Развитието на мобилните технологии, достъпните граждански сателитни връзки и свободните портали за ГИС данни, успоредно с намаляване на размерите на електронната техника и поевтиняването й, но не за сметка на качеството, са сред причините все повече хора да използват ГИС. Улеснен е и интернет достъпът до литература, свързана с ГИС. Чрез мобилния си телефон човек поставя координати на местата, които е посетил, и търси най-краткия път до избрано място. Хората от ГИС обществата ползват и се сдобиват с данни, за които не трябва да плащат, без да се интересуват от тяхната истинност, но това ги стимулира да разучават и използват ГИС и ГИС технологиите не само с любителска цел.
Споделянето на възникналите проблеми в интернет пространството довежда до обмен на информация както за неспециалисти, така и за специалисти. Ако допреди 15 години с ГИС работеха 2 от 10 души и даже в престижни университети не съществуваха специалности, свързани с ГИС,

сега има специалности като "ГИС в околната среда" и "ГИС в регионалното планиране", "Урбанизъм" и т.н.
Обучението на кадри е от фундаментално значение за последователите на ГИС технологиите.
В устройственото и в регионалното планиране  и в плановете от по ниско ниво основно е заложена базисната функция на ГИС, и то не само като красиви карти и схеми и 3D визуализации, но и като анализи, свързани с транспортната достъпност на техническата инфраструктура, със съществуващите устройствени параметри на застрояване за дадени квартали, с последиците от презастрояването върху околната среда, с причините за зачестилите природни бедствия и засегнатото население.
ГИС не взема решения,

ГИС и ГИС анализите помагат на специалистите да вземат решение по даден въпрос.
Затова са необходими обучен персонал, наличие на данни, правилно зададени цели, верификация на резултатите и публикуването им. Специалистите, използващи ГИС, трябва да бъдат добре обучени, по възможност от проектантите на софтуера. Те трябва постоянно да опресняват знанията си заради динамиката в технологиите. Участието в международни програми за обмен, в международни семинари и форуми предоставя възможности за споделяне на знания, умения и информация за решаване на дадени проблеми, докато презентации и видеоматериали в интернет дават само минимума от знания за прилагане на ГИС.
Освен това екипите на ГИС програмни продукти разработват отделни инструменти, за които потребителят трябва да бъде специално обучен, за да може да ги използва пълноценно. Придобиването на по-задълбочени познания чрез специализирани обучения обаче е скъпо, поради което и по-недостъпно.
ГИС софтуерът също е с висока цена и затова се прибягва към разработване и използване на

Open source GIS, които нямат пълната функционалност на ГИС софтуера.
Развитието на xlm формата във връзка с изискванията по ISO за представяне и събиране на географски данни спомага за уеднаквяване на различни формати за обмен на данни, за намаляване на обема на банките от данни и за по-бърза връзка при търсенето и публикуването в интернет пространството.
Платеният достъп до данни е другата пречка за свободното използване на ГИС технологии в устройственото планиране. Не всички данни  за големи територии са публикувани в съответствие с изискванията на директивата INSPIRE. Малко са случаите, в които ГИС специалистът има възможност да работи по проект, възложен от държавата или общините, за който наличните цифрови данни се предоставят безвъзмездно и се работи в голям екип от експерти, които заедно решават съвкупността от възложените задачи. В тези случаи не се налага да се отделя време от и без това късия срок за изпълнение, за допълване и актуализиране на информацията. В САЩ например се публикува информация за климатичните станции и данните от измерванията им, докато БАН не предоставя свободен достъп до данни от климатични станции, те са заплатени. Това е практика и на много експлоатационни дружества относно разположението на мрежите и съоръженията и плановете за тяхната реконструкция. Истина е, че зад поддържането на информацията стои трудът на огромно количество хора, но без наличието на географски данни, няма как да се разшири използването на ГИС и да се развиват познанията на ГИС специалистите.
Предполагаемите тенденциите в приложението на ГИС технологиите може би ще бъдат свързани с използването на безпилотни летателни апарати заради бързото развитие на технологиите и очакваното им поевтиняване, както и със съчетаването на дистанционните методи на изследване и ГИС.