядолетните ни знания, оскъдните ни банкови спестявания, валутните, златни и нефтени запаси на планетата, свръх-технологизираните ни заводи, ядрени централи, ракетни площадки...! В новата епоха на хибридни войни нормалните функции на обществото са арогантно нарушавани, разпространението на стореното зло е глобално, поразяващият ефект върху индивида е тотален и реално безконтролен. Всичко казано по-горе звучи толкова апокалиптично, че сякаш място не остава за най-новото превъплощение на радикалният ислямски тероризъм – био-тероризма! Който чука на вратата!

Имаме ли право да позволим жизненото ни пространство да се превърне в най-уязвимото звено на нашата цивилизация?!
Омагьосаният кръг се затваря – не можем да не сме част от това пространство, не можем да престанем да сме едновременно съзидатели, актьори и ползватели на това пространство, не можем да позволим то да бъде атакувано и взривявано! Дошло е време за нещо повече.
Веднага след терора в Ница френски представител на силовите организации заговори за нещо ново, нелицеприятно, но вече крещящо необходимо – le dévelopment urbain sécuritaire – градското развитие с оглед сигурността на жителите и материалната среда! Защото на фона на драконовските архитектурни и градоустройствени нормативи, препъващи колегите по света, никой не се бе замислял за предотвратяване на терористични атаки, за превенция или намаляване на риска от терористични атаки, за преодоляване на последствията от терористични атаки! Решавайки тези нови за всички проблеми няма ли завинаги да променим облика на нашите градове? А наред със страха и несигурността не е ли това също цел на терористите?!
Радикалният ислямски тероризъм води в световен мащаб своите асиметрични войни – един камикадзе, опасан със взрив, или зад щурвала на самолета, или зад волана на камиона-убиец е в състояние да ликвидира стотици, да осакати хиляди невинни хора! Целта е огромен брой жертви, всепоглъщащ страх и максимални материални щети!

Архитектура v/s Тероризъм или Development Urbain Securitaire/Защитно Градско Развитие/
Нека осъзнаем че, отговорни пред милионите жители на градовете по света са не само армиите, полицейските формирования и специализираните отряди за защита. Ние, специалистите, строили с векове тези градове, можем да понесем своето професионално бреме и да помислим как да бъдем полезни!
Как ви звучи колеги!? Ние архитектите – създателите на жизнената материална среда, сме на кръстопът – тероризмът не е желаната от нас алтернатива за развитие на съвременния свят, но ето че сме принудени да творим в неговия зародиш и да приемаме за даденост разрушените летища, гари, метростанции, концертни зали, ресторанти и хотели!
Ние, уви, не взимаме политическите и икономически решения, с които нашата Обединена Европа, потопена в анализи, колебания и отстъпки може да ни тласне по нов клон на спиралата на тероризма! Ние не сме Армията, коята няма достатъчно контингент да брани нашите граници и да бъде стожер срещу една бъдеща милионна емигрантска вълна... ние не сме и Църквата, която изживявайки се като брокер на Бога, поръчково загърбва призивите за единение на християнските народи по света срещу общата верска опасност, вместо да вдигне високо свещения кръст и се заеме с конкретни, банални задачи като изхранване на бедните и онеправданите, разпространение на Божието слово сред миряните и отстояване на всичко българско и християнско!

Ние сме просто творци – тези, от които зависи качеството на човешкия живот
от люлката до гроба, ние сме от вълшебниците, които орисват човешките съдби да изживяват земното си битие по подобаващ начин, ние сме част от скритият механизъм на човешкия прогрес, но забележете – негова носеща част – ние изграждаме и никога не рушим създаденото от нашите ръце, ако то е с доказана стойност! Генетично сме програмирани да търсим изход и да взимаме решения, материалната отговорност е нашата скрита сила! На нас ни помагат всички хора по земното кълбо – веднага след терора от петък 13 ноември 2015, парижките кафенета и ресторанти са препълнени в първата петъчна вечер след взривовете и гибелта на десетките невинни; в дните на Европейското първенство по футбол /10 юни – 10 юли 2016/, стадионите на Франция преливат, по улиците изразяват своя възторг ликуващи фенове, пред всяко уважаващо себе си френско кафене има телевизор и възгласите за победа и бирата се леят цяла нощ! Хората са опиянени от поредното положително събитие, хората си протягат ръце, хората не ги е страх!...

Да им помогнем и ние! Да помислим как, да помислим с какво, да го направим предварително, за да се опълчим на страха, на ужаса, на нецивилизационното, на античовешкото!

Да не позволим атаките срещу нашата жизнена среда да я превърнат в заплаха за самите нас.

Всичко изброено по-горе има вече своята инженерна, технологична, архитектурна и ландшафтна обезпеченост - но те умело трябва да бъдат надстроени в посока сигурност срещу терористични атаки и стихийни емигрантски вълни - ревизията и корекциите на съществуващата материална база са по силите на всяка добре организирана държава, но нашите надстроени /upgraded/ знания и умения, свързани с превенцията и намаляването на новите рискове - това си остава наше задължение, това повелява времето, в което живеем! Това е новото предизвикателство на започващия сложен и тревожен XXI век! Не всичко зависи от парите, има поле за нови идеи, за промяна на начина ни на мислене и проектиране, ние сме тези, които проправят пъртините, след нас крачат останалите специалисти в строителството и градоустройственото проектиране. Държавите ще се научат да дават пари, общественото мнение и ние ще ги притискаме след всяка нова жертва, но ние трябва да сме си свършили работата! В един работещ модел за защита на населението от тероризъм и емигрантски вълни, ролята на архитектите в сферата на превенцията при защита на човешкия живот и материалната среда наистина трябва да изпревари всички други институции, за да им създадем комфорт за работа и контрол, условия да се разгръщат и да организират специализираните мерки за защита от терористични актове и стихийно струпване на огромни маси бягащи от войните хора!

