В галерия "Средец" на Министерството на културата тази вечер ще бъде представена книгата "Планиране на столичните градове: Белград, Букурещ, София" ("Planning Capital Cities: Belgrade, Bucharest, Sofia"), издадена през м. юни 2015 г. от издателството на Техническия университет в Грац, Република Австрия.

Автори на изследването на трите столици са: Александра Михай, Александра Джукич, Григор Дойчинов, Мария Дуда, Христо Ганчев, Харалд Хепнер, Каталина Йонита, Ева Ваниста Лазаревич, Миряна Ред-Благоевич, Никола Самарджич, Моника Себастиан, Анджелика Стан, Маруна Строе, Ханес Свобода, Андреа Удря, Яни Вълканов и Милена Вукмирович. В резюмето към книгата се казва:

 "Целта на изданието е да се открият някои еднородни представи в градоустройството на Белград, Букурещ и София и да се посочат еднакви идеи като признак на подобието. Някои исторически факти предлагат убедителни аргументи за аналогията и съответно тяхното разграничаване от столиците от Централна и Западна Европа и разглеждането им като свързани обекти на изследване. Прегледът се извършва в хронологичен ред и посочва сближаването и разграничаването на идеите в градоустройството на столиците."

Едновременно с представянето на книгата, в галерия "Средец" ще бъде открита и изложба на рисунки и графики от архитект Спиридон Ганев от същите градове. Експозицията предлага един артистичен поглед върху архитектурата и градоустройството на трите балкански столици, като допълва историческия и професионален анализ в изследването и с личното емоционално възприятие на автора. В експозицията са представени и картини, илюстриращи темите, развити в книгата, допълнени с импресии от Загреб, Сараево и други градове в региона. Окото на художника е привлечено както от архитектурата на културните и историческите забележителности, така и от малко познати сгради и ансамбли на традиционната градска среда, които създават неповторимото очарование на всеки град.

"Арх. Спиридон Ганев е от онази генерация архитекти и градостроители, които през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век оставиха дълбока следа в планирането и изграждането на София. Той беше директор на Генералния план на София в периода на неговата актуализация от 1983 до 1985 г. – време на мащабно изграждане на жилищни комплекси, усъвършенстване на транспортната и инженерна инфраструктура и развитие на зелената система на града. По-късно (а и до днес), арх. Ганев е ръководител на значими проекти, които очертават облика на съвременна София. Но в неговия творчески път има и нещо друго, много специално и добре познато на колегите и приятелите му – това са неговите експресивни графики, направени със замах и вещо познаване на епохата и детайлите", пише арх. Белин Моллов за автора на изложбата.

Творбите на арх. Ганев се отличават с ярка индивидуалност - както по отношение на артистичното изпълнение, така и по отношение на подбора на обектите. Посетителите на изложбата ще видят обаче далеч не само графики на известни историческите забележителности от гореизброените градове. На тях ще им направи впечатление и "откривателския подход" на автора. Той съвсем не се ограничава само в интерпретацията на популярни и утвърдени туристически забележителности – т.нар. емблеми или символи на градовете. Напротив, арх. Ганев забелязва и претворява и малко познати сгради и ансамбли, които създават неповторимото очарование на всеки град. Той има и своя характерна гледна точка, която често изненадва зрителя, събужда любопитство и провокира размисъл. Зрителят се чувства поканен да вдигне очи и да разгледа своя град, да открие специфичното на средата, в която живее и същевременно да забележи общото, което сближава балканските столици и носи белега на споделеното им историческото развитие. Силно впечатление в графиките на арх. Ганев прави присъствието на съвременната архитектура в диалог, (но често пъти и в спор) с традиционната среда. Художникът е забелязал промените, настъпили с масовото индустриално строителство през втората половина на 20 век, както и настъпилите промени вследствие на това и деликатно насочва вниманието на публиката както към сполучливите, така и към някои недотам сполучливи примери в развитието на градовете.

Изложбата с графиките на арх. Спиридон Ганев създава и подходяща среда за по-добро разбиране на процесите на планиране в балканските столици през динамичния 20 век, тя ориентира зрителите и за сходните подходи и специфичните различия в развитието им. Със силата на изобразителното изкуство сложните урбанистични процеси стават по-разбираеми за зрителите на изложбата и за читателите на изследователския труд  "Планиране на столичните градове: Белград, Букурещ, София".