Протестантството
е едно от трите основни течения в християнството заедно с римокатолическото и източноправославното. Изповеданията, които се считат за протестантски, имат здрави корени в Протестантската реформация в Европа през XVI век, започната от Мартин Лутер.

Началото на евангелското дело в България
е поставено през ХІХ век, още когато страната ни е в границите на Османската империя. Първи към българите проявява интерес д-р Елайас Ригс (американски протестантски мисионер, който заедно с Неофит Рилски, с американския мисионер д-р Албърт Лонг, с Константин Фотинов, Петко Р. Славейков и други участва в превеждането на Библията на новобългарски език).
За протестантстка активност в България се заговаря през 1855 - 1857 г. В страната ни вече са пристигнали мисионерите д-р Уесли Претиман, д-р Алберт Лонг, д-р Сайръс Хамлин и Чарлз Морз. Те са представители на двата протестантски клона - съответно методисти и конгрешани. След като мисионерската работа се разширява, конгрешаните и методистите се разбират помежду си да работят така: методистите – в Северна България, а конгрешаните – в Южна България.

Първоначалните събрания
на мисионерите с българите стават в домовете на отворените за Словото домакини. По време на тези събрания хората се молят, четат Библията и хвалят Господа.
Д-р Лонг и д-р Претиман се установяват първоначално в Шумен, а после в Търново, където откриват първите служби на български език. С времето се открояват три мисионерски центъра в Северна България: Шумен, Търново и Тулча.
Д-р Сайръс Хамлин и Чарлз Морз работят в Южна България, където също се обособяват  три мисионерски средища: Одрин, Стара Загора и Пловдив.
В Пловдив, Стара Загора, Самоков възникват протестантски училища, появяват се образователни кръжоци за жени, организират се беседи за изучаване на Библията и т.н. Особено популярен тогава сред българите е "Робърт колеж" в Цариград, основан от Сайръс Хамлин като малко протестантско училище (1840) в квартал "Бебек".
През 70-те години на ХІХ век се формират и първите големи протестантски общини (съборни) в Банско и Меричлери - в книгата си "Хайдушки копнения" Яворов ни е оставил описание за тази протестантска общност.

Първата евангелска църква
в Южна България е основана в Банско през 1868 г. (Цялата история на църквата  е описана в книгата "Първата евангелска църква в България" на п-р Димитър Кожухаров).
Първата методистка църква в Северна България е създадена в Търново, следват Свищов, Ловеч и др.
В 1871 г. в Самоков е отворено евангелско училище, което през 1926 г. прераства в Американски колеж - той се премества в София през 1928 г. През 1931 г. в Самоков е отворена евангелска семинария.
При всяка църква съществуват неделни училища за деца и училища за изучаване на Библията за възрастни.
В 1871 г. от печат излиза за пръв път Библията на новобългарски език – протестантско издание (Новият завет  е отпечатан още през 1840 г.).
Към 1989 г. в България има общо около 125 евангелски църкви, обслужвани от 125 пастири или проповедници. Според преброяването през 1992 г. протестантите наброяват 21 878 души, или 0.3%. През 1993 г. е възстановен съюзът "Обединени евангелски църкви", като в него се включват методисти, конгрешани, баптисти, петдесятни и Божията църква. По данни на НСИ от преброяването през 2011 г. протестантите наброяват 64 476 души, или 1.1% . Регистрирани са около 1500 църкви с около 1100 пастири и проповедници.
В днешно време някои от евангелските църкви нямат свои сгради и ползват салони под наем. Новоизградените протестантски храмове, в които се срещат вярващите, се смятат за обществени сгради.

При изграждането на новите протестантски църкви няма канон
Освен голяма зала за богослужение в сградата обикновено се предвиждат помещения за детско неделно училище, за библиотеки, офиси и др.
През последните 25 години евангелските църкви се опитват да строят свои сгради. Такава е и Българска евангелска църква "Блага вест".
Водеща цел в евангелската църква е събранието на вярващи хора и изучаването на Библията. Затова за евангелската църква основната функция на сградата е да събере вярващите и да създаде условия за общо поучение, благовестие и хваление, както и възможности за общуване между хората. Сградата прилича на църква, но не се вписва в православната християнска архитектурна традиция. Православната архитектурна традиция изисква сградата да отговаря на строго определени правила съобразно православния канон, защото богослужението в православната църковна служба следва традиционната литургична форма.

Строителството на сградата на БЕЦ "Блага вест"
започва през февруари 2004 г., след като в края на 2003 г. е готов проектът на арх. Галин Христов и екип от "Артекс Инженеринг". Изпълнител става фирма "Булмикс 97" ЕООД, а строителен надзор е фирма "НТС консулт инженеринг". Сега, през 2015 г., сградата на църквата е пред завършване.
"Библията определя вярата и нашата цел е тя да бъде актуална и днес и да дава отговори на въпросите на съвременния човек", казва Людмил Ятански, пастир на БЕЦ "Блага вест". Сградата следва да е колкото се може по-семпла, да отговаря на основната функция – събранието на вярващите, и да не е предизвикателна, смята проектантът арх. Галин Христов.
Сградата е разположена в жилищен комплекс "Люлин", 10-и микрорайон, в близост до едно от оживените места в столицата - кръстовището "Орион".
Комуникативността и лесният достъп са сред важните изисквания при избора на местоположението на сградата, разказва Людмил Ятански, пастир на БЕЦ "Блага вест". Друг съществен елемент е необходимостта от достатъчно просторен като площ терен, с възможност да се развият всички обществени функции на църквата. Наред със зали за богослужения в нея има помещения за неделно училище, за социални дейности, библиотека.
Сградата е решена от два различни по височина обема, с обща сутеренна част, като застроената площ е 751 кв.м, а разгънатата застроена площ е 2626 кв.м. Към високата част е развит главният вход. От него се влиза в централно фоайе и най-важната част в църквата – залата за богослужения и събрания. В сутерена е предвиден баптистериум. На второ ниво е по-малката зала за събрания. Следват помещения за децата и юношите от неделното училище. Има зона за офиси и администрация, както и стаи за гости на църквата.
В обзора са използвани: "Вестители на истината, или история на евангелските църкви в България", "Заслугите на протестантите за българския народ", protestantstvo.com, "Благовестник" и др.