Граничните съоръжения, инфраструктурните национални обекти, големите икономически зони, атомните електроцентрали, пристанищата, гарите и летищата
– това са приоритетните за държавата зони с изисквания за максимална сигурност, но няма полиция и армия в света, които биха могли едновременно и навсякъде, във всеки един момент, да контролират човешката жизнена среда. Нашата роля е нелека, може би непривична все още – да бъде осмислен всеки квадратен метър и анализирана всяка височина още при проектирането, за да бъдат предотвратени условията за терористични изненади или поне намалена вероятността да пострадат огромно количество хора от странични нежелани ефекти.
Досега основна заплаха за живота на хората бяха последствията от взривовете и стрелбата с автоматични оръжия – летящите отломки от конструкции, носещи и неносещи стени, окачени тавани, оборудване и обзавеждане мултиплицираха ефекта от ударната вълна и куршумите. Вече е задължително да се замисляме какви окачени тавани, облицовки и дограми проектираме, каква е тяхната устойчивост, цялостност и поразяващ ефект при разрушаване! По време на строителството ние, специалистите, трябва да следим и документираме добре ли са укрепени и защитени ВиК, ел. и ОВ съоръженията, газопроводната мрежа и самото подвижно обзавеждане – и ще могат ли те, вече увредени, да запазят човешкия живот и дори да продължат безпроблемно да функционират, като даже послужат за щит и укритие!
Уви, дойде времето, когато самите елементи на градската мобилност се превръщат в оръжие за масово поразяване (камиони-убийци и др.), когато малките градски форми – чешми, фонтани, дори паметници, да не говорим за кофите за боклук или парковите съоръжения за отдих, могат да се изпълнят със смъртоносно съдържание!

Усилията ни в проектирането трябва да се насочат към:
- непозволяване на лесна, недобронамерена достъпност до нашите обществени пространства;
- непредизвикване на затруднена евакуация на големи маси хора в паника при терористична атака;
- създаване на условия за достъп, панорамно наблюдение и улеснен контрол от страна на специализираните органи в препълнените с хора сгради и съоръжения.
Оптимизирането на пътищата за евакуация в обществените и жилищни сгради, сигурността на сградите от публичния сектор при тяхното зареждане и при изхвърлянето на отпадъците, сигурността и контрола при извършване на строително-ремонтни работи – това са все архитектурно-технологични проблеми в нашия сектор, за разрешаването на които ние трябва да намерим сили! При проектирането и експлоатацията на всички съоръжения за забавления и спорт на открито водещ момент трябва да стане сигурността на човешките потоци – мрежата /grid/ от всякакви рискове трябва да бъде заложена като задължителна матрица върху проектите ни и тя да определя защитните съоръжения, парапетите, осветлението и сигнализацията, видовете маркировки, настилки, тревни площи, малки паркови форми, временни и постоянни трибуни, обслужващи помещения. Добрата панорамна видимост, лесната аварийна достъпност, създадените условия за скрито наблюдение и много други ключови елементи от една Програма за сигурност на всеки обект за масово предназначение ще улесни неговата експлоатация, охрана и евакуация при нужда и ще развърже ръцете на органите на сигурността за ефективни действия, ако това се наложи.

И още колко много идеи в тази посока
вие самите можете да дадете, драги колеги, не е момента сега да се коментира, но знайте, че хората очакват, надяват се "спасението да дебне отвсякъде". На 18 юли, след масовата минута мълчание в Ница в памет на невинно загиналите, една френска жена каза: "Не искам да живея в условия на сигурност!" /Je ne veux pas vivre dans la sécurité!/. Тя не желаеше около себе си танкове, кучета и полицаи. Ето затова, всичко друго зависи от нас, уважаеми колеги – това е нашият свят, ние с вас го изграждаме!
КАБ и САБ трябва да приканят, да мобилизират колегията да помисли как ние, проектиращи в условията на повишен риск от тероризъм и емигрантски потоци, можем оптимално да допринесем за спасяване на човешки животи, защото светът не само не е вече същият, той е "във война!"/Manuel Valls – Министър-председател на Франция/! Тероризмът е обявил война на хората и техния материален свят – а ние сме отговорни за това, как този материален свят да оцелее и да не се превръща в смъртоносно оръжие. Осъзнаваме ли, че живеем в "култура на смъртта" /по думите на бълг. журналист Тони Николов/?!
Нека това не прозвучи като прокоба или заплаха! Тя, заплахата, е вече налице, в действие! Закъсняваме и се опитваме по навик да бъдем безпомощни, вдигаме рамене и казваме – на нас това няма как да ни се случи...!? Промяна в мисленето ни е наложителна, целенасочени действия са задължителни – утре ние самите можем да станем мишена!

Нека отворим дискусия за да генерираме идеи, гледайки действителността в очите!