Име на проекта: The Living Skin

Концепция на разработката:
Подтикната от дългогодишния си интерес към биологичните системи, структурата, кожата, аз създадох този модел и проект, който може да бъде наречен The Living Skin, или "Живата кожа".
Контролът и асоциацията на елементите може да представляват структурни натоварвания, различни ъглови връзки, ротации и проста смяна в размерите. Моделът се състои от централна част с 3 основни компонента, които от тяхна страна, използвайки централна точкова връзка, създават по-голяма верига и впоследствие съответно финална по-голяма агрегация. Всеки следващ сбор от елементи е съставен така, че да може да бъде повторен и адаптиран спрямо локацията в популацията. Има една централна ос, която е като двигател на цялата система.
Какво би станало, ако сградите можеха да отговарят в реално време на движенията на хората, времето и т.н. Идеята е да се започне да се мисли отвъд фасадите и архитектурата да бъде видяна като "жива обвивка, кожа" на заобикалящата ни реалност. Текстурата, осезаемостта и визуалният интерес са основните провокатори, подтикващи към дизайна. Двустранният процес може да бъде наблюдаван в различни мащаби и в различни елементи от цялата система в архитектурната реалност.

Защо решихте да участвате в работилницата?
Интересувам се от параметричен дизайн и 3D принтиране и смятам, че те са неотменима част от сегашната модерна архитектура.
За жалост в България са все още неразпространени, но докато учих в Англия, бях, така да кажа, изложена в пряк сблъсък с тези форми на работа и това ме накара и да се запишаи в работилницата, която определено надмина очакванията ми. Обичам да експериментирам в живота, също така и в работата си и ми беше интересна реакцията на студентите от България, както и как ще бъде поднесена информацията от учителите, които дойдоха от Лондон.
Работата в екип също е много важна за артистични професии като нашата. Трябва да можем хем да защитаваме позициите си, хем да отстъпваме, когато се налага и работим групово. Балансът е трудно постижим, но събития като това те каляват като индивидуалност и като човек, който трябва да може и да се впише в средата и темпото на работа на околните.

Най-полезното, което научихте по време на работилницата?
Научих много полезни неща. Не знам дали бих могла да степенувам и да кажа кое е най-полезното, защото всичко беше изключително полезно и важно.
Научих, че при точна и ясна концепция и виждане за краен резултат дори без такова владеене на програми могат да бъдат постигнати блестящи резултати. С помощта на екипа и на учителите мисля, че всички постигнаха чудесни финални продукти, които в началото на курса надали някой си е представял, че може да сътвори за толкова кратко време.

Как бяха оценени придобитите знания и постигнат резултат от вашите колеги в офиса/университета?
Надявам се, даже съм сигурна, че от септември, като започна магистратурата си по архитектура в Лондон, наученото от Generative Morphologies Workshop ще ми бъде от голяма полза.
Светът се развива и ние трябва да се развиваме с него.
Беше ни дадена възможност да се докоснем до нещо невиждано досега в България или по-скоро недостъпно до масовата публика архитекти, дизайнери, студенти по архитектура. Мисля, че всички в работилницата оценихме тези десет дни на доста работа, моментни спънки, смях и много нови запознанства и приятелства. Трябва в България да има повече такива събития. Има талантливи млади хора и архитекти, които се надявам все повече да успяват да намират поле за изява. Трябва да се пречупи тази обвивка. Затова именно беше и проектът ми. В съзнанията си хората си представят разни неща, които обаче не мислят за постижими и възможни. Дизайнът и архитектурата са толкова напреднали, че няма невъзможни неща.
Създаването на подобен тип работилници може да привлече и млади хора от чужбина, обмяна на опит. Мисля, че инициативата може да бъде разгърната в още по-голям мащаб. Според мен туризмът, свързан с културното наследство на България, е огромен ресурс. Имаме на разположение история.
Стигам до идеята за културата като катализатор – тя може да бъде и богат извор на развитие, стига да се използва правилно. Да не забравяме и природата. Параметричният дизайн има доста близки връзки и с органичното и това му дава още по-голяма свобода. Взимането на функционални и естетически решения е основата, но също и връзката между човек и природа трябва да бъде поддържана, като се щадят и двете. Преспокойно може да започнем да използваме параметричния дизайн и изобщо тези нови технологии, програми и възможности, да се улесним проектирането, а също и заобикалящата ни среда. Това е и пестене на време. А времето в тази професия също е много важно. Преди всичко се е пречертавало и повтаряло, сега с едно кликване на мишката може да си спести човек седмица работа.
Трябва да използваш точните съставки и точното количество, да придадеш цялостен смисъл на всеки елемент, както например при водата - необходими са водород и кислород, но точно два атома водород и само един кислород и се получава общата крайна цел. Но истинската магия на дизайна е да успееш да вдъхнеш нов живот на нещо забравено, наново преоткрито от теб самия.
Хубаво би било подобни нововъведения и обучения да бъдат подкрепени и от университета по архитектура и изобщо други големи институции.
Надявам се, че след предстоя си учителите са останали доволни от нас, и ще се радвам догодина да присъствам отново на подобна работилница. Бих я препоръчала и на още приятели и познати в средите. Ще ми се може би следващия път да се позанимавам и повече с моделиране и реализиране на по-големи модели, защо не и цял павилион или временна структура в София.
Бяха страхотни десет дни и начало на нещо наистина голямо за България. To be continued… и широко се усмихвам.

За контак със Снежи: snejirad@gmail.com