Г-жо Владимирова, бихте ли ни разказали накратко за черквите, които изографисвате?
- Работила съм по различни проекти – от малки храмове до големи църкви, като например "Св. Неделя" в София, но всеки от тях носи своята индивидуалност и очарование и е наистина интересно да прилагаш различен размах на творчество, колкото и уморително да е понякога. За всеки творец е трудно последователно и успешно да предлага и защитава своите художествени решения, но винаги се стремя да преобразявам пространствата чрез добре познатите канонични сюжети, но претворени в нова, по-съвременна визия.
Технологията, по която работя, е много трудоемка - иконите имат за основа масивно дърво, върху което се полага изолация. После се поставя органичен грунд, слой яйчена темпера и накрая позлата от 22 карата злато или сребро. Въобще предаването на духа на средновековната живопис е нелеко начинание, но именно светата обител е мястото, където художникът може да се научи на тънкостите на православното изкуство и канон, за да може с чиста съвест да нарече себе си творец.
 
Какво представлява тайнството да изрисуваш храм?
Иконописта за мен в голяма степен е призвание, дарба, мисия. В миналото иконописците, преди да пристъпят към изографисване на иконата, са постели, молели са се, изповядвали са се и са се причастявали, като едва тогава започвали своята работа. Искам да кажа, че това е особен вид самоизразяване и саморазкриване не само пред публиката, но и пред Бога.
Винаги се стремя да допринеса за иконата, така че тя да заприлича на картина в съвременния тон и да носи щастието и радостта от живота. Било то чрез изящни, фино ритмизирани форми, компактна композиция, стилизирани персонажи с грациозни движения, или изваяни посредством разнообразни символични жестове и пози. Спрямо християнската догматика иконите са свидетелство за това, че Бог е възприел природата на човек, за да му открие пътя към себе Си и да го направи съучастник в свободата и съвършенството на абсолютното битие. В този смисъл освен личните качества на иконописеца е необходимо и боговдъхновение.

Как църковната живопис отговоря на предизвикателствата на съвременността? Променя ли се тя през годините? 
Винаги съм се старала да спазвам строго каноничните схеми, но мисля, че мястото на съвременната икона е в българския дом. Има нужда и от нещо повече, а именно това е нейното излъчване като светлина, радост, щастие, любов, способни да донесат необикновена наслада на свикналите да откриват своите светци най-вече в храмовете. Всеки творец търси да постигне хармония между църковния канон, славянската традиция и своята артистичност, търси собствен изказ в определените от традицията рамки с желание да създаде творби, насочени към съвременния сложен човек.
В този смисъл към творческото "препрочитане" на художественото наследство може да се отнесем и с една непреходна художествена и историческа стойност. Дори и да търпи известни промени, църковната живопис никога не е била в "изгнание" и не се е налагало да оцелява и да преживява в съвременната култура.
 
Как се постига умело съчетание между архитектурен и художествен облик в една обща храмова композиция?
С много вдъхновение. Това е трудна и изключително отговорна задача. При разпределението и композирането на сцените и иконографските цикли в църковния ансамбъл са необходими не само знания, но и усет за пространство, художнически такт, фина чувствителност. Важно е завършеното произведение да въздейства цялостно и хармонично, едновременно да спазва традициите на канона, но и композиционно и пространствено майсторски да изглежда пластически завършено, да е в съзвучие с интериора.