В края на 2015 година се построиха нови спортни съоръжения, които се превръщат в забележителности за градовете, в които се намират.
Думите са на Юлиян Михов, директор "Бизнес развитие", E&Y, модератор на панел 1 "Инвестиции и управление на спортни съоръжения – актуални проекти 2015 г." от Втората годишна конференция на "Градът Медиа Груп".

Появилите се през последните 4-5 години нови спортни съоръжения (зала Арена Самоков, зала Арена Армеец София, спортните зали в Ямбол, Сливница, Нова Загора, Ботевград, Панагюрище), Арена Булстрад Русе, "колудрума" в Пловдив, при всичките ми забележки към качеството на някои от тези съоръжения, са индикация за осъзнатата необходимост от съществена промяна на статуса на спорта в живота на българите и от нови, модерни съоръжения, които да позволят да се реализира подобна промяна. Това, което следва да се отбележи също е и появата (поне в големите градове) на значителен брой спортни съоръжения за масов спорт и физическа активност, които са значително натоварени и привличат голям контингент от млади хора в активна възраст.

Ролята на спорта
Същевременно спортът е запазил своя феноменален социален ефект и има невероятно въздействие върху хората, особено когато е свързан с върхови постижения на любимият отбор или състезател.
Споменатите от еуфорията съпътствала отличното представяне на националните отбори по футбол и волейбол през деветдесетте години на миналия век, успешните пробиви на ПФК Левски през миналото десетилетие и двете последователни успешни европейски кампании на ПФК Лудогорец през 2013 г. и 2014 г. са един малък, но достатъчен ярък пример, който илюстрира колко малко понякога е нужно, за да се запали интерес към спорта като развлечение.

Политиката на Министерството на младежта и спорта
Не мога да не отбележа и положителната промяна в политиката на Министерството на младежта и спорта (ММС) в последните 4-5 години, през които ръководството на министерството на това министерство (и в лицето на Свилен Нейков и в това на настоящия министър Красен Кралев) дава ясни индикации и предприема конкретни действия да промени състоянието на спортната инфраструктура в страната.

Кой ще поддържа построеното? Какво правят спортните клубове?
Най-притеснителното от бизнес гледна точка обаче е явната липса (с малки изключения) на ясна и последователна бизнес програма за изграждането, поддържането и експлоатацията на тези съоръжения. През последните 2-3 години се нароиха толкова много нови спортни обекти и съоръжения в цялата страна, което генерира нов, много сериозен проблем от бизнес гледна точка. Строителството на тези спортни съоръжения (финансирани в голяма част с пари по оперативни програми на ЕС, със средства от държавния и/или общинските бюджети, изпревари създаването на стратегия за управлението на тези спортни обекти. В редица случаи, към строителството им се пристъпи без да е направен сериозен и професионален анализ за нуждите от тези съоръжения (във вида и с капацитета им, в който те са завършени), възможността за тяхното пълноценно използване и издръжката им. Тук е важна ролята на ММС като орган, създаващ и реализиращ държавната политика в областта на физическата активност на населението и спорта да има ролята на коректив и контрольор на всички емоционални изблици на даден политик или кмет и да въведе ясни, строги и логични правила за създаване, управление и експлоатиране на спортните съоръжения. Похвална е волята за промяна, която министър Кралев и неговият екип последователно демонстрират, включително и с предвижданите съществени изменения в законодателната уредба на спорта.
Говорейки за професионален спорт в България пък, мога без притеснение да заявя, че в голяма част от професионалните спортни клубове липсва професионално, бизнес отношение към инфраструктурата, използвана от професионалните лиги и професионалните спортни клубове.