Проф. Коева, какво познание трябва да притежава един архитект, който проектира храм?
- Голяма част от колегите смятат, че всеки архитект може да проектира църковни сгради, и резултатите от това дълбоко погрешно схващане са очевидни в съвременното българско църковно строителство. Не всеки архитект може да построи храм. На първо място е необходима вътрешна вяра и убеденост, без която построенотоби останало само една обикновена постройка. Архитектът, който поема трудната задача да работи в областта на църковното строителство, трябва направи своя същност разбирането, че задача на всяка творба на сакралната архитектура е да поражда в съзнанието на вярващите представата за един идеален като хармонична цялост божествен свят, която да внушава неуловимо и ненатрапливо, но непрекъснато преклонение пред Твореца. На второ място, проектантът трябва да се учи. За да станеш църковен архитект, трябва сериозно да се занимаваш с тази материя, да имаш познания в областта на богословието, иконографията, християнската символика.

Какви са специфичните особености при проектирането на черкви?
- Много често се смята, че сакралната архитектура е подвид на архитектурата на обществените сгради, но това не е така. Вътрешната обвързаност с метафизичното обособява храмовата архитектура като вид, със свойствени само на него качества, основното от които е, че ако архитектурата като творческа дейност е предназначена предимно да изгражда микрокосмос, чийто потребител е човекът, в сакралната архитектура тя се стреми да изгради подобие на космоса, чийто Творец е Бог. Това предназначение тя се стреми да изпълни, като влага в своите форми смисли, идеи и символи, изразяващи божественото, надличностното, онова, което човек опознава само посредством вярата. При създаването й творецът трябва да осъзнае смисъла на религиозната доктрина, да потърси формите чрез които да преразкаже, да предаде на посетителите на храма тези идеи и смисли. И колкото по-вярно успява да ги предаде, толкова по-силно е посланието на създадената от него сграда, т.е. толкова по-добре изпълнява тя своето предназначение. Съвършенството на формите, тяхната вътрешна хармония и хармоничното им съчетаване една с друга са неотменимо условие за постигане на тази цел.
Задължително е архитектът да познава литургичните изисквания и последования, да знае какво се извършва във всяка отделна част на храма и какво символизира. Функционалната схема на един храм произлиза от дейностите, които са заложени в литургиката. Различните композиционни форми на типовете християнски храмове –православни, католически и протестантски произлизат от литургичните особености в трите религиозни направления.

Как църковната архитектура отговаря на предизвикателствата на съвременността?
- Всяка епоха влага в сакралната архитектура онова, което отговаря най-точно на духовните й потребности. През Възраждането например Българската православна църквата осъзнава, че просвещението е много важно за нацията, и затова се изграждат не само нови, просторни храмове, а и училища в църковния двор.
Днес отношението към религията и вярата е различно от това на Средновековието, защото все пак сме хора от XXI век  и имаме по-развито абстрактно мислене, свързано с възхода на високите технологии. Ето защо е фундаментална грешка да копираме средновековни образци, мислейки, че така следваме традицията. Пример за подобно погрешно схващане е малкият мемориален храм в терена на НДК. Поставен в една напълно неподходяща среда, "копие" на Боянската църква, храмът дотолкова не е на местото си, че изобщо не бива забелязван от посетителите, дошли да търсят развлечение и отмора. В близост до него обаче съществува и един великолепен пример за традиция, разбирана като жив процес. Това е Митрополитският храм "Св. Неделя" в София, творба на двамата големи български архитекти на 30-те години – Васильов и Цолов. Поставена в центъра на древна Сердика, на място, където от XV век до днес винаги е имало християнски храм, сградата  е едновременно съвременна и традиционна, българска и християнски наднационална, градоустройствен и духовен център на столицата на Третото българско царство.
Днес примери на подобно отношение към сакралното може да даде съвременната католическа архитектура. Става дума за храмови сгради, построени през XX и XXI век, творби на най-добрите архитекти на епохата, които са авангардни по форма, изградени с модерни конструкции и материали, но въпреки това в тях богомолците имат същото усещане за общение с божественото, което внушават старинните катедрали.

Какво мислите за новото църковно строителство, което наблюдаваме през последните години?
- Смятам, че Българската православна църква трябва да преосмисли приоритетите си. Когато се прави нещо, трябва да има потребност от него. Каква е необходимостта от ново църковно строителство? Тя по-голяма ли е от нуждата да се поддържа съществуващият фонд от храмови сгради, с които църквата разполага? Според мен построяването на нов храм, който не е поръчка на енориашите, а управленческа или архитектурна приумица, не е необходимо. Тези средства могат и трябва да се използват за поддържането на съществуващите църкви, голяма част от които са в почти руинно състояние.
През последните 25 години виждаме много неловки опити за изграждане на църковни сгради, рожби на обществената мода. Една от причините е, че обикновено поръчките за проектиране и изграждане на храмове се възлагат на фирми близки на поръчителите, или такива, които предлагат най-ниската цена.
Друг проблем е, че изучаването на църковната архитектура и изкуство не е включено в програмите на българските архитектурни институти. Като проектантска дисциплина православната архитектура се изучава единствено във ВСУ "Любен Каравелов" в София. В другите специализирани висши училища тя се учи само като част от история на архитектурата, нещо, което е напълно различно от изискванията на проектирането.

Каква е вашата оценка за контрола на качеството на проектите за строителство и реставрация на храмове?
След  демократичните промени в ръцете на Българската православна църква попаднаха над 80% от културното ни наследство - стенописи, икони, иконостаси, църковна утвар, дърворезба. За да се грижи добре за тях, църквата трябва да разполага с добре подготвени специалисти. Всяка митрополия би могла да осигури по една стипендия за семинаристи младежи, които да получат познание в тази сфера. Може да се започне например със свободни курсове за студенти богослови и предстоятели на църкви, които да се организират  към Църковно-историческия музей в София, към Великотърновския университет, а защо не и към митрополиите в страната.
Учудващо е, че дори по времето, когото атеизмът бе налаган държавно, към Светия синод съществуваше комисия от експерти, ръководена от видните познавачи на българското църковно изкуство и архитектура проф. В. Пандурски и проф. Асен Василиев, през  която минаваха абсолютно всички проекти за реставрации на храмове. Сега тя не съществува. Дори когато преди 5-6 години ръководството на НХА поде инициатива за възстановяването й,предложението му до Патриаршията остана без отговор.
Създаването на такава експертна комисия под ръководството на Светия синод е крайно необходимо. Тя трябва да се ръководи от представители на Синода, като в нея участват богослови, конструктори, архитекти, археолози, изкуствоведи, изтъкнати професионалисти в областта на църковното строителство и изкуство. Комисията трябва  да има право на вето при одобряването на всички проекти за реставрация, ново строителство, изписване, консервация и пр. на църковни обекти.
Желателно е също да се възстановят след време двете звена  "Синпроект" и "Синстрой", които не само да обединят все още съществуващите специалисти, но и да помогнат за подготвянето на бъдещи професионалисти в тази специфична област на строителството и архитектурата.